На 23 март (понеделник) ИКТ Клъстер – Варна проведе нетуъркинг

На 23 март (понеделник) ИКТ Клъстер – Варна организира нетуъркинг събитието „ ИКТ Клъстер – Варна и другари “, отдадено на тематиката „ Еврото – непоклатимост, вложения, напредък “. Форумът събра във Варна над 90 представители на бизнеса, софтуерния бранш и професионалната общественост за изчерпателен диалог по отношение на резултатите от въвеждането на еврото в България.

Събитието беше намерено от Пламена Иванова (Vivacom), началник на група бизнес в ИКТ Клъстер – Варна и основател на събитието, която показа активността на организацията и акцентира смисъла ѝ като дейна платформа за съдействие сред бизнес, обучение и институции.

Дискусията беше модерирана от Петър Топалов (SIS Technology), член на УС на ИКТ Клъстер - Варна, който структурира диалога по значимите за аудиторията въпроси, а по-късно даде опция и на присъстващите да се включат интензивно. Гост-лекторът Левон Хампарцумян показа експертна позиция по тематиките, учредена на дългогодишния му опит във финансовия бранш.

Още при започване на диалога беше направена значима ретроспекция – какви са били първичните упования и страхове към еврото и по какъв начин те се съпоставят с действителните изгоди. В този подтекст се открои разбирането, че еврото може да бъде мощен инструмент за модернизиране на страната, само че това няма по какъв начин да сработи от единствено себе си и изисква по-голяма убеденост, упоритост и дейности от страна на бизнеса. Акцент беше подложен върху нуждата фирмите да работят по-гъвкаво и по-умно, да съкратяват веригите на произвеждане и доставка, да търсят способи за по-пряка интеграция с европейски сътрудници и да се стремят към по-висока добавена стойност.

Икономически резултати и доверие

В хода на полемиката Левон Хампарцумян очерта действителните стопански резултати от приемането на еврото. Той уточни, че на макроикономическо равнище България би спестявала обилни средства от транзакционни разноски, оценени на към 300 млн. евро годишно. От позиция на пазарите, по-голям резултат е нарасналото доверие към страната и по-добрата ѝ известност пред интернационалните сътрудници. В същото време той акцентира, че еврото и участието ни в еврозоната не е механизъм, който може да защищити стопанската система от тежки финансови разтърсвания, в това число банкови рецесии, само че въпреки всичко има механизми за надзор и подпомагане в спешни обстановки. Г-н Хампарцумян акцентира, че на процедура еврозоната е втората най-мощна икономическа зона, и макар някои позволени неточности, капацитетът за развиване и напредък съществува.

Геополитика и енергийни провокации

Разговорът мина и през тематиката за световната неустановеност – настоящите спорове, цените на силата и зависимостта на Европа. Беше изразена ясна позиция, че Европа е позволила неточности с прекомерно амбициозната зелена договорка и с прибързаното очистване на нуклеарни мощности, което в този момент би трябвало да бъде ревизирано в посока по-голяма енергийна самостоятелност. Зелената промяна остава стратегически нужна, само че не взема решение краткосрочните проблеми на бизнеса. В този подтекст беше очебийно, че България не е задоволително огромна стопанска система, с цел да се развива изолирано, и принадлежността към еврозоната и европейската общественост е основна.

Финансиране и бизнес среда

По отношение на достъпа до финансиране, Левон Хампарцумян внесе натурализъм в упованията. Той акцентира, че не трябва да се чакат внезапни промени или „ чудеса “ с приемането на еврото. Финансовият пазар в България към този момент е конкурентен, а интеграцията в еврозоната ще бъде развой, който ще дава резултати последователно. Кредитът, съгласно него, би трябвало да се преглежда като натурален съставен елемент от опциите за вложения на фирмите, а не като самоцел. Същевременно беше отправено предизвестие към бизнеса да не разчита прекалено на европейски стратегии, а да се концентрира върху основаването на действителна стойност.

Образованието като стратегически фактор

Беше подложен акцент и върху образованието. Хампарцумян дефинира образованието като „ обществен асансьор в обществото “ и акцентира, че развиването му е сериозно за всяка стопанска система. Въпреки че еврото е неутрално във връзка с просветителната система, икономическата среда, която основава, може да подкрепи нейното развиване. Особено внимание беше обърнато на нуждата да се работи с младежи, които остават отвън образованието и пазара на труда, защото това е съществено предизвикателство пред обществото.

Инвестиции, предприемачество и интернационално позициониране

В отговор на въпросите за вложенията и интернационалната активност на фирмите, беше очебийно, че с изключение на директните финансови изгоди, еврото носи и репутационни преимущества. По-добрата интеграция в европейските пазари основава условия за повече партньорства и благоприятни условия, само че триумфът зависи от интензивността на самите бизнесмени. Беше отправено обръщение към бизнеса да търси контакти, да взе участие в интернационалните конгреси и да не се отхвърля при първи компликации. Участниците от залата се включиха интензивно с въпроси от разнообразни браншове – обучение, недвижими парцели, ИТ услуги, финанси, промишленост и търговия – което сподели какъв брой необятен е спектърът на упованията и опциите, които еврозоната отваря пред българския бизнес.

Бъдещето: цифрово евро и финансови пазари

Дискусията засегна и бъдещето на разплащанията. Според Левон Хампарцумян, посоката е ясна – цифровото евро ще се трансформира в главния метод за разплащане, предлагайки комфортна и суверенна европейска опция на съществуващите световни платежни системи. Паралелно с това беше издигнат въпросът за развиването на финансовия пазар в България, който има потребност от по-голяма дълбочина и интензивност, с цел да се трансформира в действителна опция за вложения. Беше маркирано и че обединен европейски финансов пазар към момента не съществува, което остава спънка пред набирането на капитал на фондовите тържища.

В умозаключение, събитието очерта уравновесена вероятност. Еврото дава благоприятни условия за по-добра интеграция, доверие и успеваемост. Но то не може да размени основните фактори за триумф – обучение, религия в личните си благоприятни условия, деятелност и дейна икономическа позиция. Казано в резюме: еврото отваря благоприятни условия, само че резултатите зависят от дейностите на хората и бизнеса.

Следете календара на идните събития и ги посетете: https://ictclustervarna.com/timeline.
Ако ви харесва какво вършим в ИКТ Клъстер – Варна и желаете да участвате в бъдещи събития и начинания, свържете се с нас!