На 24 май 2026 г. проф. Андреана Ефтимова даде специално интервю за новинарския портал Dir.bg, в което обсъди актуални тенденции в развитието на българския език. Разговорът се фокусира върху прехода от традиционните граматически норми към съвременни изразни средства, включително появата на нови думи и фрази, които навлизат в ежедневната комуникация, като пример за което беше посочен изразът "BANGARANGA". Интервюто имаше за цел да представи по-широка перспектива върху езиковите процеси, излизайки "извън рамките на сухата теория за запетаите, пълния и краткия член", както беше отбелязано в анонса.
Еволюция на езика и съвременни тенденции
Проф. Ефтимова подчерта, че езикът е жив организъм, който постоянно се развива и адаптира към социалните, културните и технологичните промени. Според нея, разбирането на тези динамики е ключово за адекватното възприемане на съвременната комуникация. Тя акцентира върху необходимостта от по-гъвкав подход към езиковите норми, който да отчита реалната употреба на езика от неговите носители. Интервюто разгледа как младите поколения, в частност, допринасят за формирането на нови езикови модели, които често се различават от установените академични правила. Тази еволюция не бива да се разглежда като деградация, а като естествен процес на адаптация, който отразява промените в обществото.От традиционни речници до нови изрази
В разговора беше направен паралел между класическите езикови справочници и бързото навлизане на нови думи и изрази в публичното пространство. Проф. Ефтимова отбеляза, че докато традиционните речници систематизират и кодифицират езика, съвременната комуникация, особено в дигиталната среда, генерира лексика с безпрецедентна скорост. Изразът "BANGARANGA" беше използван като илюстрация на подобно явление – дума или фраза, която може да възникне спонтанно и бързо да се разпространи, без да е задължително да следва утвърдени словообразувателни модели. Обсъдени бяха механизмите, по които тези нови елементи се интегрират в езиковата система и каква е тяхната функция в съвременния дискурс, както и предизвикателствата пред тяхното документиране и обяснение.Ролята на академичната общност и медиите
Професор Ефтимова засегна и ролята на лингвистите и академичната общност в този процес. Тя изтъкна, че задачата на езиковедите не е само да съхраняват и предписват норми, но и да наблюдават, анализират и обясняват езиковите промени. Медиите, от своя страна, играят двойна роля – те са както отражение на езиковите тенденции, така и фактор, който може да ги популяризира. Беше подчертана отговорността на журналистите да използват езика адекватно, като същевременно не игнорират неговата динамика и развитие. Диалогът между академичните среди и широката публика е важен за поддържането на езиковата култура и за информираното отношение към езиковите явления.Влияние на дигиталната среда върху езика
Значително внимание беше отделено на влиянието на дигиталната среда върху езика. Интернет, социалните мрежи, платформите за мигновени съобщения и онлайн игрите създават нови комуникационни пространства, които насърчават появата на специфичен жаргон, съкращения и хибридни форми на изразяване. Тази среда ускорява процесите на езикова промяна и предизвиква традиционните представи за езикова чистота. Проф. Ефтимова анализира как тези дигитални иновации влияят върху писмената и устната реч, както и върху формирането на идентичност чрез езика, като посочи примери за бързо разпространяващи се феномени, които променят комуникационните навици. В заключение, интервюто с проф. Андреана Ефтимова за Dir.bg предостави задълбочен поглед върху динамичния характер на българския език. То подчерта необходимостта от балансиран подход, който съчетава уважението към езиковото наследство с отвореност към иновациите и промените, продиктувани от съвременния свят. Разговорът акцентира върху важността на непрекъснатия анализ и осмисляне на езиковите процеси за поддържане на жива и адекватна комуникация в съвременното общество.Източник: novini247.com
КОМЕНТАРИ