Камшици, палки и бичове. 80 години от еврейската демонстрация на 24 май
На 24 май 1943 година по софийската ул. „ Клементина “ (днес бул. „ Стамболийски “), от квартал „ Ючбунар “ към площад „ Възраждане “ се движи голям брой. Отпред с българско знаме крачи младежът Жак Меламед. Множеството последователно нараства, като в него са включени значително дами, деца и старци. Повечето от мъжете, от 20 до 55 година, се намират към този момент в еврейски трудови лагери.
След като минава улица „ Опълченска “ и доближава площада тълпата е посрещната от кордон цивилни и униформени служители на реда, които препречват пътя ѝ с камионетки и мотоциклети. Придружава ги и ескадрон конна полиция. След малко те се нахвърлят над хората от шествието с камшици, палки и бичове.
Задават се и черни камионетки. Започват арести, като арестуваните се вкарват в камионетките. Пространството по ул. „ Клементина “ сред пресичащите я улици „ Осогово “ и „ Отец Паисий “ в идващите минути е преобърнато в неприятна панорама от газещи конски копита, камшици, палки и бичове. По улицата остават кръв и ранени хора. След това полицията се насочва и към близката синагога в Ючбунар където също се е събрала навалица.
Как се стигна до тук и коя беше повода за тези неприятни подиуми на принуждение и арести?
Подготовката
След отлагането на депортацията на от 9 март 1943 година, Комисарството по еврейските въпроси (КЕВ) отпред с Александър Белев създава нов, втори проект за изселването им. Стремежът е да бъдат депортирани всичките 48 000 евреи от Царството, като те си 11 343 от Беломорието, Вардарска Македония и Пирот.
Изготвените разновидности са два. Според проект А се планува изселване на всички евреи от България в източните немски провинции, а според проект Б единствено изселване от София в други обитаеми места навътре в страната. За самият Белев и евакуацията е само първа стъпка към последна депортация в Полша. Планът му планува депортациите да стартират на 30 май.
За реализиране на интервенцията през май 1943 година КЕВ издава поредност от заповеди. Назначени са ликвидатори на еврейско имущество. На работещите там чиновници се заплаща в допълнение за ексклузивен труд. Със специфична заповед от 7 май 1943 година се планува броене на евреите в столичния град. Правят се старания дейностите на Комисарството да бъдат непокътнати във допустима най-голяма степен в загадка.
На 19 май Радио „ Берлин “ оповестява, че в скоро време следва депортация на българските евреи. Според някои сведения, служителката в КЕВ Лиляна Паница оповестява за сходен проект на доктора по право Нисим Буко Леви, лидер на еврейската общественост в столицата. На същия 19 май Леон Фархи, член на консисторията и еврейското взаимоспомагателно сдружение, кани в канцеларията си еврейски ръководители и оповестява за чутото. Решават да работят като през март и да потърсят помощ. Според Бенямин Ардити, лидер на ционистите ревизионисти, който участва на тази среща, било решено да се работи за усмиряване на еврейската общественост и тя да бъде мобилизирана за проява пред управляващите.
На 20 май от печатницата евреите получават достоверен образец от заповедта за изгонването им София. Мълвата потегля по Ючбунар. Убедени са, че не става дума единствено за изселване от столицата. На 20 май министърът на вътрешните работи Петър Габровски е на визита при цар Борис III. Монархът му оповестява за решението си да се реализира проект Б., а проект А да бъде отсрочен, като изселването стартира незабавно още в околните дни. По този мотив американския историк Фредерик Чери написа: „ Атмосферата се е трансформирала. Борис се отнася към депортациите по-предпазливо в сравнение с през март “.
На 21 май държавното управление на проф. Богдан Филов приема разпореждане №70, с което се планува изселване на евреите от София навътре в страната. Същото няма да бъде оповестено в „ Държавен вестник “. В навечерието на 24 май евреите в столицата, по-голямата част от които живеят в кварталите Ючбунар и Коньовица, получават бележки в няколкодневен период, само с 30 кг багаж, да заминат за градове от вътрешността. Протестното шествие, за което се приказва при започване на този текст цели да предотврати това деяние.
Организацията на манифестацията
Консисторията и управлението на еврейските общини вземат решение да работят в интерес на общността. Споменатият Нисим Буко Леви, Хаим Нисим Бенадов и ръководителят на незаконния еврейски комитет на Отечествения фронт о.з. полк. Аврам Перец Таджер (след приемането на Закона за отбрана на нацията в края 1940 година неговият наследник се самоубива, полковникът напуща Съюза на запасните офицери и връща ордените си на царя) стартират да търсят още веднъж, като през март, познати в двореца, измежду военните, в държавното управление и измежду българското общество. Хаим Бенадов и полк. Таджер уреждат да се организира молебен в Централната синагога, който да прерасне по-късно в протестен протест пред нея. Към тези мерки би трябвало да се добави и полученото единодушие на софийските равини Даниел Цион и доктор Ашер Хананел.
Тъй като немалка част от евреите са част от градската немота, не е изненада, че левите сили и Българската работническа партия (комунисти) също имат свое въздействие измежду тях. По някои мемоари на среща със секретарите на ОК на Българска работническа партия (к) Методи Шаторов и Георги Чанков разискват ситуацията в навечерието на светлия празник и вземат решение да се провежда мирна проява. Непосредствената организация на митинга е дело на Вълка Горанова. Тя обаче не съумява да се свърже със секретаря на Трети софийски регион в еврейското гето Тодор Живков, който е по това време при брачната половинка си в Говедарци. Съумява да откри само останалите членове на комитета Ребека (Бети) Давид Данон, Берта Калаора, Настя Исакова и други
Празникът
Рано сутринта на 24 май, заради затворената централна синагога, еврейското голям брой се ориентира към дребната синагога в Ючбунар. Цялата улица „ Осогово “ чак до пресичането й с „ Клементина “ е изпълнена с евреи.
Сред множеството могат да се чуят въпросите, които всички си задават в тези тревожни майски дни на 1943 година „ Получи ли записка? “ „ Къде отиваш? “. В синагогата са равините Даниел Цион и Ашер Хананел. Въпреки страховете и надвисналите тъмни облаци пораства настройката, че пред опасността за тръгване към Полша само обезверена стъпка може да докара до поврат. Така се стига до протестното шествие, за което приказваме първоначално. Равинът Даниел Цион освен не се вслушва в нашепванията на хора от еврейската община да се заобикалят открити митинги, само че и поддържа насочилото се към двореца голям брой.
Веднага след разпръскването на демонстрацията е блокиран целия еврейски квартал. Полицията потегля и по еврейските къщи да прави обиски. По време на и след манифестацията по домовете са задържани към 400 души. Поради липса на друго уместно помещение множеството от тях са затворени в близкото учебно заведение „ Константин Фотинов “ на бул. „ Христо Ботев “. По-късно 120 от тях са изпратени в еврейския лагер в Сомовит на Дунава.
При митрополит Стефан
Даниел Цион и Ашер Хананел стигат до къщата на митрополит Стефан с дребна група евреи. Той незабавно стартира битка за анулация на изселването от столицата. Сам поучава представителите на еврейската общественост да потърсят помощта на католическия духовник Романов доколкото той е нравствен татко на кралица Йоана.
Отново по съвет на митрополит Стефан двамата равини се свързват и с Екатерина Каравелова. Разплакана остарялата госпожа ги поучава да напишат писмо до царя. Ашер Хананел го сътворява и моли с него царят да простре бащинската си десница и да ги закриля. Добавя още, че в случай че е нужна кръвта на евреите, те са подготвени да я дадат за България и в България, а не по „ незнайни гори и планини “. Каравелова персонално се ангажира да съобщи писмото в двореца. Накрая на самия документ тя се подписва персонално и написва думите: „ Синко, и ти си татко, не прави никому зло. “
Царят отсъства от молебена в центъра, но митрополит Стефан предава молбата на началника на кабинета му Павел Груев. Разговорът му с премиера Филов да се прояви благосклонност към евреите не приключва с вдишване на задължения от премиера. Стефан изпраща и депеша до наместник-председателя на Св. Синод, видинския митрополит Неофит, с която го осведоми за протичащото се. По-късно в депеша персонално до царя, написа: „ С каквато мяра мериш, с такава ще те мерят, не гони, с цел да не те гонят, знай, Борисе, че Бог бди на небето. “ Митрополит Стефан прави и молебен на площада пред катедралата „ Св. Ал. Невски “. В края на словото си той категорично подхваща тематиката за гонението против евреите, което помрачава празника.
Още на същия ден Даниел Цион е задържан и изпратен незабавно за Сомовит. На идващия ден, 25 май, е задържан и доктор Ашер Хананел. Сам той не е изпратен на Дунава, защото джентълмен на ордена „ Св. Георги “ се употребява с правото да остане в столицата.
Отзвукът от 24 май
Още вечерта на празника непознатите радиостанции оповестяват в своите излъчвания за протестната проява на евреите в българската столица. В емисията на ”Радио Лондон “ Влада Карастоянова, щерка на ген. Рачо Петров и Султана Рачо Петрова, също насочва рецензии към българските управляващи. Радио „ Гласът на Америка “ излъчва неколкократно заканите на американския президент Франклин Рузвелт, че за тези закононарушения един ден ще има съд. И радиостанция „ Христо Ботев “ предизвестява за отмъщение, което ще се търси от преследвачите на евреите.
Писателят Елин Пелин посещава мястото на случая и показва възмущението си от разправата с стачкуващите. После 63-ма политици и общественици изпращат предупредително писмо до цар Борис III. Сред имената са полк. Дамян Велчев, Никола Мушанов, Атанас Буров, Никола Петков, Димо Казасов и други. На 27 май още веднъж и Св. Синод на Българската православна черква в понижен състав се занимава с случая. В своя публикация озаглавена „ Бесният поход против евреите “ незаконният в. „ Работническо дело “ разказва в детайли цялата акция и случилото се.
И въпреки всичко, в последна сметка държавното управление на Богдан Филов, все пак удостоверява решението си за изселване. Изглежда не толкоз самата акция, колкото ходът на войната и страхът пред съдружниците вършат дейностите на царя още по-колебливи спрямо март. От една страна запис от дневника на Филов с дата 26 май 1943 година гласи: „ От 6 до 7.30 ч. при Царя на „ Московска “. Одобрява изцяло ограниченията срещу евреите. “
От друга страна обаче, както разяснява думите на Белев пред равина Хананел по какъв начин Комисарството не прави нищо без знанието на Короната и държавното управление, Чери отбелязва: „ Белев приказва истината, когато споделя пред равина, че не прави нищо без знанието на Короната; истина е обаче и това, че Короната не постоянно разрешава на Белев да прави каквото желае. “
Трябва да се подчертае, че за повторно българските евреи не потеглят за Полша. Но и този път министерското разпореждане остава и не е анулирано с друго. Поради това и след май 1943 година рискът за изпращането им в Полша остава. Развитието на бойните дейности и очертаващия се победител ще направи в идващите месеци това все по-малко евентуално, а най-после и невероятно.
Бяло леке в историята
Прави усещане, че до към 70-те години за демонстрацията от 24 май не се приказва доста. Събитието даже отсъства от тритомната история на Българска академия на науките от началото на 60-те години. От края на 70-те насетне обаче, то става изключително значимо. Тогава изявленията зачестяват, като с изключение на ролята на комунистите, се акцентира категорично тази на Тодор Живков. Безпристрастни учени като Чери обаче преглеждат комунистическата подготовка по-скоро като съпътстваща другите дейности на еврейските първенци.
В първите двадесетина години след 10 ноември 1989 година махалото на описа за ориста на евреите през този интервал, за държавната политика, както и за манифестацията на 24 май, отива в противоположна посока. И измежду самата еврейска общественост в страната ни има известно разноречие към събитието белязало 24 май 1943 година Докато едни го считат за комунистическа акция, други го преглеждат като едно непринудено деяние на софийските евреи. Дори и масовостта се изяснява като резултат повече от спонтанност, колкото от някаква предварителна организация.
Какво става с участниците?
След 9 септември 1944 година участниците в тези знаменателни събития от преди 80 години имат друга орис. В края на 40-те Даниел Цион се изселва в Израел където продължава да устоява възгледите си за тесни връзки сред юдаизма и християнството. Умира на 96 годишна възраст в Тел Авив през 1979 година
Макар и към този момент 76 годишен полк. Аврам Таджер също отпътува в края на 40-те за Израел. Умира при започване на 50-те пропуснат в дребен апартамент в град Яфа. И Нисим Буко Леви потегля за Палестина и умира в Тел Авив през 1988 година на 90 годишна възраст. В Израел се преселва и Бенямин Ардити, като цели три пъти става народен представител в Кнесета. Умира през 1981 година
Момчето с българското знаме, Жак Нисим Меламед, остава в България и под името Драгомир Асенов става публицист и драматург. Хаим Бенадов става ръководител на обновеното еврейско национално читалище, а през идващите години продължава да се занимава с публицистика и писателство.
След 9 септември Вълка Горанова, несъмнено, остава в България и предстоящо се развива като номенклатурен кадър по време на тоталитарния режим. До 10 ноември е принудена повече или по-малко да се преценява с формалната версия за демонстрацията, фаворизираща тогавашния Първи. През 2013 година Организацията на евреите в България я удостоява с най-високото си отличие „ Шофар “.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
След като минава улица „ Опълченска “ и доближава площада тълпата е посрещната от кордон цивилни и униформени служители на реда, които препречват пътя ѝ с камионетки и мотоциклети. Придружава ги и ескадрон конна полиция. След малко те се нахвърлят над хората от шествието с камшици, палки и бичове.
Задават се и черни камионетки. Започват арести, като арестуваните се вкарват в камионетките. Пространството по ул. „ Клементина “ сред пресичащите я улици „ Осогово “ и „ Отец Паисий “ в идващите минути е преобърнато в неприятна панорама от газещи конски копита, камшици, палки и бичове. По улицата остават кръв и ранени хора. След това полицията се насочва и към близката синагога в Ючбунар където също се е събрала навалица.
Как се стигна до тук и коя беше повода за тези неприятни подиуми на принуждение и арести?
Подготовката
След отлагането на депортацията на от 9 март 1943 година, Комисарството по еврейските въпроси (КЕВ) отпред с Александър Белев създава нов, втори проект за изселването им. Стремежът е да бъдат депортирани всичките 48 000 евреи от Царството, като те си 11 343 от Беломорието, Вардарска Македония и Пирот.
Изготвените разновидности са два. Според проект А се планува изселване на всички евреи от България в източните немски провинции, а според проект Б единствено изселване от София в други обитаеми места навътре в страната. За самият Белев и евакуацията е само първа стъпка към последна депортация в Полша. Планът му планува депортациите да стартират на 30 май.
За реализиране на интервенцията през май 1943 година КЕВ издава поредност от заповеди. Назначени са ликвидатори на еврейско имущество. На работещите там чиновници се заплаща в допълнение за ексклузивен труд. Със специфична заповед от 7 май 1943 година се планува броене на евреите в столичния град. Правят се старания дейностите на Комисарството да бъдат непокътнати във допустима най-голяма степен в загадка.
На 19 май Радио „ Берлин “ оповестява, че в скоро време следва депортация на българските евреи. Според някои сведения, служителката в КЕВ Лиляна Паница оповестява за сходен проект на доктора по право Нисим Буко Леви, лидер на еврейската общественост в столицата. На същия 19 май Леон Фархи, член на консисторията и еврейското взаимоспомагателно сдружение, кани в канцеларията си еврейски ръководители и оповестява за чутото. Решават да работят като през март и да потърсят помощ. Според Бенямин Ардити, лидер на ционистите ревизионисти, който участва на тази среща, било решено да се работи за усмиряване на еврейската общественост и тя да бъде мобилизирана за проява пред управляващите.
На 20 май от печатницата евреите получават достоверен образец от заповедта за изгонването им София. Мълвата потегля по Ючбунар. Убедени са, че не става дума единствено за изселване от столицата. На 20 май министърът на вътрешните работи Петър Габровски е на визита при цар Борис III. Монархът му оповестява за решението си да се реализира проект Б., а проект А да бъде отсрочен, като изселването стартира незабавно още в околните дни. По този мотив американския историк Фредерик Чери написа: „ Атмосферата се е трансформирала. Борис се отнася към депортациите по-предпазливо в сравнение с през март “.
На 21 май държавното управление на проф. Богдан Филов приема разпореждане №70, с което се планува изселване на евреите от София навътре в страната. Същото няма да бъде оповестено в „ Държавен вестник “. В навечерието на 24 май евреите в столицата, по-голямата част от които живеят в кварталите Ючбунар и Коньовица, получават бележки в няколкодневен период, само с 30 кг багаж, да заминат за градове от вътрешността. Протестното шествие, за което се приказва при започване на този текст цели да предотврати това деяние.
Организацията на манифестацията
Консисторията и управлението на еврейските общини вземат решение да работят в интерес на общността. Споменатият Нисим Буко Леви, Хаим Нисим Бенадов и ръководителят на незаконния еврейски комитет на Отечествения фронт о.з. полк. Аврам Перец Таджер (след приемането на Закона за отбрана на нацията в края 1940 година неговият наследник се самоубива, полковникът напуща Съюза на запасните офицери и връща ордените си на царя) стартират да търсят още веднъж, като през март, познати в двореца, измежду военните, в държавното управление и измежду българското общество. Хаим Бенадов и полк. Таджер уреждат да се организира молебен в Централната синагога, който да прерасне по-късно в протестен протест пред нея. Към тези мерки би трябвало да се добави и полученото единодушие на софийските равини Даниел Цион и доктор Ашер Хананел.
Тъй като немалка част от евреите са част от градската немота, не е изненада, че левите сили и Българската работническа партия (комунисти) също имат свое въздействие измежду тях. По някои мемоари на среща със секретарите на ОК на Българска работническа партия (к) Методи Шаторов и Георги Чанков разискват ситуацията в навечерието на светлия празник и вземат решение да се провежда мирна проява. Непосредствената организация на митинга е дело на Вълка Горанова. Тя обаче не съумява да се свърже със секретаря на Трети софийски регион в еврейското гето Тодор Живков, който е по това време при брачната половинка си в Говедарци. Съумява да откри само останалите членове на комитета Ребека (Бети) Давид Данон, Берта Калаора, Настя Исакова и други
Празникът
Рано сутринта на 24 май, заради затворената централна синагога, еврейското голям брой се ориентира към дребната синагога в Ючбунар. Цялата улица „ Осогово “ чак до пресичането й с „ Клементина “ е изпълнена с евреи.
Сред множеството могат да се чуят въпросите, които всички си задават в тези тревожни майски дни на 1943 година „ Получи ли записка? “ „ Къде отиваш? “. В синагогата са равините Даниел Цион и Ашер Хананел. Въпреки страховете и надвисналите тъмни облаци пораства настройката, че пред опасността за тръгване към Полша само обезверена стъпка може да докара до поврат. Така се стига до протестното шествие, за което приказваме първоначално. Равинът Даниел Цион освен не се вслушва в нашепванията на хора от еврейската община да се заобикалят открити митинги, само че и поддържа насочилото се към двореца голям брой.
Веднага след разпръскването на демонстрацията е блокиран целия еврейски квартал. Полицията потегля и по еврейските къщи да прави обиски. По време на и след манифестацията по домовете са задържани към 400 души. Поради липса на друго уместно помещение множеството от тях са затворени в близкото учебно заведение „ Константин Фотинов “ на бул. „ Христо Ботев “. По-късно 120 от тях са изпратени в еврейския лагер в Сомовит на Дунава.
При митрополит Стефан
Даниел Цион и Ашер Хананел стигат до къщата на митрополит Стефан с дребна група евреи. Той незабавно стартира битка за анулация на изселването от столицата. Сам поучава представителите на еврейската общественост да потърсят помощта на католическия духовник Романов доколкото той е нравствен татко на кралица Йоана.
Отново по съвет на митрополит Стефан двамата равини се свързват и с Екатерина Каравелова. Разплакана остарялата госпожа ги поучава да напишат писмо до царя. Ашер Хананел го сътворява и моли с него царят да простре бащинската си десница и да ги закриля. Добавя още, че в случай че е нужна кръвта на евреите, те са подготвени да я дадат за България и в България, а не по „ незнайни гори и планини “. Каравелова персонално се ангажира да съобщи писмото в двореца. Накрая на самия документ тя се подписва персонално и написва думите: „ Синко, и ти си татко, не прави никому зло. “
Царят отсъства от молебена в центъра, но митрополит Стефан предава молбата на началника на кабинета му Павел Груев. Разговорът му с премиера Филов да се прояви благосклонност към евреите не приключва с вдишване на задължения от премиера. Стефан изпраща и депеша до наместник-председателя на Св. Синод, видинския митрополит Неофит, с която го осведоми за протичащото се. По-късно в депеша персонално до царя, написа: „ С каквато мяра мериш, с такава ще те мерят, не гони, с цел да не те гонят, знай, Борисе, че Бог бди на небето. “ Митрополит Стефан прави и молебен на площада пред катедралата „ Св. Ал. Невски “. В края на словото си той категорично подхваща тематиката за гонението против евреите, което помрачава празника.
Още на същия ден Даниел Цион е задържан и изпратен незабавно за Сомовит. На идващия ден, 25 май, е задържан и доктор Ашер Хананел. Сам той не е изпратен на Дунава, защото джентълмен на ордена „ Св. Георги “ се употребява с правото да остане в столицата.
Отзвукът от 24 май
Още вечерта на празника непознатите радиостанции оповестяват в своите излъчвания за протестната проява на евреите в българската столица. В емисията на ”Радио Лондон “ Влада Карастоянова, щерка на ген. Рачо Петров и Султана Рачо Петрова, също насочва рецензии към българските управляващи. Радио „ Гласът на Америка “ излъчва неколкократно заканите на американския президент Франклин Рузвелт, че за тези закононарушения един ден ще има съд. И радиостанция „ Христо Ботев “ предизвестява за отмъщение, което ще се търси от преследвачите на евреите.
Писателят Елин Пелин посещава мястото на случая и показва възмущението си от разправата с стачкуващите. После 63-ма политици и общественици изпращат предупредително писмо до цар Борис III. Сред имената са полк. Дамян Велчев, Никола Мушанов, Атанас Буров, Никола Петков, Димо Казасов и други. На 27 май още веднъж и Св. Синод на Българската православна черква в понижен състав се занимава с случая. В своя публикация озаглавена „ Бесният поход против евреите “ незаконният в. „ Работническо дело “ разказва в детайли цялата акция и случилото се.
И въпреки всичко, в последна сметка държавното управление на Богдан Филов, все пак удостоверява решението си за изселване. Изглежда не толкоз самата акция, колкото ходът на войната и страхът пред съдружниците вършат дейностите на царя още по-колебливи спрямо март. От една страна запис от дневника на Филов с дата 26 май 1943 година гласи: „ От 6 до 7.30 ч. при Царя на „ Московска “. Одобрява изцяло ограниченията срещу евреите. “
От друга страна обаче, както разяснява думите на Белев пред равина Хананел по какъв начин Комисарството не прави нищо без знанието на Короната и държавното управление, Чери отбелязва: „ Белев приказва истината, когато споделя пред равина, че не прави нищо без знанието на Короната; истина е обаче и това, че Короната не постоянно разрешава на Белев да прави каквото желае. “
Трябва да се подчертае, че за повторно българските евреи не потеглят за Полша. Но и този път министерското разпореждане остава и не е анулирано с друго. Поради това и след май 1943 година рискът за изпращането им в Полша остава. Развитието на бойните дейности и очертаващия се победител ще направи в идващите месеци това все по-малко евентуално, а най-после и невероятно.
Бяло леке в историята
Прави усещане, че до към 70-те години за демонстрацията от 24 май не се приказва доста. Събитието даже отсъства от тритомната история на Българска академия на науките от началото на 60-те години. От края на 70-те насетне обаче, то става изключително значимо. Тогава изявленията зачестяват, като с изключение на ролята на комунистите, се акцентира категорично тази на Тодор Живков. Безпристрастни учени като Чери обаче преглеждат комунистическата подготовка по-скоро като съпътстваща другите дейности на еврейските първенци.
В първите двадесетина години след 10 ноември 1989 година махалото на описа за ориста на евреите през този интервал, за държавната политика, както и за манифестацията на 24 май, отива в противоположна посока. И измежду самата еврейска общественост в страната ни има известно разноречие към събитието белязало 24 май 1943 година Докато едни го считат за комунистическа акция, други го преглеждат като едно непринудено деяние на софийските евреи. Дори и масовостта се изяснява като резултат повече от спонтанност, колкото от някаква предварителна организация.
Какво става с участниците?
След 9 септември 1944 година участниците в тези знаменателни събития от преди 80 години имат друга орис. В края на 40-те Даниел Цион се изселва в Израел където продължава да устоява възгледите си за тесни връзки сред юдаизма и християнството. Умира на 96 годишна възраст в Тел Авив през 1979 година
Макар и към този момент 76 годишен полк. Аврам Таджер също отпътува в края на 40-те за Израел. Умира при започване на 50-те пропуснат в дребен апартамент в град Яфа. И Нисим Буко Леви потегля за Палестина и умира в Тел Авив през 1988 година на 90 годишна възраст. В Израел се преселва и Бенямин Ардити, като цели три пъти става народен представител в Кнесета. Умира през 1981 година
Момчето с българското знаме, Жак Нисим Меламед, остава в България и под името Драгомир Асенов става публицист и драматург. Хаим Бенадов става ръководител на обновеното еврейско национално читалище, а през идващите години продължава да се занимава с публицистика и писателство.
След 9 септември Вълка Горанова, несъмнено, остава в България и предстоящо се развива като номенклатурен кадър по време на тоталитарния режим. До 10 ноември е принудена повече или по-малко да се преценява с формалната версия за демонстрацията, фаворизираща тогавашния Първи. През 2013 година Организацията на евреите в България я удостоява с най-високото си отличие „ Шофар “.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ