Сондата Parker на НАСА засне рекордно близко изображение на слънцето
На 24 декември 2024 година сондата „ Parker Solar Probe “ на НАСА направи най-близкия си метод до Слънцето. Космическият уред навлезе в горните пластове на атмосферата на звездата, прелитайки единствено на 6,11 милиона километра (3,7 милиона мили) над повърхността ѝ. По време на прелитането сондата направи голям брой изображения на атмосферните процеси в слънчевата корона, което ще помогне на учените да схванат по-добре природата на слънчевия вятър, главният мотор на галактическото време в нашата система.
„ Parker Solar Probe още веднъж ни води в динамичната атмосфера на най-близката ни звезда “, сподели Ники Фокс, заместник-администратор на дирекцията за научни задачи на НАСА във Вашингтон. „ Виждаме от първа ръка къде се случва застрашаващо Земята галактическо време, вместо просто да го предсказваме с модели. Тези нови данни ще ни оказват помощ доста да подобрим прогнозите, с цел да помогнем за сигурността на астронавтите и да защитим технологиите на Земята и в цялата слънчева система. “
Слънчевият вятър и изхвърлянията на коронална маса остават мъчно предвидими феномени, защото частиците се сблъскват покрай повърхността на Слънцето и в неговата корона, променяйки посоките и силите си. Едно на пръв взор безобидно събитие може да се трансформира в мощна геомагнитна стихия на Земята, способна да повреди електропроводи, да наруши връзките и навигацията. Освен това, високоенергийните частици могат безусловно да „ изгорят “ електрониката на спътниците и да съставляват опасност за здравето на екипажите на галактически кораби. Слънчевият вятър може също да надуе земната атмосфера, което заплашва да деорбитира спътниците и даже отчасти да загуби атмосферата.
Близките полети на Parker Solar Probe до Слънцето и гмурканията в неговата корона ни разрешават да следим потоците от безоблачен вятър, тяхната турбулентност и зоните на генезис. Благодарение на тези наблюдения учените започнаха по-добре да схващат при какви условия се образуват бързи и мудни слънчеви ветрове.
Нови данни за слънчевия вятър
Изображенията, получени от сондата, демонстрираха, че бавният безоблачен вятър (със скорост на частиците към 354 км/с) може да бъде от два типа: Алфвенов и неалфвенов (кръстен на шведския физик Ханес Алфвен). Тези типове вятър се разграничават по държанието на магнитните полета – в първия случай се следи непрекъснато превключване, във втория – непоклатимост. Всеки от тях протича с избрана настройка от слънчеви петна и магнитни линии, което беше допустимо да се откри извънредно с помощта на инструментите на сондата.
„ Най-големият въпрос остана: по какъв начин тъкмо поражда слънчевият вятър и по какъв начин преодолява голямото гравитационно привличане на Слънцето? “, изясни НАСА. „ Разбирането на този непрестанен поток от частици, изключително на бавния вятър, е съществено научно предизвикателство, поради разнообразието от техните свойства. Но благодарение на Parker Solar Probe сме по-близо от всеки път до разгадаването на техния генезис и механизъм на развиване. “
Сондата Parker Solar Probe ще продължи задачата си, правейки нови подходи към Слънцето и събирайки неповторими данни. Следващото най-близко прехвръкване на звездата се чака на 15 септември 2025 година.
