На 24 април отбелязваме Деня на възпоменание на жертвите на

На 24 април означаваме Деня на възпоменание на жертвите на арменския геноцид, началото на който е сложено през 1915 година със почналите арести и избивания на стотици арменски интелектуалци в Цариград (дн. Истанбул). Това бележи първия стадий от систематичното избиване на арменското население в Османската империя, споделя Евроком.

Исторически подтекст и идеологията зад геноцида

С началото на Първата международна война, ръководещите младотурци възприемат концепцията за пантюркизъм – блян към създаване на обединена турска империя, разпростряла се до Китай. Основна спънка за реализирането на този проект се оказва арменското население, което не предстои на турцизиране и е възприемано като опасност.

Планът за геноцида е направен още през 1911–1912 година, само че експлоадирането на войната дава опция за неговото реализиране.

Трите стадия на арменския геноцид

Първи стадий (24 април 1915 г.) 

Арест и изтребване на арменски интелектуалци в Цариград.Това деяние има за цел да отслаби и обезглави арменската общественост, лишавайки я от своите водачи и културни носители.

Втори етап  

Мобилизация на близо 60 000 арменци в турската войска, последвано от обезоръжаването и избиването им.Масово очистване на мъже в трудоспособна възраст.

Трети етап 

Депортиране на дами, деца и старци към Сирийската пустиня.По пътя: всеобщи убийства, апетит, заболявания, изнасилвания и насилствени помохамеданчвания.Стотици хиляди умират от жестокости или естествени условия.

Последствия и разселване

От над два милиона арменци в Османската империя, към 1,5 милиона са избити в интервала 1915–1923 г.Оцелелите търсят леговище в чужбина – доста се откриват във Франция и България, където арменската диаспора играе дейна роля в опазване на историческата памет.

Арменци от Пейо Яворов

Изгнаници клети, отломка оскъдна
от постоянно смел народ страдалец,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на героизъм чутовно популярен -
надалеч от татковина, в край непознати събрани,
изпити и бледни, в срутен коптор,
те пият, а тънат сърцата им в рани,
и пеят, така както през сълзи се пей.

Те пият... В пиене щат елементарно не помни
предходни несгоди и днешни беди,
в кипящото вино щат спомен удави,
заспа ще дух болен в разрушени гърди;
глава ще натегне, от нея тогава
изчезна ще майчин мъченически лик
и няма да чуват, в пияна давност,
за помощ синовна всегдашния клик.

Кат гонено стадо от някой звяр гладен,
разпръснати ей ги на всички места веч -
тиранин беснеещ, кръвник безмилостен,
върху им издигна за всеки път меч;
оставили в кърви нещастна татковина,
оставили в пламък и бащин си ъгъл,
немили-недраги в далека чужбина,
един - в механата! - открит им е път.

Те пеят... И дива е тяхната ария,
че рани разяждат ранени сърца,
че завист ги дави в кипежа си гневен
и сълзи изстисква на бледни лица...
Че злъчка препълня сърца угнетени,
че огън в главите разум суши,
че молния свети в очи накървени,
че отплата, отплата кръвнишка жадуват души.

А зимната стихия им като че ли приглася,
бучи и завива ужасно в нощта
и стремително подема, издига, разнася
бунтовната ария необятно в света.
И все по-зловещо небето тъмнее,
и все по се мръщи студената нощ,
и все по-горещо дружината пее,
и стихия приглася с нечувана мощност...

Те пият и пеят... Отломка оскъдна
от постоянно смел народ страдалец,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на героизъм чутовно популярен -
надалеч от татковина, и боси, и голи,
в край непознати събрани, в срутен коптор,
те пият - пиене не помни несгоди,
и пеят, така както през сълзи се пей.