Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ – храмът на българската книжовност
На 24 май, когато честваме Деня на светите братя Кирил и Методий, българската писменост, култура и просвета, и на славянската словесност, насочваме взор към един от най-емблематичните стожери на българската нематериалност – Националната библиотека. Разположена в сърцето на София, тя е съкровищница на българската историческа памет, словесност и културно завещание.
Историята на Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “
Историята на Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “ е неразривно обвързвана с построяването на българската държавност след Освобождението. Тя стартира с една визионерска концепция и минава през компликации, войни, с цел да се трансформира в сърцето на българската културна памет.
На 4 април 1878 година софийският преподавател Михаил Боботинов предлага да се сътвори обществена библиотека, която да подкрепя културното развиване на столицата. Само месеци по-късно, на 28 ноември (по нов жанр – 10 декември), е определена краткотрайна комисия, която да приготви отварянето на библиотеката. Именно тази дата през днешния ден се смята за формален рожден ден на Народната библиотека.
През 1879 година, по предложение на просветния началник Марин Дринов , библиотеката придобива статут на държавно институция под името Българска национална библиотека.
През 1897 година е признат Закон за складиране на печатни творби – значима стъпка, която трансформира библиотеката в народен списък на българската книга.
През 1900 година институцията се снабдява със лична постройка – някогашния Граждански клуб на улица „ Г. С. Раковски “ 131, което е важен миг в одобряването ѝ като културен център.
През 1919 година за шеф е назначен писателят и държавник Стилиян Чилингиров . Той предлага основаването на Архивен отдел, който да събере документите на Българското възобновление. Така през 1924 година се открива отдел, който интегрира към този момент съществуващия Архив на Възраждането – едно от първите места за предпазване на националната историческа документи.
През 1939 година стартира строителството на нова постройка за библиотеката, ситуирана на мястото на царския манеж. По време на бомбардировките през 1944 година са унищожени както остарялата, по този начин и новостроящата се постройка.
Нуждата от възобновяване е наложителна и през 1946 година в Държавен вестник е оповестен закон за разпределяне на заем за доизграждане на постройката.
Сградата, която познаваме през днешния ден, е приключена през 1953 година по план на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов . Внушителният неокласически жанр, необятното стълбище и монументалната скулптурна комбинация пред входа – дело на Владимир Гиновски – се трансформират в емблема на националната горделивост и почитание към духовността.
Площта на Библиотеката е 15 350 кв. м. Стелажите в хранилищата и читалните са с дължина 44 300 м.
iStock photos/Getty images
Хранилище на скъпо културно завещание
Днес Националната библиотека пази над 8,5 милиона единици – книги, ръкописи, документи, фотоси и карти. Сред тях има извънредно редки и скъпи експонати.
Славянски ръкописи от IX–XVIII век – в това число Охридския деятел и Томичовия псалтир.
Гръцки, латински и ориенталски ръкописи, съхранявани в профилирани отдели.
Първи издания на българската възрожденска литература – от Паисий Хилендарски до Христо Ботев.
Архиви на бележити български писатели и общественици – като Иван Вазов, Петко Славейков, Алеко Константинов.
Най-старата книга във фонда на Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “ е от 1477 година Това е латински инкунабул, който се съхранява в сбирката „ Чуждоезични старопечатни, редки и скъпи издания “. Става дума за първото издание на латинския превод на съчинението на Теофилакт Охридски – „ Тълкования на Посланията на деятел Павел “ . Книгата е извънредно скъпо владеене освен тъй като е документ на ранното книгопечатане в Европа (Рим), а и тъй като е част от духовното завещание на изтъкнатия византийски теолог Теофилакт Охридски.
В залите на Националната библиотека „ Кирил и Методий “ живее духът на вековете – от първата ръкописна книга до актуалната цифрова ера.
Историята на Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “
Историята на Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “ е неразривно обвързвана с построяването на българската държавност след Освобождението. Тя стартира с една визионерска концепция и минава през компликации, войни, с цел да се трансформира в сърцето на българската културна памет.
На 4 април 1878 година софийският преподавател Михаил Боботинов предлага да се сътвори обществена библиотека, която да подкрепя културното развиване на столицата. Само месеци по-късно, на 28 ноември (по нов жанр – 10 декември), е определена краткотрайна комисия, която да приготви отварянето на библиотеката. Именно тази дата през днешния ден се смята за формален рожден ден на Народната библиотека.
През 1879 година, по предложение на просветния началник Марин Дринов , библиотеката придобива статут на държавно институция под името Българска национална библиотека.
През 1897 година е признат Закон за складиране на печатни творби – значима стъпка, която трансформира библиотеката в народен списък на българската книга.
През 1900 година институцията се снабдява със лична постройка – някогашния Граждански клуб на улица „ Г. С. Раковски “ 131, което е важен миг в одобряването ѝ като културен център.
През 1919 година за шеф е назначен писателят и държавник Стилиян Чилингиров . Той предлага основаването на Архивен отдел, който да събере документите на Българското възобновление. Така през 1924 година се открива отдел, който интегрира към този момент съществуващия Архив на Възраждането – едно от първите места за предпазване на националната историческа документи.
През 1939 година стартира строителството на нова постройка за библиотеката, ситуирана на мястото на царския манеж. По време на бомбардировките през 1944 година са унищожени както остарялата, по този начин и новостроящата се постройка.
Нуждата от възобновяване е наложителна и през 1946 година в Държавен вестник е оповестен закон за разпределяне на заем за доизграждане на постройката.
Сградата, която познаваме през днешния ден, е приключена през 1953 година по план на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов . Внушителният неокласически жанр, необятното стълбище и монументалната скулптурна комбинация пред входа – дело на Владимир Гиновски – се трансформират в емблема на националната горделивост и почитание към духовността.
Площта на Библиотеката е 15 350 кв. м. Стелажите в хранилищата и читалните са с дължина 44 300 м.
iStock photos/Getty images Хранилище на скъпо културно завещание
Днес Националната библиотека пази над 8,5 милиона единици – книги, ръкописи, документи, фотоси и карти. Сред тях има извънредно редки и скъпи експонати.
Славянски ръкописи от IX–XVIII век – в това число Охридския деятел и Томичовия псалтир.
Гръцки, латински и ориенталски ръкописи, съхранявани в профилирани отдели.
Първи издания на българската възрожденска литература – от Паисий Хилендарски до Христо Ботев.
Архиви на бележити български писатели и общественици – като Иван Вазов, Петко Славейков, Алеко Константинов.
Най-старата книга във фонда на Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “ е от 1477 година Това е латински инкунабул, който се съхранява в сбирката „ Чуждоезични старопечатни, редки и скъпи издания “. Става дума за първото издание на латинския превод на съчинението на Теофилакт Охридски – „ Тълкования на Посланията на деятел Павел “ . Книгата е извънредно скъпо владеене освен тъй като е документ на ранното книгопечатане в Европа (Рим), а и тъй като е част от духовното завещание на изтъкнатия византийски теолог Теофилакт Охридски.
В залите на Националната библиотека „ Кирил и Методий “ живее духът на вековете – от първата ръкописна книга до актуалната цифрова ера.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ