Как Лазар Йовчев от Калофер се превърна в Екзарх Йосиф
На 24 април 1877 година Светият синод в Цариград избира Ловчанския митрополит Йосиф за Екзарх на Българската православна черква.
Екзарх Йосиф I остава в историята като един от най-великите духовни и национални водачи. Неговата задача продължава цели 38 години, през които той съумява да резервира единството на българския народ и да укрепи църковното и просветното дело в Македония и Одринска Тракия след Берлинския конгрес.
Роден е на 5 май 1840 година в будното подбалканско градче Калофер, със светското име Лазар Йовчев. Той е измежду най-образованите българи за своето време. Неговият живот е белязан от ранни тествания и извънреден интелектуален напредък.
Едва 5-годишен Лазар остава цялостен сирак, откакто родителите му умират от тиф.
Отгледан е от най-голямата си сестра Рада и нейния брачен партньор Петър Неделчев, които му обезпечават топла фамилна среда макар неналичието на родители.
Пътят му на просвещение стартира във взаимното и след това в класното учебно заведение при Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев), където за малко е и помощник-учител.
Учи в гръцкото учебно заведение в Куручешме (Великата национална школа).
Завършва като отличник на випуска Френския лицей в Бебек (1862–1864), където овладява френски език на високо равнище.
Със стипендия от калоферски търговци и Цариградската българска община, той отпътува за парижката Сорбона.
През 1866 година приключва Литературно-философския факултет на Сорбоната, четири години по-късно и Правния факултет на същия университет.
Това солидно юридическо и филантропично обучение по-късно му оказва помощ да се трансформира в „ дипломата в расо “, който ловко лавира сред Високата врата и Великите сили в отбрана на българския интерес.
Йосиф I остава в Цариград (Истанбул) след 1878 година, с цел да пази религиозните и просветителните права на българите, останали под османска власт в Македония и Одринска Тракия. Благодарение на неговата деликатност и дипломация са издействани берати за български владици в тези земи.
Той е подстрекател на необятна мрежа от български учебни заведения и читалища. Под негово управление се развива българското обучение в Македония и Тракия, което поддържа националния дух жив.
Оставя съвсем цялото си положение за национални потребности, в това число за стипендии на възпитаници и студенти.
След провалянето в Междусъюзническата война (1913 г.), екзархът е заставен да напусне Цариград и да се откри в София. Той приема тежко националната злополука, вярвайки, че огромна част от неговото витално дело е унищожена.
Екзарх Йосиф I умира на 20 юни 1915 година в София след тежко боледуване на 75-годишна възраст.
Погребение: Погребан е в южната изложба на катедралния храм „ Света Неделя “ в София.
