На 24 февруари всичките ми планове се сринаха, казва Олександър,

" На 24 февруари всичките ми проекти се сринаха ", споделя Олександър, таврийски българин от Украйна. От няколко седмици той следва в София. " Всяка една помощ за Украйна е значима и всяко оръжие може да избави нечий живот. "

Олександър В. е таврийски българин от украинската Запорожка област. Пристига в София преди няколко седмици - с цел да следва в " Св. Климент Охридски ". В интервю за Дъждовни води той приказва за  в неговия регион.

Вие сте в България напълно неотдавна. Как протече пътуването?

Олександър:  Беше доста комплицирано. Пътувах няколко дни с разнообразни рейсове - през Запорожка област до Одеса, след това до да намеря автобус от моя регион, има доста инспекции, полицейски час, някои водачи отхвърлят да вземат млади мъже и момчета, други вдигат доста цените за транспорт, а съвсем всички одобряват плащане само в брой, което е комплицирано, тъй като банкоматите постоянно не работят.
Редакцията предлага
Разкажете освен това за българския Ви генезис.

Олександър: Моето семейство и жителите на моя район принадлежим към по този начин наречените " таврийски българи "  от Запорожка област. Аз съм българин по бащина линия. Семейството ми постоянно е живяло в Украйна, даже прапрабаба ми е родена в Украйна. В селата от южните региони на Запорожка област живеят най-вече етнически българи - още от османско време. В моето семейство приказваме най-вече съветски. Тъй като татко ми е роден в българско село, той приказва български от дете, но също по този начин съветски и украински. В семейството ми също се приказват и трите езика. Никой обаче с изключение на мен не е ходил в България. А аз се чуствам най-много като украинец, който говори български език и познава българската просвета.

Как преживяхте съветското нахлуване против Украйна на 24-и февруари? Какво тъкмо се случи във Вашия град?

Олександър: 24-и февруари. В 6 часа сутринта научих за началото на военните дейности и следях новините през целия ден. Моят град е много дребен и няма военно-стратегически обекти, само че ние въпреки всичко взехме решение да отидем на село - при родителите на майка ми, тъй като там е по-сигурно. Военни дейности в нашия град не е имало. Бяха убити обаче минимум трима антируски деятели, а незнаен брой мои съграждани от през днешния ден за утре бяха арестувани, задържани или отвлечени. Познавам един от арестуваните - той се върна след няколко седмици, прекарани в пандиза, където е бил подлаган на разпити. Руската войска елементарно нахлу в нашата територия, нямаше сериозна опозиция от локалните управляващи. Сега има съветски войски в града, има полицейски час и всички живеят в боязън и неустановеност.

Как е настроението на българите във Вашия регион? На чия страна застават те?

Олександър: В нашия регион има мощно отрицателно отношение към военните дейности, т.е. към Русия. Младите хора започнаха интензивно и обществено да показват мнението си по този въпрос, някои се заеха с доброволчество, събиране на пари и средства за украинската войска. Познавам един украинец от български генезис, който непринудено се е записал като войник към териториалната защита. Ние не възприемаме съветската версия за тази война и доста хора от разнообразни възрастови групи участват във войната на страната на Украйна. Но има и една специфична категория хора: тези на възраст над 65 години. Много от тях гледат съветска телевизия и изпитват носталгия по СССР - при тях особено пропагандата въздейства интензивно. Някои дори чакат да посрещнат руснаците, но това са единични случаи.

Какво мислите за военната помощ - би трябвало ли България да изпрати оръжие на Украйна?

Олександър: Аз, както и множеството поданици на нашия район,. Украинската войска се нуждае от това и за нас - украинците и българите в Украйна - е жизненоважно Украйна да завоюва тази война. Но и за НАТО и другите страни в Европа това е от извънредно значение. Да, множеството оръжия могат да удължат спора - но само в интерес на Украйна.

Има политици, които изясняват съпротивата си против военната помощ за Украйна с наличието на българското малцинство там. Какво мислите Вие за това?

Олександър:  Лично аз се отнасям извънредно отрицателно към изразяването на откровено нежелание да се помогне на Украйна и украинците. Обосновавам отговора си със следната фраза: " Помогнете през днешния ден, с цел да не поискате помощ на следващия ден ". Много хора от моя регион всяка година се причисляват към редиците на българските жители, способстват за създаването на нови работни места, популяризират българската просвета в родината си - Украйна. Днес повече от всякога ние се нуждаем от помощ, включително и военна помощ. Моето послание към всеки, който има някаква власт или известност: днес не можете да мълчите! Украинците живеят в боязън, губят домовете и роднините си. Всяка крачка назад или отвод може да бъде сериозен за нас. Не знаем какви планове има Путин - може би да завземе цяла Украйна? Или да стигне до Приднестровието? Или да отиде още по-далеч? Всяка една помощ за Украйна е значима и всяко оръжие може да избави нечий живот. Това е значимо да се разбере.

Вие идвате от окупираната част на Украйна и в този момент учите в София. Какви са Вашите проекти за бъдещето?

Олександър: На 24-и февруари всичките ми плановете се сринаха: готвех се да отпътува за София при започване на март, само че всичките рейсове бяха анулирани. Сега не знам какъв брой време ще остана в България. Притеснявам се за околните ми, те нямат опция да се реалокират, не знам по кое време ще мога да ги видя. Ако пък се върна в Украйна, могат да ме задържат или да ме извикат в армията. Честно казано, не знам какво да чакам в близко или далечно бъдеще. Затова към този момент просто ще следвам и ще се пробвам в разнообразни сфери. Но огромното ми предпочитание е едно: да се върна в една свободна Украйна при моите роднини и другари.

***
Вижте и това видео от нашия списък:
Наталия и Вероника - майка и щерка се борят за Украйна