Дългите пасове по Великден
На 24 април, 2020 година математикът от Българска академия на науките проф. Николай Витанов, който е и част от Националния действен щаб за битка с ковид (НОЩ), сподели пред Българска национална телевизия: " Ние излязохме от пика и изгубихме борбата по Великден ", оприличавайки многочислените пътувания на софиянци като " дълги пасове ".
На 25 април Бойко Борисов стигна да откровението, че пътуването на повече хора Великден " не се е отразило отрицателно на заболеваемостта, защото най-вероятно хората са останали изолирани ".
Ден по-късно доцент Ангел Кунчев удостовери пред БНР, че основно е не къде вървиш, а по какъв начин се държиш, до каква степен спазваш противоепидемичните ограничения, като добави, че във връзка с излизане от градовете може да се мисли режимът да остане следен, само че доста по-облекчен.
Кое от тези изказвания е правилно и кое – подправена вест? Ако е първото по време, това на проф. Витанов, който е част от НОЩ, това значи, че той и щабът са виновни за манипулиране на публичното мнение посредством разпространението по Българска национална телевизия и други електронни медии, на погрешни изказвания, без каквито и да било потвърждаващи ги обстоятелства, само че сизползването на футболни аналогии и метода на внушението. Нима софиянци отидоха по Великден до фабрика " Мизия " в Плевен, с цел да проработят по някой лев в допълнение, или пък да се доизлекуват във видинската болница? Защо по същия метод не се разяснява заплахата от " късите пасове " на ежедневните трудови миграции към и от София?
Както видяхме, единствено след ден-два, по-високопоставени от проф. Витанов, представители на " партядрото " заеха диаметрално противоположна позиция и в този момент чакаме със спотаен мирис идващите препоръки на щаба, макар че не живеем в страната на Съветите (СССР). Предвид че в някои от реакциите си щабът прилича агитационен отдел в Министерството на истината през 1984-та, последващото развиване на обстановката е повече от предвидимо. Все отново един от главните правила, който изповядват всички добромислещи в него е да не виждат аналогиите и да не виждат логическите неточности.
Определено хората чакат от ръководещите почтено отношение, непротиворечиви послания, премислени дейности и действително изпълними разпоредби, само че не и втълпяване на боязън и използване на непропорционални на обстановката ограничаващи ограничения. В последна сметка, след избрана възраст, девствеността е по-скоро девиантно, в сравнение с обикновено държание. Тя няма по какъв начин да продължи линията на живота. Дано идната заповед да не направи наложително носенето на девствени пояси.
В тази връзка е добре да се премисли нуждата от използването на някои от противоепидемичните ограничения. Всяка една от тях има друг смисъл и успеваемост.
Така да вземем за пример спазването на физическа отдалеченост и обществена изолираност се възприема с схващане от всички и не е належащо да се натяква на хората непрестанно за това. Те го осъзнават и то подсъзнателно, на равнище инстинкт за самозапазване. Това са основните ограничения, които имат максимален и всеобщ резултат.
Колкото до карантината, тя е наложителна при потвърдените инфектирани, контактните с тях и завърналите се от чужбина. Строго целесъобразна е за възрастните и други рискови групи. За страдание е неприложима за неустановените безсимптомни вирусоносители. Няма ли всеобщ скрининг – няма ефикасна карантина. Затова управляващите я подменят, налагайки изборна обсада – по хлабава за регионалните градове, по-строга, само че в реалност, нискоефективна – за София. Потокът на ежедневните трудови миграции от и към София е толкоз огромен, че действително обезсмисля тази мярка, по този начин както животът отхвърли недомислените опити за спомагателни времеви ограничавания на КПП-та на София. Движението на хора сред градовете е надалеч по-малко рисково, спрямо недобросъвестното отношение към носенето на персонални защитни средства и спазването на строга хигиена. Примерите от болничните заведения са показателни за това.
Предвид всичко гореизложено е неразбираемо за какво ръководещите упорстват за опазване на военновремените блокадни ограничения. Добре е да се напомни, че при война блокадата служи за ограничение на дейностите и изтощение на врага. Кой е техният зложелател?
Автор: доцент доктор Иван Дреновски
На 25 април Бойко Борисов стигна да откровението, че пътуването на повече хора Великден " не се е отразило отрицателно на заболеваемостта, защото най-вероятно хората са останали изолирани ".
Ден по-късно доцент Ангел Кунчев удостовери пред БНР, че основно е не къде вървиш, а по какъв начин се държиш, до каква степен спазваш противоепидемичните ограничения, като добави, че във връзка с излизане от градовете може да се мисли режимът да остане следен, само че доста по-облекчен.
Кое от тези изказвания е правилно и кое – подправена вест? Ако е първото по време, това на проф. Витанов, който е част от НОЩ, това значи, че той и щабът са виновни за манипулиране на публичното мнение посредством разпространението по Българска национална телевизия и други електронни медии, на погрешни изказвания, без каквито и да било потвърждаващи ги обстоятелства, само че сизползването на футболни аналогии и метода на внушението. Нима софиянци отидоха по Великден до фабрика " Мизия " в Плевен, с цел да проработят по някой лев в допълнение, или пък да се доизлекуват във видинската болница? Защо по същия метод не се разяснява заплахата от " късите пасове " на ежедневните трудови миграции към и от София?
Както видяхме, единствено след ден-два, по-високопоставени от проф. Витанов, представители на " партядрото " заеха диаметрално противоположна позиция и в този момент чакаме със спотаен мирис идващите препоръки на щаба, макар че не живеем в страната на Съветите (СССР). Предвид че в някои от реакциите си щабът прилича агитационен отдел в Министерството на истината през 1984-та, последващото развиване на обстановката е повече от предвидимо. Все отново един от главните правила, който изповядват всички добромислещи в него е да не виждат аналогиите и да не виждат логическите неточности.
Определено хората чакат от ръководещите почтено отношение, непротиворечиви послания, премислени дейности и действително изпълними разпоредби, само че не и втълпяване на боязън и използване на непропорционални на обстановката ограничаващи ограничения. В последна сметка, след избрана възраст, девствеността е по-скоро девиантно, в сравнение с обикновено държание. Тя няма по какъв начин да продължи линията на живота. Дано идната заповед да не направи наложително носенето на девствени пояси.
В тази връзка е добре да се премисли нуждата от използването на някои от противоепидемичните ограничения. Всяка една от тях има друг смисъл и успеваемост.
Така да вземем за пример спазването на физическа отдалеченост и обществена изолираност се възприема с схващане от всички и не е належащо да се натяква на хората непрестанно за това. Те го осъзнават и то подсъзнателно, на равнище инстинкт за самозапазване. Това са основните ограничения, които имат максимален и всеобщ резултат.
Колкото до карантината, тя е наложителна при потвърдените инфектирани, контактните с тях и завърналите се от чужбина. Строго целесъобразна е за възрастните и други рискови групи. За страдание е неприложима за неустановените безсимптомни вирусоносители. Няма ли всеобщ скрининг – няма ефикасна карантина. Затова управляващите я подменят, налагайки изборна обсада – по хлабава за регионалните градове, по-строга, само че в реалност, нискоефективна – за София. Потокът на ежедневните трудови миграции от и към София е толкоз огромен, че действително обезсмисля тази мярка, по този начин както животът отхвърли недомислените опити за спомагателни времеви ограничавания на КПП-та на София. Движението на хора сред градовете е надалеч по-малко рисково, спрямо недобросъвестното отношение към носенето на персонални защитни средства и спазването на строга хигиена. Примерите от болничните заведения са показателни за това.
Предвид всичко гореизложено е неразбираемо за какво ръководещите упорстват за опазване на военновремените блокадни ограничения. Добре е да се напомни, че при война блокадата служи за ограничение на дейностите и изтощение на врага. Кой е техният зложелател?
Автор: доцент доктор Иван Дреновски
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ