На 23 ноември Украйна отдава почит на жертвите на Голодомора.

На 23 ноември Украйна отдава респект на жертвите на Голодомора. Много преди концентрационните лагери в нацистка Германия Сталин провежда етническо пречистване посредством апетит. Негови жертви са 7 млн. украинци.

По данни на учените, най-вече са потърпевши от глада тогавашните Харковска и Киевска области (сегашните Полтавска, Сумска, Харковска, Черкаска, Киевска, Житомирска). На тях се падат 52,8% от умрелите. Смъртността на популацията тук е превишавала междинното равнище 8-9 и повече пъти. В днешните Винницка, Одеска, Днипропетровска области равнището на смъртността е било 5-6 пъти по-високо, в Донбас – 3-4 пъти. Фактически гладът е обхванал цялата Централна, Южна, Северна и Източна част на модерна Украйна.

На процедура това означавало физическо избиване на всички класови и национални " врагове " на сталинския режим, т.е. на хора, които са имали свое мнение по отношение на развиването на " светлото бъдеще ".

През ХIХ и началото на ХХ в. Украйна е житницата на Европа. Страната е произвеждала 20% от международното произвеждане на пшеницата, 43% - от ечемика, 10% - от царевицата. Но това е било в изискванията на пазарна стопанска система и частна благосъстоятелност. По време на военния комунизъм (1918-1921 г.) болшевишката власт оставя на селянина единствено 14 кг зърно месечно, останалото конфискува. В знак на митинг украинците престават да създават. Възниква недостиг на хранителни артикули, а в съветския регион Поволжие - апетит. Вероятно, възрастните българи помнят, по какъв начин в България се е събирало зърно в помощ на гладуващите в Поволжието. Но тогава никой не си е задавал въпроса, белким единствено сушата е причина в Русия да няма самун?

Лансираната от Ленин НЕП (новата икономическа политика), призната от през март 1921 година, обнадеждава украинските селяни, доста от които след революцията през 1917 година са се сдобили със земя. Вместо изземване на зърното се вкарва търпим налог. Излишъците от пшеницата селяните пускат на пазара. В съпоставяне с 1913 година, която се счита за " върха ", през 1927 година обработваемата повърхност в Украйна се усилва с 10%. Тогава в украинското село преобладават дребните и междинни производители. Заможните селяни са били едвам 5% и са имали по 40-60 декара земя. Населението на Украйна тогава е към 28-30 млн.

С идването на власт на Сталин политиката се трансформира. Кремъл залага на колективизацията в селското стопанство.

През 1929-1930 година Сталин подхваща офанзива против водачите в украинското село - заможните хора, а по-късно - и против междинните производители. В Сибир са депортирани 850 хиляди украинци. Това не пречупва съпротивата на украинците против колхозите. През март 1930 година Сталин разгласява във в. „ Правда “ програмната си публикация „ Главозамаяни от триумфите “. Тя дава сигнал за краткотрайно прекъсване на насилствена колективизация.

Веднага 50% от колективизираните украинци напущат колхозите. Но този път страната основава за частника непоносими данъчни условия, дава нископродуктивни имоти. И селяните още веднъж се връщат в колхозите. Производството обаче продължава да спада. През 1931 година на полето остават неприбрани 30% от реколтата, а през 1932 година посевните площи понижават с 20%. А за изхранването на градовете и за импорт на съоръжение за индустриализацията е належащо зърно, което за Москва е равностойно на валута. В Украйна идват пратениците на Сталин - Вячеслав Молотов и Лазар Каганович. Заедно с репресивните органи на страната те стартират да изземват даже и зърното, което е било заделено за посев. Започва всеобщ апетит.

Пресметнато е, че през януари 1933 година междинното украинско селско семейство (5 души) разполага с 80 кг зърно и до новата годишна продукция, т.е. до август, всеки член на семейството е трябвало да употребява не повече от 2 кг самун месечно - 60 г на ден. Известно е, че когато украинското село умира, от Одеса житото с кораби се изнася в чужбина. Със извоюваната валута се внасят турбини и друго тежко машиностроително съоръжение за индустриализацията. В Съюз на съветските социалистически републики Украйна е осигурявала 38% от зърното.

Частната благосъстоятелност върху земята в Украйна има по-дълбоки обичаи, в сравнение с в Русия, и по тази причина украинците по-дълго се съпротивляват на колективизацията. " Инстинктът за частна благосъстоятелност в Украйна е по-силен, в сравнение с в Русия ",- установи и известният руски публицист Василий Гросман.

За Сталин укротяването на украинското село посредством апетит е и средство за намаляване на украинския шовинизъм. " Селският въпрос е основата на националния въпрос ", постоянно повтарял вождът на международния пролетариат.

След края на Втората международна война Сталин взема решение още веднъж да превъзпита украинците посредством апетит.

Но същата тази статистика демонстрира, че през лятото на 1947 година в Украйна е имало 1,154 млн. дистрофици. От апетит умират най-вече селяни и служащи - украинци, руснаци, евреи, българи, гагаузи. Стига се даже до канибализъм.

В писмото си до Никита Хрушчов - началник на Украйна, върховен партиен функционер в Одеса написа: " Когато влязох в къщата на една колхозничка, видях нещо извънредно. Жената беше разрязала натрупа на детето си и споделяше: " Манечка сме я изяли, а Ванечка ще го поръсим със сол и ще го запазим за след това ". От апетит тя полудя и закла децата си ".

Но Сталин не има вяра на тези сигнали. " Всичко е неистина,- споделя той на обкръжението си.- Вие желаете да ме трогнете, с цел да отворя държавните запаси ".

И да сведем глави пред българските жертви на Голодомора. Знае се, че на територията на Украйна има две огромни български диаспори – Бесарабия (днес Одеска област) и Таврия (днес Запорожка област).

Българите в Бесарабия се заселват в края на XVIII век и първите три десетилетия на XIX век, бягайки от жестокото турско иго. А българите в Таврия се преселват през 1860-62 година от бесарабските български села.

По време на двата Голодомора от 1921-23 година и 1932-33 година българите в Таврия дават общо към 30 000 жертви. До началото на Втората международна война българите в Бесарабия са в рамките на Румъния. През зимата на 1946-47 година сталинската власт провежда Голодомор и в Бесарабия (Молдова и Одеска област на Украйна), при който умират над 70 000 етнически българи.

Общо в трите сталински Голодомора умират към 100 000 бесарабски и таврийски българи, което е една трета от техния брой. Трагедията на украинския народ е и българска покруса.

Най-много гладуващи е имало в края на февруари 1933 година. Те са най-вече колхозници... Гладуващите употребяват разнообразни сурогати (царевични стъбла, зърнени люспи, плява, гнили дини и цвекло, картофени люспи). Има случаи, когато хората се хранят с котки, кучета и умрели коне. Регистрирани са 28 случаи на човекоядство, от тях 19 - в Киевска област. През февруари са регистрирани 13 случая на консумация на умрели хора.

Александровский, помощник-началник на секретно-политически отдел

...Канибалите, които видях и с които разговарях, са сиромаси, средняци, колхозници и еднолични производители, останали без занаят. Всички те вършат усещане на свиреп гладни хора, които нямат никакви стремежи, с изключение на едно - каквото и да е, на каквато и да е цена да се нахранят...

Доклад на О.Одинцов, министър на земеделието на УССР