Честваме 24 май - Деня на светите братя Кирил и Методий, празник на буквите, науката и духовността!
На 24 май България чества Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност.
24 май е най-обичаният български празник.
24 май е датата в календара, която ни сплотява абсолютно.
24 май е признакът на българската нематериалност, която посредством писмеността, посредством словото, посредством книгите ни резервира през вековете – от 9 век, когато е основана славянската писменост, през възкръсването на страната ни през 19 век, до през днешния ден.
На 24 май българите забравяме проблемите и всекидневието, с цел да се насладим на пречистващата мощ на най-светлия български празник.
На 24 май честваме учителите, които първи отварят света за нас. Почитаме писателите, създателите, хората на науката, духовните водачи, които не престават да разпалват жаждата за познания, за креативност, за съзидание и добротворчество.
24 май е отражение на култа към образованието, който се ражда в българските земи още преди Освобождението.
24 май е неотлъчно обвързван с възторжения апел „ Върви, народе, възродени “ - химнът на един образован и тържествуващ народ.
История и знаци
Текстът на химна е основан след Освобождението. Автор на 14 куплета, отдадени на братята Кирил и Методий, е Стоян Михайловски (1856-1927) - изтъкнат държавник, публицист и учител. Текстът бил оповестен за първи път в списание „ Мисъл “ през 1892, а истинското заглавие е „ Кирил и Методий “ с подзаглавие „ Проект за български всеучилищен химн “.
През 1901 година Панайот Пипков (1871-1942) – тогава учител в ловешкото учебно заведение, основава музиката към стиховете. Той по този начин се въодушевил от строфите на Михайловски, че написал нотите с тебешир на черната дъска за 15 минути! Няколко дни по-късно, на празничния 11 май, я запява цялото учебно заведение в Ловеч. Така „ Върви, народе възродени “ става учебен химн в съвременна България.
Години наред празникът се отбелязва на 11 май, като след приемането на Григорианския календар се измества на 24 май.
11 май остава единствено църковен празник на светите братя Кирил и Методий.
Първо светско честване на деня на Кирил и Методий по българските земи става през Възраждането. То е проведено на 11 май 1851 година в Пловдив, в епархийско учебно заведение „ Св. св. Кирил и Методий ” от Найден Геров.
Датата е определена, с цел да сплоти двамата светци, които другояче църквата отбелязвала поотделно: на 14 февруари – св. Кирил, а на 6 април – св. Методий.
През 1856 година, на страниците на „ Цариградски вестник “ е отпечатано предлагането на Йоаким Груев 11 май да се празнува като ден на всички български възпитаници. Груев е дълготраен преподавател в Копривщица и Пловдив, а негови възпитаници са Тодор Каблешков, Иван Вазов, Иван Евстратиев Гешов, Константин Стоилов.
През 1857 година денят е маркиран в първата българска черква „ Св. Стефан ” в Цариград от огромната българска общественост.
От 1860 година нататък 11 май се чества като ден на просветата в редица градове. По време на честването на 11 май през 1867 година в Калофер 19-годишният преподавател Христо Ботев произнася революционно слово за потребността от духовно и политическо избавление.
Създаването на празничната традиция в чест на светите братя Кирил и Методий свидетелства за духовното събуждане на българите преди да възстановят своята страна, за налагането на самобитен фетиш към словото, книгите, образованието и науката.
Началото - Светите братя Кирил и Методий и тяхното историческо дело
Нуждата от книжовност била обвързвана с ползите на страната.
След приемането на християнството се трансформирала и обстановката в самите славянски страни, чийто хайлайф имал интереса да спре проникването на непознато езиково, културно, отсам – и политическо въздействие. Славянските страни имали потребност от книжовност и за развиването на своята дипломация, и за разпространяване на богослужебната книжнина.
През втората половина на 9 век този въпрос бил доста изострен във Великоморавия и България.
С делото на светите братя Кирил и Методий развързали този възел.
Кирил, който при кръщението си получил името Константин, е роден през 826 или 827, а брат му Методий – през 815 година в фамилията на върховен византийски пълководец. В Краткото Кирилово житие се споделя: „ Отечеството на този преподобен наш отец Кирил беше преславният и популярен град Солун, в който се и роди. Той беше родом българин. Роди се от благоверни и благочестиви родители. Баща му се споделяше Лъв, а майка му Мария - богати и първи в този град. “
През 843 година известният със своята любознателност Кирил постъпил в императорската Магнуарска школа в Цариград. След завършването й бил духовник, библиотекар, учител, мисионер, духовник.
За ранните години на брат му Методий се знае, че е прекарал близо осем от тях в манастир в планината Олимп в Мала Азия, предан на беседи единствено с книгите.
След като към него в манастира се включил и Кирил почнало делото по основаването на славянската писменост.
В „ Сказание за буквите “ Черноризец Храбър написа следното: „ Ако запиташ гръцките книжовници, като речеш: „ Кой ви е основал буквите или превел книгите, или в кое време? “, то рядко всред тях знаят. Обаче в случай че запиташ славянските азбукарчета, като речеш: Кой ви е основал писмеността или превел книгите? “, всички знаят и в отговор ще рекат: „ Св. Константин Философ, наименуван Кирил; той ни сътвори писмеността и преведе книгите и брат му Методий. “
Създадената от Константин-Кирил Философ писменост била глаголицата – първата графична система, съобразена с езика на славяните.
Една от значимите задачи на Кирил и Методий по разпространяване на тяхната писменост била във Великоморавия, където престояли повече от три години.
В края на 867 година, съпроводени от свои възпитаници, те пристигнали в Рим, посрещнати тържествено от папата. А славянската книжовност и славянският език като богослужебен получили самопризнание от папството.
В Рим Кирил се разболял и умрял на 14 февруари 869 година Погребан е в църквата Сан Клементе.
В осъществяване на наследството му Методий траял делото за разпространяване на славянската книжовност. През 873 година Папата го ръкополага за архиепископ на Велика Моравия. Методий умира във Велехрад. Изгонени от Великоморавия учениците на двамата братя – Горазд, Климент, Сава, Наум и Ангеларий намират дружелюбен банкет от княз Борис в България, където христистиянството било държавна вяра и имало остра потребност от духовници, които да правят християнската проповед на славянски език.
Реформата - от глаголица към кирилица
България била страната, където имало удобна почва за разпространяването на славянската книжовност и книжнина.
В Плиска Климент, Наум и Ангеларий получили всичко належащо от българския княз.
В идващите години най-бурна и необятна активност развил Климент, като център на книжовната му школа станал издигнатият от него манастир „ Свети Пантелеймон “ в Охрид.
Друг център на духовността станала Плиска.
Плисковско-преславската книжовна школа направила промяната на глаголицата. Промените, направени на учредената на гръцката унциална книжовност, родили кирилицата.
Новата графическа система се свързва и с Климент Охридски, който „ изобретил и други форми на буквите за по-голяма изясненост от ония, които изнамерил мъдрият Кирил “ (от късото житие на светеца).
Новата писменост отразявала всички особености на българския език.
Българският християнски народ към този момент имал своите букви, своя книжовност и книжнина. Последвал Златният век на цар Симеон.
Днес няма българско учебно заведение, няма български град, няма българин, който да не чества Деня на Светите братя Кирил и Методий, на духовността и просветата.
Честит 24 май, българи!
Ето първите шест куплета от истинския текст на „ Върви, народе възродени “:
„ Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз мощ нова,
съдбините си възобнови!
Върви към мощната култура!...
В международните битки върви
от служба непроменяемо воден —
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, незнаен!...
О, влез в историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!... "
Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет —
в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безброй...
