Бързите радио излъчвания задвижват извънземни космически кораби?
На 24 август 2001 година, обсерваторията Parkes в Австралия, долови невероятен сигнал приближаващ от космоса. Това е било експлоадирането на радиовълни, идващи от посоката на Малкия Магеланов облак, дребна вселена в Млечния път. Сигналът е траял по-малко от 5 милисекунди, само че през този интервал той е блеснал с голяма мощ. Това обаче е било видяно от астрономите едвам през 2007 година, когато те са преглеждали архивираните данни на обсерваторията Parkes. Според тях, нещо сходно в никакъв случай не се е повторило.
Това не е нещо ново, сходни не повтарящи се сигнали са били забелязвани и в други галактики. Досега са известни 17 такива бързи радио предавания ( “fast radio bursts ”- FRBs). Тяхното битие поражда доста спекулации за това, какво ги предизвиква.
Една от опциите е да са подбудени от магнитарите – мощно магнетизирани, бързо въртящи се свръхзвукови звезди. Друга опция е да идват от изключително другоземен тип черна дупка, формирана, когато центробежните сили на въртяща се, супер плътна звезда, към този момент не могат да предотвратят тази звезда да се срине ненадейно под личната си гравитация.
Но както означават Манаси Лингам от Харвардския университет и Абрахам Льоб от Центъра за астрофизика на Харвард-Смитсониън, има най-малко още една опция за произхода на тези радио-сигнали: непознати галактически кораби. По-конкретно, в отчет, оповестен в Astrophysical Journal Letters, двамата откриватели допускат, че тези бързи радио предавания могат да бъдат генерирани от великански радиопредаватели, проектирани с цел да изтласкват такива галактически кораби и да ги придвижват на големи дистанции в космоса. С ротацията на галактиките, в които се намират тези предаватели, предавателните лъчи минават през небесата и от време на време са улавяни от земните обсерватории, споделят двамата учени.
Тази концепция не е изцяло щура. Ракетни учени са търсили нещо сходно, с цел да преодолеят един от най-големите проблеми в дизайна на галактическия транспортен съд: това, че е задвижван от ракетен мотор и би трябвало да носи горивото за него на борда си. Горивото несъмнено, има маса и изисква огромна част от размера на галактическия транспортен съд. По тази причина 90% или повече от масата на стандартната ракета е нейното гориво.
Възможно е обаче да се отдели горивото от галактическия транспортен съд. Това е правилото зад слънчевата платформа, която употребява натиска, упражняван от слънчевата светлина, с цел да задвижва галактическия транспортен съд.
Друга опция е да се употребяват фокусирани светлинни лъчи, с цел да се обезпечи нужния за придвижването на кораба напън. Юрий Милнър, съветски милиардер с дълготраен интерес към науката, заплаща за проучване на такава машина. Той предлага да се изпрати дребна сонда на Алфа Кентавър, един от най-близките звездни съседи на Земята, като се употребява вързоп лъчи от мощни лазери.
Д-р Лингам и доктор Льоб допускат, че бърдите радио предавания – FRBs могат да бъдат резултат от доста по-големи предавания на същия принцип. Те обаче, имат вяра че се употребяват радио-лъчите на електромагнитния набор, а не забележимата светлина. Двамата откриватели са създали модел, показващ какъв брой слънчева сила би била нужна за сходен подтик на галактически транспортен съд. Те пресмятат, че количеството слънчева светлина, попадаща на планета, имаща към два пъти размера на Земята, която се намира на вярното разстояние от нейната звезда, с цел да има течна вода на повърхността й, ще даде задоволително сила, с цел да форсира галактически транспортен съд с тегло към един звук или повече, със скорост близка до тази на светлината.
Това би било идеално за транспорт на огромен брой същества от една звезда до друга, стига да има еквивалентно устройство в другия завършек на пътешествието, което да забави още веднъж кораба, с цел да кацне.
За да ревизират дали такава машина е софтуерно правдоподобна, двамата откриватели пресмятат, че нужната работна температура на масата от радиопредаватели, които ще основат потребния радио лъч, може да бъде непокътната като се охлажда от елементарна вода. Така съгласно тях, нищо в законите на физиката не би пречило за построяването на такава технология.
Да се каже, че характерностите на FRB са съвместими с признаците на извънземна система за задвижване на кораби в космоса не е, несъмнено, същото като да се каже, че това са в действителност извънземни галактически кораби. Едно ранно пояснение на пулсарите – елементарните галактически радиосигнали, следени за пръв път през 1967 година, беше, че те са извънземни радиофарове.
Пулсарите по-късно се оказаха породени от бързо разрастващи се неутронни звезди. За физиците обаче това пояснение беше също съвсем толкоз забавно. Неутронна звезда е тази, чиито протони и електрони се сливат между тях, с цел да основат неутрони. Те, дружно с към този момент съществуващите неутрони на звездата, основават обект, който няма атоми. Така неутронната звезда, вместо да е с размера на звездите, има диаметър единствено от няколко километра. Ако FRBs се окажат също толкоз любопитни и насочат астрономите към нова информация за звездите, множеството астрономи ще им простят, че не са провокирани от извънземни галактически кораби, написа списание The Economist.
