На 24 май в Бургас ще се проведе шествието на

...
На 24 май в Бургас ще се проведе шествието на
Коментари Харесай

Защо Бургас изпраща децата си със снимка, но без послание?

На 24 май в Бургас ще се организира шествието на зрелостниците – тържествено, шумно и красиво. 2400 зрелостници ще минат в празнична върволица по централната улица. Ще има усмивки, бални рокли, селфита с кмета. Но по-късно?

Въпросът не е по какъв начин ще минат, а накъде ще отидат.

Когато селфито не носи бъдеще

Защо изпращаме децата си с фанфари, в случай че знаем, че няма да се върнат? Много от утрешните участници в шествието към този момент са с билет за София, Германия или света. В Бургас ги чака единствено едно: фантазията да се уредят в общината или да си тръгнат.

Да се гордееш, че ги изпращаш, без да си обезпечил причина да се върнат, не е празненство. Това е капитулация с усмивка.

Бургас чества. А младежите?

показва шествието като част от честванията на 24 май – денят на просветата и културата. Но каква визия даваме на младежите?

• Колко от приключилите през 2023 останаха да работят тук?
• Колко получиха късмет без връзки и зависимости?
• Колко видяха бъдеще отвън администрацията или краткотрайни планове?

2400 фантазии без посока

Организаторите ще слагат фокус върху празника. А вие ще видите ли парада на заминаващите ? Ще видите ли оня печален контрастност сред селфито с кмета и рейса към терминал?

Защото за доста от тях, шествието няма да приключи на площада, а на автогара “Юг ”.

Цитатът, който ще остане

„ Днес ние изгубихме всичко това, за което те умряха… Изпускаме България през просото и я гледаме по какъв начин се дави в безмълвие, в боязън и в безбожничество. “
— Желязко Гагов, кмет на Панагюрище

Този текст не е ориентиран против Бургас . Още по-малко против децата му. Напротив той е написан поради тях . Защото в случай че не приказваме за същинските аргументи, заради които напущат града, значи сме се примирили. А ние не сме се примирили. Критиката тук не е към младежите, а към тези, които от години ръководят без визия, които провеждат шествия, само че не основават път. Срещу този безмълвен неуспех е ориентиран този текст. Не против бъдещето, а в отбрана на него.

А вие?

• Къде бихте желали да живеят децата ви?
• Какво им споделяме, когато ги изпращаме с фанфари, само че без хоризонт?

Споделете в мненията или ни пишете.

Присъединете се към нашия 

МОН с значими промени в закона за учебното обучение! – цялостен лист на промените

Източник: iskra.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР