Българите се подготвят за Бъдни вечер, до празника остават часове
На 24 декември вечерта честваме деня преди раждането на Исус Христос. Празникът е прочут най-много като Бъдни вечер, само че в обособени краища се срещат и с други имена.
Това е един от най-важните фамилни празници в българския календар. Самото му име произлиза от бдение или съдбини. В първия случай по-силна е християнската символика – с молитва да се посрещне раждането на Спасителя. Вторият вид е отражение на езическите вярвания, съгласно които раждането на младия господ се свързва с възкръсването на цялата природа и се счита за начало на новата година. Затова на Бъдни вечер се правят голям брой ритуали, които би трябвало да донесат шанс и изобилие в дома.
Според българската традиция фамилията би трябвало да бъде дружно, като всеки негов член извършва разнообразни ритуали. Мъжете избират и отсичат бъдника - пълен дънер от дъб или круша, който символизира Световното дърво (крепящо реда и хармонията в света). То би трябвало да бъде запалено от най-възрастният и да бъде оставено да гори цяла нощ. Този огън има пречистваща мощ и пази от зли сили, а съгласно националните вярвания тъкмо в навечерието на Коледа небето и пъкълът краткотрайно се отварят и измежду хората бродят караконджули и таласъми. Пепелта от Бъдника не се изхвърля – една част се разпръсква за изобилие по нивите, а друга се пази като средство против зли сили.
Докато мъжете извършват обреди за отбрана на дома, дамите, като свързани с плодородието, подготвят празнична вечеря. Най-важно е замесването на обредните хлябове, което стартира още от рано сутринта. Тогава най-младите девойки носят " мълчана” вода, т.е. не проговарят по пътя. С нея домакинята замесва кръгла пита, наричана боговица или бъдняк. Вътре поставя сребърна пара и дрянови пъпки за шанс и здраве, а от горната страна я украсява с плодове, жита и кръстове от тесто, които са би трябвало да донесат благоденствие. От подготовката на хлябовете се изключват единствено момите за женене, с цел да не отнесат със себе си плодородието, в случай че изоставен дома.
Самата вечеря на Бъдни вечер е по-скоро обред, в сравнение с хранене. Цялото семейство би трябвало да седне дружно на трапезата, коята нормално се поставя на земята, върху плява. Така се пресъздава ситуацията, в която се е родил Младенеца. Стопанинът разчупва боговицата. Първото парче постоянно е за мъртвите (или Богородица), второто за къщата, а останалите се раздават на членовете на фамилията. На трапезата се седи дълго и никой не била да става. Ако на някой въпреки всичко му се наложи, той би трябвало да върви наведен, като отрупано с плодове дърво. Накрая всички напущат трапезата дружно, с цел да узреят по едно и също време класовете и посрещат коледарите. Трапезата не се прибира, а се оставя през цялата нощ. Това още веднъж е обвързвано с вярата, че небето се отваря и околните покойници ще дойдат на вечеря.
Според националните вярвания на Бъдни вечер може да се види в бъдещето, по тази причина се вършат разнообразни гадания за времето, плодородието и персоналната орис. Например, в случай че бъдника гори добре и пръска искри, това значи богата годишна продукция. Обичай е да се гадае и за здраве. Всеки от фамилията сччупва по един орех и взаимозависимост от това дали ядката е хубава или гнила, го чака здраве или болест. Младите моми пък могат да сънуват бъдещия си младоженец, като сложат първата хапка от питата под възглавницата си.
В актуалното общество няма по какъв начин да бъдат спазени всички тези обичаи, само че е задоволително фамилията да бъде дружно и да запалите една свещичка за здраве.
Разбира се, постната софра е наложителна. Добре е празничното меню е храната да е в обилие - с цел да бъде сполучлива идната година. Ястията би трябвало да са 7, 9 или 11 - нечетен брой.
Задължително на масата участва домашно приготвена питка с пара, която по традиция се разчупва от главата на фамилията. На който се падне парчето с парата, той ще бъде максимален късметлия през идната година. Други български обичайни ястия за трапезата за Бъдни Вечер са сарми, бобена салата, печен фасул или яхния, пълнени чушки, орехови разядки, туршии, жито, ошав, тиквеник. Освен това се поставят и мед, ядки (най-често орехи), многообразие от плодове, вино, чесън.
Това е един от най-важните фамилни празници в българския календар. Самото му име произлиза от бдение или съдбини. В първия случай по-силна е християнската символика – с молитва да се посрещне раждането на Спасителя. Вторият вид е отражение на езическите вярвания, съгласно които раждането на младия господ се свързва с възкръсването на цялата природа и се счита за начало на новата година. Затова на Бъдни вечер се правят голям брой ритуали, които би трябвало да донесат шанс и изобилие в дома.
Според българската традиция фамилията би трябвало да бъде дружно, като всеки негов член извършва разнообразни ритуали. Мъжете избират и отсичат бъдника - пълен дънер от дъб или круша, който символизира Световното дърво (крепящо реда и хармонията в света). То би трябвало да бъде запалено от най-възрастният и да бъде оставено да гори цяла нощ. Този огън има пречистваща мощ и пази от зли сили, а съгласно националните вярвания тъкмо в навечерието на Коледа небето и пъкълът краткотрайно се отварят и измежду хората бродят караконджули и таласъми. Пепелта от Бъдника не се изхвърля – една част се разпръсква за изобилие по нивите, а друга се пази като средство против зли сили.
Докато мъжете извършват обреди за отбрана на дома, дамите, като свързани с плодородието, подготвят празнична вечеря. Най-важно е замесването на обредните хлябове, което стартира още от рано сутринта. Тогава най-младите девойки носят " мълчана” вода, т.е. не проговарят по пътя. С нея домакинята замесва кръгла пита, наричана боговица или бъдняк. Вътре поставя сребърна пара и дрянови пъпки за шанс и здраве, а от горната страна я украсява с плодове, жита и кръстове от тесто, които са би трябвало да донесат благоденствие. От подготовката на хлябовете се изключват единствено момите за женене, с цел да не отнесат със себе си плодородието, в случай че изоставен дома.
Самата вечеря на Бъдни вечер е по-скоро обред, в сравнение с хранене. Цялото семейство би трябвало да седне дружно на трапезата, коята нормално се поставя на земята, върху плява. Така се пресъздава ситуацията, в която се е родил Младенеца. Стопанинът разчупва боговицата. Първото парче постоянно е за мъртвите (или Богородица), второто за къщата, а останалите се раздават на членовете на фамилията. На трапезата се седи дълго и никой не била да става. Ако на някой въпреки всичко му се наложи, той би трябвало да върви наведен, като отрупано с плодове дърво. Накрая всички напущат трапезата дружно, с цел да узреят по едно и също време класовете и посрещат коледарите. Трапезата не се прибира, а се оставя през цялата нощ. Това още веднъж е обвързвано с вярата, че небето се отваря и околните покойници ще дойдат на вечеря.
Според националните вярвания на Бъдни вечер може да се види в бъдещето, по тази причина се вършат разнообразни гадания за времето, плодородието и персоналната орис. Например, в случай че бъдника гори добре и пръска искри, това значи богата годишна продукция. Обичай е да се гадае и за здраве. Всеки от фамилията сччупва по един орех и взаимозависимост от това дали ядката е хубава или гнила, го чака здраве или болест. Младите моми пък могат да сънуват бъдещия си младоженец, като сложат първата хапка от питата под възглавницата си.
В актуалното общество няма по какъв начин да бъдат спазени всички тези обичаи, само че е задоволително фамилията да бъде дружно и да запалите една свещичка за здраве.
Разбира се, постната софра е наложителна. Добре е празничното меню е храната да е в обилие - с цел да бъде сполучлива идната година. Ястията би трябвало да са 7, 9 или 11 - нечетен брой.
Задължително на масата участва домашно приготвена питка с пара, която по традиция се разчупва от главата на фамилията. На който се падне парчето с парата, той ще бъде максимален късметлия през идната година. Други български обичайни ястия за трапезата за Бъдни Вечер са сарми, бобена салата, печен фасул или яхния, пълнени чушки, орехови разядки, туршии, жито, ошав, тиквеник. Освен това се поставят и мед, ядки (най-често орехи), многообразие от плодове, вино, чесън.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ