На 24 август 1995 г. Microsoft пусна Windows 95 –

На 24 август 1995 година Microsoft пусна Windows 95 – операционната система, която трансформира персоналния компютър от инструмент за експерти в машина за всеки дом. Тя промени промишлеността, културата и метода, по който поддържаме връзка с технологиите, оставяйки завещание, което усещаме и през днешния ден

Светлин Желев преди 7 секунди 0 Сподели

Най-четени

НаукаСветлин Желев - 1:55 | 23.08.2025

Под краката ни: неизчерпаемият енергиен запас, който занапред откриваме

IT НовиниСветослав Димитров - 16:40 | 21.08.2025

Енергия от нищото: слънчевите панели на прозорците завладяват градовете

IT НовиниЕмил Василев - 18:39 | 22.08.2025

Колкото по-сложна е една ключова дума, толкоз по-лесно е да бъде разрушена – парадоксът на актуалната киберсигурност е оголен

Светлин Желевhttps://www.kaldata.com/Главен редактор

През лятото на 1995-а в Съединени американски щати кината въртяха Mortal Kombat, в радиото звучеше Kiss from a Rose на Сийл, а по света хората започваха да се вълнуват от интернет. Но същинската премиера, която притегли милиони, не беше филм или ария – това беше Windows 95.

В нощта на стартирането му опашки от запалянковци се извиха пред магазините в Ню Йорк, Лондон, Сидни и десетки други градове. Някои сравняваха събитието с рок фестивал, други го нарекоха „ Уудстокът на 90-те “. Един от купувачите в Лос Анджелис споделя пред кореспондент: „ Чаках това две години и половина. Това е най-важното нещо от излизането на флопи дисковете насам. “

Microsoft трансформира старта в театър, какъвто софтуерната промишленост до тогава не беше виждала. Empire State Building светна в цветовете на Windows, от CN Tower в Торонто висеше 100-метров банер, а в Австралия голяма кутия с логото на Windows 95 бе вкарана на баржа в Сидни. Във Англия цели полета бяха боядисани с логото, с цел да го виждат пасажерите от самолетите. Дори в известния Paramount Great America в Калифорния бе проведено всеобщо празненство със стотици щандове, на които се демонстрираха нови стратегии за Windows 95.

Най-запомнящата се част от акцията беше рекламният клип със Start Me Up на Rolling Stones, за който Microsoft заплати три милиона $

Рекламата показваше хора от всевъзможни възрасти и националности, които употребяват компютри вкъщи, в офиса, в интернет кафета, в учебно заведение. Тя излъчваше силата на потребителски артикул, който е „ за всички “. А с цел да се подсигури, че новината ще влезе в всеобщата просвета, компанията впрегна звездите на своето време.

Джей Лено води формалния старт в Редмънд, а Дженифър Анистън и Матю Пери участваха в занимателно видео, което показва функционалностите на новата система.

За разлика от досегашните скучни министър председатели на програмен продукт, Windows 95 беше събитие с холивудски обсег. Над 5 000 души участваха на формалното разкриване, а медиите го отразиха по метод, по който през днешния ден приказваме за нов iPhone. Нищо чудно, че единствено за първата година бяха продадени над 40 милиона копия – невиждан триумф за това време.

Разбира се, зад този искра стоеше и сериозна софтуерна гражданска война. Проектът „ Chicago “. Microsoft стартира работа по него още през 1992 година, когато съперникът IBM пробва да наложи OS/2, а пазарът е залят от различни DOS системи. Целта е ясна – да се сътвори операционна система, която да е съвременна, само че налична, способна да върви и на елементарния хардуер, и да предложи на всеобщия консуматор улеснение, което до тогава беше непокътнато единствено за експертите.

Досега Windows изглеждаше по-скоро като добавка върху MS-DOS, само че с Windows 95 Microsoft реши да слее двете неща и да показа същинска независима операционна система. От архитектурна позиция това беше преход към 32-битова среда, която позволяваше същинска многозадачност и повече непоклатимост. Това, несъмнено, не беше напълно – доста елементи от кода останаха 16-битови, с цел да се подсигурява съгласуемост със остарели стратегии, а синият екран се трансформира в печално познато събитие. Но за времето си Windows 95 беше гигантска крачка напред.

Това, което най-вече впечатли хората, беше новият интерфейс. До този миг потребителите работеха с Program Manager, който изглеждаше и се усещаше като комплицирана подчиненост от прозорци и икони. Windows 95 промени всичко с появяването на Start бутона – едно малко квадратче в долния ляв ъгъл, което събра всички стратегии, документи и настройки в комфортно меню. Към него се добави таскбарът, където всяко стартирано приложение получаваше личен бутон, и систематичната област, показваща часовника и няколко потребни икони. Заедно с това Windows Explorer размени остарелия File Manager и предложи напълно нов метод за работа с файлове и папки.

За първи път в компютърния свят се появиха познатите през днешния ден „ Моят компютър “, „ Моите документи “ и „ Кошче “, а потребителите започнаха да употребяват директен път до всяка стратегия или документ напряко от десктопа. Тази композиция от детайли сътвори образна и логическа рамка, която се резервира в продължение на десетилетия и продължава да е жива и през днешния ден, въпреки и в модифициран тип в Windows 11.

Под повърхността Windows 95 донесе редица технологии, които трансформираха метода, по който хората възприемаха компютъра. Plug and Play – обещанието, че системата ще разпознава автоматизирано хардуера и ще конфигурира драйверите – може и да не работеше постоянно безотказно, само че беше голяма крачка напред спрямо предходната ера на джъмпери и ръчни настройки. Поддръжката на дълги файлови имена с до 255 признака отстрани досадното ограничаване на DOS, при което всеки файл трябваше да се споделя с осем букви и трибуквено уголемение. С времето се появиха и основни допълнения – DirectX, който отвори вратите за ново потомство компютърни игри, FAT32 за по-големи дискове, както и първата поддръжка за USB устройства. Тези нововъведения освен улесняваха всекидневието, само че и подготвяха платформата за бъдещето, в което компютрите щяха да станат център на цифровия живот.

Любопитна детайлност, за която споделя инженерът Реймънд Чен, е самата апаратура на Windows 95. Вместо графичен сетъп с икони и прозорци, потребителите виждаха елементарен текстов интерфейс, напомнящ DOS.

Причината е прагматична – с цел да не пишат от нулата нова графична библиотека, разработчиците употребяват към този момент готовата среда на Windows 3.1, която имала всичко належащо: драйвери, диалогови прозорци и непоклатимост. Така се ражда самобитна „ мини Оценка за съвместимост “, зареждана единствено за инсталацията – идея, която оцеля и до през днешния ден като Windows Preinstallation Environment, употребявано при съоръжения и ремонти. С други думи, Windows 95 беше толкоз огромен скок напред, че даже самото му инсталиране изискваше обособена дребна операционна система вътре в огромната.

Успехът на Windows 95 беше толкоз безапелационен, че до 1998 година системата държеше съвсем 60% от международния пазар.

Въпреки възторга, критиците не закъсняха. С консолидираното на MS-DOS Microsoft безусловно умъртви конкуренцията на пазара на различни системи. Internet Explorer, който в началото се оферираше настрана, постави началото на браузърните войни и унищожи Netscape. Появиха се и обвинявания за „ Windows Tax “ – тактичност, при която производителите получаваха по-ниски цени за лиценз, в случай че не предлагаха различни операционни системи. През 1998 година Ралф Нейдър съобщи, че Microsoft „ задушава “ промишлеността и принуждава потребителите да заплащат повече за посредствени артикули.

В България обаче действителността беше друга

През 1995 година не се редяхме по опашки пред компютърни магазини в среднощ. Интернет още беше непознато разбиране за множеството хора, а Windows 95 стигна до нас със забавяне – посредством пиратски дискети, в учебните кабинети или с първите Pentium компютри. Затова спомените ни са други: първите опити да отворим „ Моят компютър “, първите игри, които вървяха по-лесно от остарялото DOS меню, първото любознание към иконката на Internet Explorer.

Тридесет години по-късно Windows 95 остава знак на нова ера. То вкара интерфейс, който към момента използваме, и сътвори културата на компютъра като всеобщ апарат. Може би Apple и Amiga бяха пионери в някои хрумвания, само че точно Microsoft съумя да ги направи налични за милиони хора по света.

И в случай че в Съединени американски щати това беше „ Уудстокът на компютрите “, то в България постоянно беше първият урок по информатика, първият „ панер “ за заличен файл или първата игра на остарял Pentium. Днес остава единствено един въпрос:

А вие по кое време за първи път натиснахте бутона „ Старт “?