ВМРО откри плоча на революционер и учреди организация в с. Струпец /снимки/
На 23 октомври, когато се навършват 127 години от основаването на родолюбивата, българска патриотична организация Вътрешна македонска революционна организация, във врачанското село Струпец беше открита паметна плоча революционера Гено Димитров. Тя е направена по самодейност на Общинския комитет на ВМРО-Роман.
На събитието участваха депутатът от Обединени патриоти Красимир Богданов, кметът и зам.-кметът на община Роман, общински съветници, ръководители на общински комитети на Вътрешна македонска революционна организация, членове и симпатизанти на патриотичната организация, поданици на село Струпец, измежду които и неговият роднина Костадин Генов. Пред присъстващите депутатът Красимир Богданов показа:
„ Днес сме тук, с цел да сложим началото на възпоменание на една персона, за жалост, която е позната повече в щипски регион (Македония), само че в Роман и тук в родното му село малко се знае за негоГено Димитров се ражда в китното балканско селце Струпец, покрай Роман в годината на освободителната Руско-турска война 1877 година. Подобно на доста други младежи в свободна България, откакто приключва четвърто поделение се насочва към военната кариера. През 1899 година Гено Димитров към този момент е старши подофицер в шеста батарея на Втори артилерийски полк, който е част от Шеста пехотна бдинска дивизия. В тези години, българската войска е обладана от висок родолюбив дух, а концепцията за освобождението на „ брата плебей “ отвъд Рила и Пирин разпалва сърцата на младите военни. Съвсем естествено, Гено Димитров влиза в тайните подофицерски братства и посвещава живота си на битката за избавление на Македония и Одринско. Скоро по-късно, минава с чета в Македония, а по късно е определен за Щипски областен челник на ВМОРО. В началото на март 1903 година четите на Гено Димитров, Христо Съчанов и Стоян Бъчваров влизат в щипското село Карбинци. След изменничество, управляващите научават за това и обсаждат селото с армия и башибозук. В тежко стълкновение на 14 (27 нов стил) март 1903 година са убити всички четници, дружно с войводите им ". Гено челник умира на 26 години. Паметта му е увековечена от популацията на Щипския край, където се пее националната ария „ Излегол е Гено комита “. В следствие българските му корени са съзнателно подценени, песента е неразрешена, а по-късно е разгласен за македонeц. Красимир Богданов напомни още, че преди години родолюбиви българи от Враца и Щип са минали по стъпките на революционера от село Струпец до лобното му място в село Карбинци, където са дарили паметна плоча на Гено Димитров, като текста на плочата е отразявал обективната истина за българското му родословие. Малко по-късно от македонска страна приготвят сходна паметна плоча, в която обаче липсват тези обстоятелства, а героят е наименуван македонски челник.
По време на събитието песента за Гено Димитров прозвуча още веднъж, с цел да се знае и помни за героизма на българина от село Струпец, след което беше отслужен водосвет от отец Цветан.
Председателят на общинския комитет на Вътрешна македонска революционна организация – Роман Марин Връбчев благодари на всички патриотични структури в общината, които интензивно са взели участие, с цел да я има паметната плоча и добави:
„ Благодаря и на всички, които се опитваха да ни попречат, тъй като по този начин ни окуражиха още повече да работим, с цел да възродим паметта за българина, родолюбец и бунтовник Гено Димитров. “ На паметната за Вътрешна македонска революционна организация дата беше учредена и местан организация на войводите в село Струпец. На събитието участваха депутатът Красимир Богданов, общинският консултант в Общински съвет – Враца Момчил Янков, общинските ръководители на Вътрешна македонска революционна организация в Роман Марин Връбчев и в Криводол доктор Тихомир Тодоров, ръководители на организации от региона и симпатизанти.
За ръководител на конструкция в Струпец беше определена Радка Нанова. По мотив годишнината от основаването на патриотичната организация на Красимир Богданов беше връчен плакет, поради неуморната му работа и старания за съхраняването на българщината, патриотизма и дейната му работа, като депутат.
На събитието участваха депутатът от Обединени патриоти Красимир Богданов, кметът и зам.-кметът на община Роман, общински съветници, ръководители на общински комитети на Вътрешна македонска революционна организация, членове и симпатизанти на патриотичната организация, поданици на село Струпец, измежду които и неговият роднина Костадин Генов. Пред присъстващите депутатът Красимир Богданов показа:
„ Днес сме тук, с цел да сложим началото на възпоменание на една персона, за жалост, която е позната повече в щипски регион (Македония), само че в Роман и тук в родното му село малко се знае за негоГено Димитров се ражда в китното балканско селце Струпец, покрай Роман в годината на освободителната Руско-турска война 1877 година. Подобно на доста други младежи в свободна България, откакто приключва четвърто поделение се насочва към военната кариера. През 1899 година Гено Димитров към този момент е старши подофицер в шеста батарея на Втори артилерийски полк, който е част от Шеста пехотна бдинска дивизия. В тези години, българската войска е обладана от висок родолюбив дух, а концепцията за освобождението на „ брата плебей “ отвъд Рила и Пирин разпалва сърцата на младите военни. Съвсем естествено, Гено Димитров влиза в тайните подофицерски братства и посвещава живота си на битката за избавление на Македония и Одринско. Скоро по-късно, минава с чета в Македония, а по късно е определен за Щипски областен челник на ВМОРО. В началото на март 1903 година четите на Гено Димитров, Христо Съчанов и Стоян Бъчваров влизат в щипското село Карбинци. След изменничество, управляващите научават за това и обсаждат селото с армия и башибозук. В тежко стълкновение на 14 (27 нов стил) март 1903 година са убити всички четници, дружно с войводите им ". Гено челник умира на 26 години. Паметта му е увековечена от популацията на Щипския край, където се пее националната ария „ Излегол е Гено комита “. В следствие българските му корени са съзнателно подценени, песента е неразрешена, а по-късно е разгласен за македонeц. Красимир Богданов напомни още, че преди години родолюбиви българи от Враца и Щип са минали по стъпките на революционера от село Струпец до лобното му място в село Карбинци, където са дарили паметна плоча на Гено Димитров, като текста на плочата е отразявал обективната истина за българското му родословие. Малко по-късно от македонска страна приготвят сходна паметна плоча, в която обаче липсват тези обстоятелства, а героят е наименуван македонски челник.
По време на събитието песента за Гено Димитров прозвуча още веднъж, с цел да се знае и помни за героизма на българина от село Струпец, след което беше отслужен водосвет от отец Цветан.
Председателят на общинския комитет на Вътрешна македонска революционна организация – Роман Марин Връбчев благодари на всички патриотични структури в общината, които интензивно са взели участие, с цел да я има паметната плоча и добави:
„ Благодаря и на всички, които се опитваха да ни попречат, тъй като по този начин ни окуражиха още повече да работим, с цел да възродим паметта за българина, родолюбец и бунтовник Гено Димитров. “ На паметната за Вътрешна македонска революционна организация дата беше учредена и местан организация на войводите в село Струпец. На събитието участваха депутатът Красимир Богданов, общинският консултант в Общински съвет – Враца Момчил Янков, общинските ръководители на Вътрешна македонска революционна организация в Роман Марин Връбчев и в Криводол доктор Тихомир Тодоров, ръководители на организации от региона и симпатизанти.
За ръководител на конструкция в Струпец беше определена Радка Нанова. По мотив годишнината от основаването на патриотичната организация на Красимир Богданов беше връчен плакет, поради неуморната му работа и старания за съхраняването на българщината, патриотизма и дейната му работа, като депутат.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ