На 24 април от 11 часа в Литературен клуб Перото

На 24 април от 11 часа в Литературен клуб " Перото " на НДК ще бъде показана книгата на Георги Димитров " Белградски преживелици. Дневници и мемоари на един дълго задържал се дипломат (2005-2012) ". Домакин на събитието е Издателство " Сдружение интернационалните връзки ".

В нея можете да прочетете за любопитни аспекти от работата на българските дипломати в Белград и особеностите на атмосферата в прилежаща Сърбия през тези години.

" Тя обгръща интервала от 2005 година до началото на 2012 година, когато бях дипломат в Белград, означи пред Българска телеграфна агенция Георги Димитров. По думите му това време е било много динамично.

„ Това беше доста деен интервал и за Сърбия - вътрешнополитически, в връзките с Европейски Съюз и в районни аспекти “, сподели дипломатът.

Томът е към 650 страници. „ През по-голямата част от престоя ми в Белград си водех дневници на ръка в едни бележници и тази книга е едно към едно по тях. Базирана е не на настоящи оценки, а на документалните материали от това време на посолството - доклади, информации, информации, бележки, които са писани в действително време. Няма разбори и оценки от дистанцията на времето. Както съм го видял и почувствал тогава и съм записал в дневника си, по този начин е показано в този момент “, сподели Георги Димитров.

Дипломатът описа, че доста се колебаел дали да напише тази книга, само че близки и другари го убедили да го направи. Доста време било належащо бележките, писани на ръка, да се трансфорат в печатно издание, само че съгласно него по този начин е по-добре. „ Получи с доста забавно съвпадане - книгата излиза 20 години, откакто съм отпътувал там ", означи той. Димитров сподели, че изданието не касае събитията в Сърбия след края на дипломатическата му задача в страната.

ФАКТИ ви предлага фрагмент от нея:

" Когато взех решение да пиша дневник, съзнавайки изцяло, че ще го четат може би единствено фамилията и близки другари, взех решение да бъда пределно прям и да не икономисвам нищо, което съм видял и чул, па въпреки и някои от настоящите лица да са още на сцената на политиката и живота. Водих дневник през огромна част от престоя си в Сърбия, само че не през всичките шест години и половина. Започнах повече от две години след идването си в Белград и прекъснах година преди отпътуването си. Опитал съм се да запълня „ пробойните ” не толкоз по памет, колкото благодарение на документи от това време. Старал съм се да не записвам единствено обстоятелства и събития, само че и да вложа личен коментар и отношение. При това обаче съм се пазил от изкушението да импортирам разяснения и оценки от дистанцията на времето. Ако в миналото към писаниците ми посегне някой, който реши да учи този плевел и забавен интервал от историята на Сърбия и нашите връзки с нея, дано знае, че с изключение на неизбежната редакция, не съм си разрешил след това да изтрия или прибавя нищо значително към това, което съм писал и мислил в действително време.

... Поех поста на дипломат в Белград в внимателен интервал за Европа и Балканите, когато дисонансът по въпроса за европейската конституция и съмненията към бъдещата европейска архитектура можеха да разклатят динамичността на разширението на Европейски Съюз и да закрехнат вратите пред страните от Западните Балкани. В допълнение, Черна гора беше оповестила желание за овакантяване на съюзната страна, предстояха също диалози по статута на Косово и Метохия. В рамките на своите интернационалните цели и стратегическа ориентировка като член на НАТО и иден член на Европейски Съюз, България обръщаше особено внимание на процесите в Югоизточна Европа и беше мощно заинтригувана те да протичат по метод, задоволителен за всички страни и в полза на стабилността и съдействието в района, с разбирането, че най-ефикасният прийом за трайно решение на проблемите на Балканите е европейската и евроатлантическа интеграция.

В двустранен проект, това беше интервал на чувствителен напредък на политическите връзки сред България и Сърбия и Черна гора. Поредицата срещи на високо ниво посочваха добър дух и динамичност. Проведени бяха потребни диалози сред президентите и министър председателите на двете страни, деен контакт поддържаха министрите на външните работи, потребен разговор се осъществяваше и сред министрите на защитата и на вътрешните работи и прочие В същото време, започвах работа със съзнанието, че икономическите връзки не са на равнището на политическите и работата за превъзмогване на този дисбаланс ще бъде едно от главните професионални провокации пред мен и сътрудниците от посолството. Решителна поддръжка заслужаваха да получат също другите начинания на локалните управляващи, които търсеха благоприятни условия за разширение и задълбочаване на трансграничното съдействие. Географската непосредственост беше също удобен фактор за развиване на дейни контакти в региона на туризма, културата, спорта и така нататък, както и за по-тясно другарство на хората от двете страни на границата. В целия този подтекст, българското национално малцинство, посредством историческите си корени в България и битието си в Сърбия, трябваше да играе роля на натурален мост сред двете страни и да бъде деен медиатор и участник в контактите сред деловите кръгове и гражданските структури, да подкрепя с хрумвания и начинания връзките сред формалните управляващи... "