На 24 май, празник на българската просвета и култура и

На 24 май, празник на българската култура и просвета и на славянската книжовност, ви предлагаме пет любопитни обстоятелството за нашата писменост.

Знае се, че глаголицата е основана към средата на девети век, а към края му е измислена и кирилицата.

Малко хора обаче знаят, че двете писмености не престават да си се употребяват редом за държавни и религиозни документи до 10-11 век. По-късно към този момент кирилицата измества изцяло глаголицата.

В истинския си вид кирилицата, основана от Св. Климент Охридски, има 44 букви. Днешната ни писменост има единствено 30.

За съпоставяне – в латиницата през днешния ден има 26 букви, а в далечното минало е имало единствено 21.

Името на всяка писмен знак в писмеността ни през тези години значело нещо, с цел да бъде запомняна по-лесно.

Например, А - „ аз” (аз), Б – „ буки” (букви), В – „ веди” (знам), Г – „ глаголи” (думи, говоря), Д – „ добро” (добро)...

Думата „ писменост “ е пристигнала от първите две букви „ аз” и „ буки”. По същият метод се е образувала и британската дума alphabet (алфабет), която идва от гръцкото „ алфабетос”, надлежно от буквите „ алфа” и „ бета”.

Кирилицата се употребява освен в славянските езици. Примери за това са да вземем за пример алеут, казашки, киргизки, татарски и други.