Малко повечерие с целия канон на св. Андрей Критски в Бургас
На 23 март – понеделник на петата седмица от Великия пост бе отслужено Малко повечерие с целия канон на св. Андрей Критски в катедралния храм „ Св. св. Кирил и Методий “ в Бургас.
Богослужението бе възглавено от Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Арсений в съслужение с архимандрит Димитрий – протосингел на Сливенска митрополия, архимандрит Стефан – епархийски нравствен надзирател, ставрофорен иконом Николай Димитров – старши епархийски консултант, ставрофорен иконом Севастиан Йорданов – нравствен надзирател, ставрофорен иконом доктор Захарий Дечев, иконом доктор Стилиан Кунев, иконом Яни Янев, иконом Игнатий Ойков, архидякон Вартоломей и архидякон Поликарп.
По време на богослужението песнопенията бяха изпълнени от архиерейския разбъркан хор „ Херувим “ с диригент господин Илиян Маринов.
В словото си митрополит Арсений се спря върху историческите данни, свързани с Великия покаен канон на св. Андрей Критски, както и върху смисъла на Постния триод в духовния живот на Църквата. Бе обърнато внимание и на приноса на великите църковни песнотворци и псалти, измежду които св. Николай Кавасила, св. Йоан Кукузел, св. Йоан Дамаскин и други свети мъже, съдействали за построяването и предаването на певческото поверие на Православната черква.
Митрополитът напомни и думите на св. деятел Павел: „ Защото знаем че законът е нравствен, пък аз съм от плът, продаден на прегрешението “ (Рим. 7:14) и посочи, че Великото повечерие с канона на св. Андрей Критски насочва вярващите към нравствена непорочност, праведност и надълбоко вътрешно смирение.
Главната тематика на канона е покаянието като жив път към богосъзерцание и превръщане на индивида към Самия Бог. В своите тропари канонът обгръща цялата свещена история на човечеството, минава през облиците на праведници и грешници, и води човешката душа до паметта за Страшния съд и отговорността пред вечността.
Св. Андрей Критски поучава и свидетелства от дълбината на личното си съкрушено сърце. Той изрежда образци от Писанието като слага себе си и всеки от нас пред Божия съд, пред Божията благосклонност и пред опцията за същинско обновяване. Затова и Великият канон остава едно от най-силните покайни творби в богослужебното поверие на Църквата, призоваващо индивида към събуждане, примирение и вяра.
Богослужението бе възглавено от Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Арсений в съслужение с архимандрит Димитрий – протосингел на Сливенска митрополия, архимандрит Стефан – епархийски нравствен надзирател, ставрофорен иконом Николай Димитров – старши епархийски консултант, ставрофорен иконом Севастиан Йорданов – нравствен надзирател, ставрофорен иконом доктор Захарий Дечев, иконом доктор Стилиан Кунев, иконом Яни Янев, иконом Игнатий Ойков, архидякон Вартоломей и архидякон Поликарп.
По време на богослужението песнопенията бяха изпълнени от архиерейския разбъркан хор „ Херувим “ с диригент господин Илиян Маринов.
В словото си митрополит Арсений се спря върху историческите данни, свързани с Великия покаен канон на св. Андрей Критски, както и върху смисъла на Постния триод в духовния живот на Църквата. Бе обърнато внимание и на приноса на великите църковни песнотворци и псалти, измежду които св. Николай Кавасила, св. Йоан Кукузел, св. Йоан Дамаскин и други свети мъже, съдействали за построяването и предаването на певческото поверие на Православната черква.
Митрополитът напомни и думите на св. деятел Павел: „ Защото знаем че законът е нравствен, пък аз съм от плът, продаден на прегрешението “ (Рим. 7:14) и посочи, че Великото повечерие с канона на св. Андрей Критски насочва вярващите към нравствена непорочност, праведност и надълбоко вътрешно смирение.
Главната тематика на канона е покаянието като жив път към богосъзерцание и превръщане на индивида към Самия Бог. В своите тропари канонът обгръща цялата свещена история на човечеството, минава през облиците на праведници и грешници, и води човешката душа до паметта за Страшния съд и отговорността пред вечността.
Св. Андрей Критски поучава и свидетелства от дълбината на личното си съкрушено сърце. Той изрежда образци от Писанието като слага себе си и всеки от нас пред Божия съд, пред Божията благосклонност и пред опцията за същинско обновяване. Затова и Великият канон остава едно от най-силните покайни творби в богослужебното поверие на Църквата, призоваващо индивида към събуждане, примирение и вяра.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ