Какво се случва на 24 декември в българската история
На 24 декември 879 година се организира Вселенски църковен събор в Константинопол, на който се взема решение да бъде дадена автокефалност на българската архиепископия. България получава църковна автономия.
На тази дата през 1877 година Южният отряд на военачалник Радецки стартира зимното прекосяване на Стара планина в региона на Шипченския проход. През 1879 година със заповед от военното министерство са избрани първите униформи в българската армия.
На 24 декември 1880 година при пожар в постройката на ковчежничеството на Източна Румелия в Пловдив при осъществяване на служебния си дълг умира редникът Гюро Михайлов, на който Иван Вазов посвещава стихотворение.
На тази дата през 1916 година българските войски завземат град Исакча в Румъния. На 24 декември 1981 година са открити Топлоелектрическа централа "Марица-изток 3 " и рудник "Трояново-юг ".
На 24 декември са родени: политикът Лютви Местан, социологът Милена Цветкова
На 24 декември умира юристът и основен прокурор на Република България от 1992 до 1999 година Иван Татарчев
2017 година
Шестима са починалите на пътя единствено за денонощие.
Трима млади мъже умират при пътен случай в Харманли. По-късно денем при жестока злополука на пътя Пловдив - Пещера умират още трима души. Часове след случая излиза наяве, че починалите са инж. Нурджан Рустемова, зам.-кмет на община Кричим, и двете ѝ деца.
2015 година
На изключително съвещание, Централният съвет на Движение за права и свободи взима решение да освободи водача на партията Лютви Местан от заеманите от него постове, както и да го изключи от самата партия. Решението е взето на съвещание в дома на почетния ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган в столичния кв. „ Бояна “.
Централният съвет избира председателски съвет в състав Мустафа Карадайъ, Рушен Риза и Четин Казак, които да извършват пълномощията на ръководител на Движение за права и свободи, на Централния съвет на Държавно стопанско предприятие, на Централно оперативно бюро и на парламентарна група. До освобождението на Лютви Местан като водач на Движение за права и свободи се стигна, откакто почетният ръководител на партията Ахмед Доган дефинира като „ гаф “ протурската декларация на Местан след сваления съветски аероплан на територията на прилежаща Турция.
1981 година
Открити са Топлоелектрическа централа "Марица-изток 3 " и рудник "Трояново-юг ".
Марица изток е индустриален комплекс в Югоизточна България. Той е ситуиран в източната част на Горнотракийската равнина, на към 40 км югоизточно от град Стара Загора.
Строителството на Мини Марица-Изток стартира с предписание на Министерския съвет през 1952 година Започва създаването на въглищния басейн и създаване на рудник Трояново, Топлоелектрическа централа Марица изток 1 и фабриката за въглища. Тя има потенциал 1,8 млн. тона и преработва годишно към 3,5–4 млн. тона въглища.
Промишленото асимилиране на басейна стартира през 1952 година със строителството на рудник “Трояново 1”. В следствие се построява Топлоелектрическа централа Марица изток 2 и Топлоелектрическа централа Марица изток 3. Марица изток дава 30% от електрическата енергия на България, а мини Марица Изток са най-големият производител на въглища в България (84%). През 2000 година Топлоелектрическа централа “Марица Изток” 1 и Брикетна фабрика са обединени в “Брикел” АД.
В промишления комплекс Марица-изток работят над 20 000 души. В момента „ Марица Изток “ се модернизира, като се подменят остарелите съоръжения, усилва се потенциалът на създадената електрическа енергия и се построяват пречиствателни мощности, които да редуцират до най-малко нездравословните излъчвания, изхвърляни в атмосферата.
На 10 октомври 1994 година при тежка повреда в Топлоелектрическа централа "Марица-изток 3 " са ранени 26 души, а други 21 умират от тежки изгаряния.
1946 година
Правителството взема решение да спре вечно органа на Демократическата партия в. "Знаме ", тъй като "злепоставя Съюз на съветските социалистически републики " и "влошава връзките с другите славянски страни ".
1940 година
Приет е Закон за отбрана на нацията. Първата му част не разрешава публичните организации - филиали на интернационалните централи, като масонски, комасонски и бенеберитски ложи, ротари клубове и даже ПЕН клубове. Втората му част слага началото на антисемитското законодателство.
1939 година
В интервала 24 декември 1939 – 28 януари 1940 година се организират избори за XXV Общински народен съвет, извоювани от ръководещите. Опозицията от неразрешените партии печели единствено 20 места (10 комунисти, 5 земеделци-пладненци, 2 цанковисти, демократът Никола Мушанов, народнякът проф. Петко Стайнов и земеделецът-врабчевист Димитър Илиев).
1932 година
В София стартира да излиза седмичен комичен вестник “Щурец”. Печатното издание излиза до 30 юни 1944 година, 597 бр. Редактор и издател е Фра Дяволо (псевдоним на Райко Алексиев). Основна тематика на “Щурец” е политическият живот. Обект на публикациите са министрите, партийните водачи, политическата непоследователност, кариеризмът.
Постоянни герои на поредици от материали са Генчо Завалията, Отец Трапонтий, Шико и Шльоко и други Поддържат се рубрики “Бюлетин”, “Политическа борса”, “Културна борса”, “Тук да си остане”, “Под микроскопа на Щурец”, “Азбучник”, “Из родните архиви”, “Интриги и клюки”, “Стари мъдрости с нови коментари”, “Народни смешки и остроумия” и други
В рубриката “Съветски хумор” се печатат материали от В. П. Катаев, М. М. Зошченко, И. Илф и Е. Петров, С. Томски и други По-рядко се поместват материали от непознати хумористи - Бр. Нушич, Дж. Джером, М. Твен.
1919 година
В деня на връщане на премиера Александър Стамболийски от Париж Българска комунистическа партия и БРСДП (о) провеждат всеобща протестна акция, разгромена от управляващите (появява се Оранжевата армия - въоръжени партийни отряди на БЗНС). Тя слага началото на обща Транспортна стачка.
На 29 същия месец Централен комитет на Българска комунистическа партия афишира обща политическа стачка и тя дава съображение на кабинета със мощ да разгроми протестното придвижване. На 3 януари 1920 година Централен комитет на Българска комунистическа партия приключва политическата стачка, а на 19 февруари без триумф завършва и Транспортната стачка.
1918 година
В дните от 22 до 24 декември в Одрин се организира конгрес на източнотракийските бежанци, на който е учредено сдружението "Одринска Тракия " с ръководител проф. Димитър Михалчев. Организацията си слага за задача да работи пред Великите сили за присъединението на Източна Тракия към България и за завръщането на бежанците от нея по родните им места, като им се върне имуществото, заграбено от турците след 1913 година
След завземането на Западна Тракия от Гърция през 1920 година организацията включва и българските бежанци от тази област. Това постанова смяна на името, устава и програмата, което се прави през 1921 година
1916 година
Българските войски завземат град Исакча в Румъния.
1896 година
Дадена е прошка на офицерите, детронирали княз Александър I.
Александър I Батенберг е княз на България от 1879 година до 1886 година, военачалник и хесенски принц. След Сръбско-българската война (1885 г.), в която Александър I е главнокомандващ българската армия, настава разтягане на руско-българските връзки. Това основава мощни настроения срещу него измежду огромна част от българските политически дейци и измежду висшия състав на армията.
На 9 август 1886 година група офицери русофили правят прелом и смъкват Александър I от престола. Въпреки осъществения контрапреврат, заради отхвърли на съветския император да утвърди завръщането му в България, на 26 август същата година той абдикира и напуща вечно рамките на страната, като се отхвърля от българската княжеска купа и от привилегиите си на принц.
След абдикацията служи в редовете на австро-унгарската войска до края на живота си. Умира на 17 ноември 1893 година По негово предпочитание е заровен в София, където му е повдигнат пантеон.
1894 година
Основано е Народно земеделско сдружение, което през 1905 година се слива с Дружеството на българските агрономи в Българско земеделско сдружение. Негов орган е сп. "Орало " под редакцията на Янко Забунов, което стартира да излиза в Сливен от 1894 година, а от 1908 година е преименувано на сп. "Земеделие ".
1883 година
Обнародван е Правилник за държавните актове, който узаконява частните контракти без нотариална легализация. В същия ден е признат Закон за държавния щемпел. За негов страж е избран министърът на правораздаването.
1880 година
При пожар в постройката на ковчежничеството на Източна Румелия в Пловдив при осъществяване на служебния си дълг умира редникът Гюро Михайлов, на който Иван Вазов посвещава стихотворение.
Гюро Михайлов е роден в с. Розовец, Пловдивско през 1862 година Той е боец от Пловдивския гарнизон. Името му се трансформира в синоним на категорично осъществяване на служебния дълг.
1879 година
Със заповед от военното министерство са избрани първите униформи в българската армия.
1877 година
Южният отряд на военачалник Радецки стартира зимното прекосяване на Стара планина в региона на Шипченския проход.
1856 година
Найден Геров се завръща в Пловдив след края на Кримската война (1854- 1856 г.). По време на самата война той, като съветски гражданин, е заставен да напусне рамките на Турската империя. След завръщането си от Русия гърците пречат на Геров да продължи учителската си активност.
Найден Геров е български възрожденски лингвист, фолклорист, възпитател и държавник. Роден е на 23 февруари 1823 година в Копривщица. В Одеса приключва Ришельовския колеж (1841-1945 г.). След завръщането си учителства в Копривщица (1846-1950 г.) и Пловдив (до 1853 г.).
Сътрудник е на "Цариградски вестник " и "Македония ". От 1857 година е вицеконсул на Пловдив. След Освобождението е губернатор на Свищов (1879 г.). Член е на БКД (дн. БАН) от 1881 година Автор е на първата българска поема "Стоян и Рада " (1845 г.). Като фолклорист записва към 500 национални песни.
Най-забележителният му филологически труд е "Речник на блъгарский язик с тлъкование речити на блъгарски и съветски " (1895-1904 г.), под редакцията на Т. Панчев. През 1908 година излиза Допълнение към речника на Н. Геров. Умира на 9 октомври 1900 година в Пловдив.
879 година
Състои се Вселенски църковен събор в Константинопол, на който се взема решение да бъде дадена автокефалност на българската архиепископия. България получава църковна автономия. Формулировката на решението е: “Отсега нататък константинополският патриарх да не ръкополага в България, нито да изпраща знаци на епископско достолепие.”
Църковната самостоятелност е приоритет в политиката на Борис I. Първоначално българският цар се обръща към цариградския патриарх Фотий, откакто получава отвод се обръща към Рим. Папа Николай I дава отговор позитивно на изпратените от българския държател 106 въпроса, само че все пак Цариградската Патриаршия признава автокефалността на българската архипископия.
Независимо от получената църковна самостоятелност службите траяли на гръцки език, водени от гръцки свещеници. За да прекъсне гръцкото въздействие в царството Борис I изпраща в Цариград българи, сред които и своя наследник Симеон, да се приготвят за църковна и книжовна активност и да заменят последователно византийските свещеници.
На тази дата са родени:
1970 година
Родена е Милена Иванова Цветкова - български социолог комуникативист. Завършва библиотекознание, книгопис и научна информация във ВТУ (1996 г.), пази дисертация на тематика “Четенето - антиманипулативен филтър. Индивидуалност и аудиовизуална манипулация” (1999 г.). Доктор е по социология (2000 година, старши помощник е във Факултета по публицистика и всеобща връзка при СУ “Св. Климент Охридски” (2001 г.), хонорован учител е по информационна екология в СУ (2000 г.), ЮЗУ “Неофит Рилски” (1999-2000 г.), във ВСУ “Черноризец Храбър” (2001 г.) по социология на всеобщата връзка. Автор е на повече от 100 изявления.
1960 година
Роден е Лютви Ахмед Местан.
Той е български политик. Народен представител е в XXXVI, XXXIX, XL, XLI и XLII Народно заседание. Председател е на Парламентарната група на Движение за права и свободи.
Завършва „ Българска лингвистика “ във Великотърновския университет „ Кирил и Методий “ (1985 г.) и „ Право “, работи като преподавател в Угърчин, Ловешко и Момчилград. От 1991 година е шеф на общинския отдел „ Образование и просвета “, а по-късно – заместник-кмет на Момчилград.
Местан е измежду създателите на Съюз на демократичните сили в Момчилград. Преминава в Движение за права и свободи през 1993 година Поема поста заместник-председател на Движение за права и свободи на 11 юли 2005 година
Депутат е от Движението за права и свободи от 1997 година - в 38-то (в обединението „ Обединение за национално избавление “, 39-то, 40-то и 41-то национално заседание. В парламентарната си активност е член на следните комисии:
- Временна комисия по Правилника за организацията и активността на Народното събрание (11 юли - 18 август 2005 г.)
- Временна комисия за изследване и очистване на вредите от наводненията и за правене на оферти за усъвършенстване на модела на дейности на държавните органи по ръководство при рецесии (от 10 август 2005 г.)
- Комисия по образованието и науката – ръководител (от 24 август 2005 г.)
- Комисия по гражданското общество и медии (от 24 август 2005 г.)
- Делегация в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и съдействие в Европа – заместник-ръководител (от 28 септември 2005 г.) 2012 година
На 19 януари 2013 година е определен за ръководител на Движението за права и свободи (ДПС). На 24 декември 2015 година той е изключен от партията поради декларация в поддръжка на Турция след свален съветски аероплан на територията на южната ни съседка. След изключването му, на 10 април 2016 година учредява партията “Демократи за отговорност, независимост и толерантност” (ДОСТ)
1953 година
Роден е Иван Гранитски (псевдоним на Иван Йорданов Димитров) - български публицист, книжовен критик. Завършва публицистика в СУ “Св. Климент Охридски”(1979 г.), претендент е на философските науки. Редактор (1979-1985 г.) и заместител основен редактор (1979-1985 г.) е на в. "Пулс ". Заместник основен редактор е на в. "Литературен фронт " (1985-1991 г.). Главен редактор е на сп. "Черно и бяло " (1991 г.). Директор е на ИК "Захари Стоянов " (от 1992 г.). Генерален шеф е на Българска национална телевизия (1995-1996 г.). Член е на Съюз на българските писатели.
1925 година
Роден е Чавдар Цолин Драгойчев - български доктор кардиолог, професор по сърдечносъдова хирургия (от 1969 г.), член-кореспондент на Българска академия на науките (1981 г.). Член е на Световната кардиологична асоциация (1962 г.). През 1930-1945 година живее в Съюз на съветските социалистически републики. Завършва медицина в Съюз на съветските социалистически републики (1952 г.). Работи в Катедрата по болнична хирургия в ИСУЛ (дн. Медицинска академия, 1956-1961 г.). Ръководи Клиниката по сърдечна хирургия (от 1974 г.), шеф е на Научния институт по сърдечносъдови болести (1977 г.). Един от първите експерти в България, който употребява умерената хипотермия при разнообразни типове клапанна сърдечна хирургия. Развива хирургичното лекуване на вродени сърдечни пороци в ранна детска възраст. Умира на 2 юли 2000 година в София.
1903 година
Роден е Димитър Константинов Косев - български историк, учен (1961 г.). Почетен член е на Московския държавен университет и на Чехословашката академия на науките (1980 г.). Ректор е на СУ “Св. Климент Охридски” (1962-1968 г.). Председател е на Българското историческо сдружение (от 1964 г.). Основни писания: “П. Р. Славейков, социална и политическа дейност”, “Русия, Франция и българското освободително придвижване 1860-1869”, “Септемврийското въстание в 1923”, “Към историята на революционното придвижване в България през 1867-1871”. Умира на 15 октомври 1996 година в София.
На тази дата умират:
2008 година
Умира Иван Татарчев – български правист и основен прокурор на Република България от 1992 до 1999 година.
1951 година
Умира Ячо Стоянов Хлебаров - български преподавател, издател, преводач, юрист, редактор, читалищен и културен деятел, библиотековед. Роден е на 4 март 1887 година в Плевен. Завършва Педагогическото учебно заведение в Лом (1905 г.) и правни и държавни науки в СУ “Св. Климент Охридски” (1915 г.). Учител (1905-1906 г.) и юрист в Плевен (1915-1947 г.). Основател е на издателство “Буревестник” (1907-1911 г.), издателство “Образование” (1912-1915 г.) и издателство “Наша родина” (1919-1923 г.) в Плевен. Развива дейна преводаческа и издателска активност. Редактор е на сп. “Книжовник” (1910 г.) и “Читалище” (1911 година, 1925-1939 г.). В редколегията на сп. “Наша родина” (1913-1915 г.), “Родна мисъл” (1921-1924 г.), в. “Вит” (1933 г.), на библиотека “Млад читател” и други Учредител е на Читалищния съюз в България (1911 г.). Негов деловодител (1911 г.), заместник-председател (1925-1931 г.) и ръководител на Върховния читалищен съюз (1931-1939 г.). Един от водачите на читалищното придвижване в България (1911-1939 г.). Учредител и консултант е на Българския библиографски институт (1918 г.), основан от Ал. Теодоров-Балан. Автор е на над 150 публикации по история и организация на читалищата, по библиотекознание и книгопис. Един от основоположниците на библиотековедската просвета в България. През 1946 година е въдворен в Трудово-възпитателно общежитие “Росица”. През 1947 година са му отнети адвокатските права и е премахнат от листата на юристите.
На тази дата през 1877 година Южният отряд на военачалник Радецки стартира зимното прекосяване на Стара планина в региона на Шипченския проход. През 1879 година със заповед от военното министерство са избрани първите униформи в българската армия.
На 24 декември 1880 година при пожар в постройката на ковчежничеството на Източна Румелия в Пловдив при осъществяване на служебния си дълг умира редникът Гюро Михайлов, на който Иван Вазов посвещава стихотворение.
На тази дата през 1916 година българските войски завземат град Исакча в Румъния. На 24 декември 1981 година са открити Топлоелектрическа централа "Марица-изток 3 " и рудник "Трояново-юг ".
На 24 декември са родени: политикът Лютви Местан, социологът Милена Цветкова
На 24 декември умира юристът и основен прокурор на Република България от 1992 до 1999 година Иван Татарчев
2017 година
Шестима са починалите на пътя единствено за денонощие.
Трима млади мъже умират при пътен случай в Харманли. По-късно денем при жестока злополука на пътя Пловдив - Пещера умират още трима души. Часове след случая излиза наяве, че починалите са инж. Нурджан Рустемова, зам.-кмет на община Кричим, и двете ѝ деца.
2015 година
На изключително съвещание, Централният съвет на Движение за права и свободи взима решение да освободи водача на партията Лютви Местан от заеманите от него постове, както и да го изключи от самата партия. Решението е взето на съвещание в дома на почетния ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган в столичния кв. „ Бояна “.
Централният съвет избира председателски съвет в състав Мустафа Карадайъ, Рушен Риза и Четин Казак, които да извършват пълномощията на ръководител на Движение за права и свободи, на Централния съвет на Държавно стопанско предприятие, на Централно оперативно бюро и на парламентарна група. До освобождението на Лютви Местан като водач на Движение за права и свободи се стигна, откакто почетният ръководител на партията Ахмед Доган дефинира като „ гаф “ протурската декларация на Местан след сваления съветски аероплан на територията на прилежаща Турция.
1981 година
Открити са Топлоелектрическа централа "Марица-изток 3 " и рудник "Трояново-юг ".
Марица изток е индустриален комплекс в Югоизточна България. Той е ситуиран в източната част на Горнотракийската равнина, на към 40 км югоизточно от град Стара Загора.
Строителството на Мини Марица-Изток стартира с предписание на Министерския съвет през 1952 година Започва създаването на въглищния басейн и създаване на рудник Трояново, Топлоелектрическа централа Марица изток 1 и фабриката за въглища. Тя има потенциал 1,8 млн. тона и преработва годишно към 3,5–4 млн. тона въглища.
Промишленото асимилиране на басейна стартира през 1952 година със строителството на рудник “Трояново 1”. В следствие се построява Топлоелектрическа централа Марица изток 2 и Топлоелектрическа централа Марица изток 3. Марица изток дава 30% от електрическата енергия на България, а мини Марица Изток са най-големият производител на въглища в България (84%). През 2000 година Топлоелектрическа централа “Марица Изток” 1 и Брикетна фабрика са обединени в “Брикел” АД.
В промишления комплекс Марица-изток работят над 20 000 души. В момента „ Марица Изток “ се модернизира, като се подменят остарелите съоръжения, усилва се потенциалът на създадената електрическа енергия и се построяват пречиствателни мощности, които да редуцират до най-малко нездравословните излъчвания, изхвърляни в атмосферата.
На 10 октомври 1994 година при тежка повреда в Топлоелектрическа централа "Марица-изток 3 " са ранени 26 души, а други 21 умират от тежки изгаряния.
1946 година
Правителството взема решение да спре вечно органа на Демократическата партия в. "Знаме ", тъй като "злепоставя Съюз на съветските социалистически републики " и "влошава връзките с другите славянски страни ".
1940 година
Приет е Закон за отбрана на нацията. Първата му част не разрешава публичните организации - филиали на интернационалните централи, като масонски, комасонски и бенеберитски ложи, ротари клубове и даже ПЕН клубове. Втората му част слага началото на антисемитското законодателство.
1939 година
В интервала 24 декември 1939 – 28 януари 1940 година се организират избори за XXV Общински народен съвет, извоювани от ръководещите. Опозицията от неразрешените партии печели единствено 20 места (10 комунисти, 5 земеделци-пладненци, 2 цанковисти, демократът Никола Мушанов, народнякът проф. Петко Стайнов и земеделецът-врабчевист Димитър Илиев).
1932 година
В София стартира да излиза седмичен комичен вестник “Щурец”. Печатното издание излиза до 30 юни 1944 година, 597 бр. Редактор и издател е Фра Дяволо (псевдоним на Райко Алексиев). Основна тематика на “Щурец” е политическият живот. Обект на публикациите са министрите, партийните водачи, политическата непоследователност, кариеризмът.
Постоянни герои на поредици от материали са Генчо Завалията, Отец Трапонтий, Шико и Шльоко и други Поддържат се рубрики “Бюлетин”, “Политическа борса”, “Културна борса”, “Тук да си остане”, “Под микроскопа на Щурец”, “Азбучник”, “Из родните архиви”, “Интриги и клюки”, “Стари мъдрости с нови коментари”, “Народни смешки и остроумия” и други
В рубриката “Съветски хумор” се печатат материали от В. П. Катаев, М. М. Зошченко, И. Илф и Е. Петров, С. Томски и други По-рядко се поместват материали от непознати хумористи - Бр. Нушич, Дж. Джером, М. Твен.
1919 година
В деня на връщане на премиера Александър Стамболийски от Париж Българска комунистическа партия и БРСДП (о) провеждат всеобща протестна акция, разгромена от управляващите (появява се Оранжевата армия - въоръжени партийни отряди на БЗНС). Тя слага началото на обща Транспортна стачка.
На 29 същия месец Централен комитет на Българска комунистическа партия афишира обща политическа стачка и тя дава съображение на кабинета със мощ да разгроми протестното придвижване. На 3 януари 1920 година Централен комитет на Българска комунистическа партия приключва политическата стачка, а на 19 февруари без триумф завършва и Транспортната стачка.
1918 година
В дните от 22 до 24 декември в Одрин се организира конгрес на източнотракийските бежанци, на който е учредено сдружението "Одринска Тракия " с ръководител проф. Димитър Михалчев. Организацията си слага за задача да работи пред Великите сили за присъединението на Източна Тракия към България и за завръщането на бежанците от нея по родните им места, като им се върне имуществото, заграбено от турците след 1913 година
След завземането на Западна Тракия от Гърция през 1920 година организацията включва и българските бежанци от тази област. Това постанова смяна на името, устава и програмата, което се прави през 1921 година
1916 година
Българските войски завземат град Исакча в Румъния.
1896 година
Дадена е прошка на офицерите, детронирали княз Александър I.
Александър I Батенберг е княз на България от 1879 година до 1886 година, военачалник и хесенски принц. След Сръбско-българската война (1885 г.), в която Александър I е главнокомандващ българската армия, настава разтягане на руско-българските връзки. Това основава мощни настроения срещу него измежду огромна част от българските политически дейци и измежду висшия състав на армията.
На 9 август 1886 година група офицери русофили правят прелом и смъкват Александър I от престола. Въпреки осъществения контрапреврат, заради отхвърли на съветския император да утвърди завръщането му в България, на 26 август същата година той абдикира и напуща вечно рамките на страната, като се отхвърля от българската княжеска купа и от привилегиите си на принц.
След абдикацията служи в редовете на австро-унгарската войска до края на живота си. Умира на 17 ноември 1893 година По негово предпочитание е заровен в София, където му е повдигнат пантеон.
1894 година
Основано е Народно земеделско сдружение, което през 1905 година се слива с Дружеството на българските агрономи в Българско земеделско сдружение. Негов орган е сп. "Орало " под редакцията на Янко Забунов, което стартира да излиза в Сливен от 1894 година, а от 1908 година е преименувано на сп. "Земеделие ".
1883 година
Обнародван е Правилник за държавните актове, който узаконява частните контракти без нотариална легализация. В същия ден е признат Закон за държавния щемпел. За негов страж е избран министърът на правораздаването.
1880 година
При пожар в постройката на ковчежничеството на Източна Румелия в Пловдив при осъществяване на служебния си дълг умира редникът Гюро Михайлов, на който Иван Вазов посвещава стихотворение.
Гюро Михайлов е роден в с. Розовец, Пловдивско през 1862 година Той е боец от Пловдивския гарнизон. Името му се трансформира в синоним на категорично осъществяване на служебния дълг.
1879 година
Със заповед от военното министерство са избрани първите униформи в българската армия.
1877 година
Южният отряд на военачалник Радецки стартира зимното прекосяване на Стара планина в региона на Шипченския проход.
1856 година
Найден Геров се завръща в Пловдив след края на Кримската война (1854- 1856 г.). По време на самата война той, като съветски гражданин, е заставен да напусне рамките на Турската империя. След завръщането си от Русия гърците пречат на Геров да продължи учителската си активност.
Найден Геров е български възрожденски лингвист, фолклорист, възпитател и държавник. Роден е на 23 февруари 1823 година в Копривщица. В Одеса приключва Ришельовския колеж (1841-1945 г.). След завръщането си учителства в Копривщица (1846-1950 г.) и Пловдив (до 1853 г.).
Сътрудник е на "Цариградски вестник " и "Македония ". От 1857 година е вицеконсул на Пловдив. След Освобождението е губернатор на Свищов (1879 г.). Член е на БКД (дн. БАН) от 1881 година Автор е на първата българска поема "Стоян и Рада " (1845 г.). Като фолклорист записва към 500 национални песни.
Най-забележителният му филологически труд е "Речник на блъгарский язик с тлъкование речити на блъгарски и съветски " (1895-1904 г.), под редакцията на Т. Панчев. През 1908 година излиза Допълнение към речника на Н. Геров. Умира на 9 октомври 1900 година в Пловдив.
879 година
Състои се Вселенски църковен събор в Константинопол, на който се взема решение да бъде дадена автокефалност на българската архиепископия. България получава църковна автономия. Формулировката на решението е: “Отсега нататък константинополският патриарх да не ръкополага в България, нито да изпраща знаци на епископско достолепие.”
Църковната самостоятелност е приоритет в политиката на Борис I. Първоначално българският цар се обръща към цариградския патриарх Фотий, откакто получава отвод се обръща към Рим. Папа Николай I дава отговор позитивно на изпратените от българския държател 106 въпроса, само че все пак Цариградската Патриаршия признава автокефалността на българската архипископия.
Независимо от получената църковна самостоятелност службите траяли на гръцки език, водени от гръцки свещеници. За да прекъсне гръцкото въздействие в царството Борис I изпраща в Цариград българи, сред които и своя наследник Симеон, да се приготвят за църковна и книжовна активност и да заменят последователно византийските свещеници.
На тази дата са родени:
1970 година
Родена е Милена Иванова Цветкова - български социолог комуникативист. Завършва библиотекознание, книгопис и научна информация във ВТУ (1996 г.), пази дисертация на тематика “Четенето - антиманипулативен филтър. Индивидуалност и аудиовизуална манипулация” (1999 г.). Доктор е по социология (2000 година, старши помощник е във Факултета по публицистика и всеобща връзка при СУ “Св. Климент Охридски” (2001 г.), хонорован учител е по информационна екология в СУ (2000 г.), ЮЗУ “Неофит Рилски” (1999-2000 г.), във ВСУ “Черноризец Храбър” (2001 г.) по социология на всеобщата връзка. Автор е на повече от 100 изявления.
1960 година
Роден е Лютви Ахмед Местан.
Той е български политик. Народен представител е в XXXVI, XXXIX, XL, XLI и XLII Народно заседание. Председател е на Парламентарната група на Движение за права и свободи.
Завършва „ Българска лингвистика “ във Великотърновския университет „ Кирил и Методий “ (1985 г.) и „ Право “, работи като преподавател в Угърчин, Ловешко и Момчилград. От 1991 година е шеф на общинския отдел „ Образование и просвета “, а по-късно – заместник-кмет на Момчилград.
Местан е измежду създателите на Съюз на демократичните сили в Момчилград. Преминава в Движение за права и свободи през 1993 година Поема поста заместник-председател на Движение за права и свободи на 11 юли 2005 година
Депутат е от Движението за права и свободи от 1997 година - в 38-то (в обединението „ Обединение за национално избавление “, 39-то, 40-то и 41-то национално заседание. В парламентарната си активност е член на следните комисии:
- Временна комисия по Правилника за организацията и активността на Народното събрание (11 юли - 18 август 2005 г.)
- Временна комисия за изследване и очистване на вредите от наводненията и за правене на оферти за усъвършенстване на модела на дейности на държавните органи по ръководство при рецесии (от 10 август 2005 г.)
- Комисия по образованието и науката – ръководител (от 24 август 2005 г.)
- Комисия по гражданското общество и медии (от 24 август 2005 г.)
- Делегация в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и съдействие в Европа – заместник-ръководител (от 28 септември 2005 г.) 2012 година
На 19 януари 2013 година е определен за ръководител на Движението за права и свободи (ДПС). На 24 декември 2015 година той е изключен от партията поради декларация в поддръжка на Турция след свален съветски аероплан на територията на южната ни съседка. След изключването му, на 10 април 2016 година учредява партията “Демократи за отговорност, независимост и толерантност” (ДОСТ)
1953 година
Роден е Иван Гранитски (псевдоним на Иван Йорданов Димитров) - български публицист, книжовен критик. Завършва публицистика в СУ “Св. Климент Охридски”(1979 г.), претендент е на философските науки. Редактор (1979-1985 г.) и заместител основен редактор (1979-1985 г.) е на в. "Пулс ". Заместник основен редактор е на в. "Литературен фронт " (1985-1991 г.). Главен редактор е на сп. "Черно и бяло " (1991 г.). Директор е на ИК "Захари Стоянов " (от 1992 г.). Генерален шеф е на Българска национална телевизия (1995-1996 г.). Член е на Съюз на българските писатели.
1925 година
Роден е Чавдар Цолин Драгойчев - български доктор кардиолог, професор по сърдечносъдова хирургия (от 1969 г.), член-кореспондент на Българска академия на науките (1981 г.). Член е на Световната кардиологична асоциация (1962 г.). През 1930-1945 година живее в Съюз на съветските социалистически републики. Завършва медицина в Съюз на съветските социалистически републики (1952 г.). Работи в Катедрата по болнична хирургия в ИСУЛ (дн. Медицинска академия, 1956-1961 г.). Ръководи Клиниката по сърдечна хирургия (от 1974 г.), шеф е на Научния институт по сърдечносъдови болести (1977 г.). Един от първите експерти в България, който употребява умерената хипотермия при разнообразни типове клапанна сърдечна хирургия. Развива хирургичното лекуване на вродени сърдечни пороци в ранна детска възраст. Умира на 2 юли 2000 година в София.
1903 година
Роден е Димитър Константинов Косев - български историк, учен (1961 г.). Почетен член е на Московския държавен университет и на Чехословашката академия на науките (1980 г.). Ректор е на СУ “Св. Климент Охридски” (1962-1968 г.). Председател е на Българското историческо сдружение (от 1964 г.). Основни писания: “П. Р. Славейков, социална и политическа дейност”, “Русия, Франция и българското освободително придвижване 1860-1869”, “Септемврийското въстание в 1923”, “Към историята на революционното придвижване в България през 1867-1871”. Умира на 15 октомври 1996 година в София.
На тази дата умират:
2008 година
Умира Иван Татарчев – български правист и основен прокурор на Република България от 1992 до 1999 година.
1951 година
Умира Ячо Стоянов Хлебаров - български преподавател, издател, преводач, юрист, редактор, читалищен и културен деятел, библиотековед. Роден е на 4 март 1887 година в Плевен. Завършва Педагогическото учебно заведение в Лом (1905 г.) и правни и държавни науки в СУ “Св. Климент Охридски” (1915 г.). Учител (1905-1906 г.) и юрист в Плевен (1915-1947 г.). Основател е на издателство “Буревестник” (1907-1911 г.), издателство “Образование” (1912-1915 г.) и издателство “Наша родина” (1919-1923 г.) в Плевен. Развива дейна преводаческа и издателска активност. Редактор е на сп. “Книжовник” (1910 г.) и “Читалище” (1911 година, 1925-1939 г.). В редколегията на сп. “Наша родина” (1913-1915 г.), “Родна мисъл” (1921-1924 г.), в. “Вит” (1933 г.), на библиотека “Млад читател” и други Учредител е на Читалищния съюз в България (1911 г.). Негов деловодител (1911 г.), заместник-председател (1925-1931 г.) и ръководител на Върховния читалищен съюз (1931-1939 г.). Един от водачите на читалищното придвижване в България (1911-1939 г.). Учредител и консултант е на Българския библиографски институт (1918 г.), основан от Ал. Теодоров-Балан. Автор е на над 150 публикации по история и организация на читалищата, по библиотекознание и книгопис. Един от основоположниците на библиотековедската просвета в България. През 1946 година е въдворен в Трудово-възпитателно общежитие “Росица”. През 1947 година са му отнети адвокатските права и е премахнат от листата на юристите.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ