23 декември – Транзисторът става на 72 години
На 23 декември 1946 година Уилям Шокли, Джон Бардийн и Уолтър Братейн от Bell Labs показват публично работата на биполярен транзистор.
Самата дума е формирана от сливането на термините transconductance (междуелектродна проводимост) и variable resistor (променливо съпротивление) и се появява по-късно, след няколко месеца. Тя е определена измежду разнообразни разновидности, препоръчани от сътрудниците на Bell Labs.
Предтеча на изобретението на американските учени, които през 1956 г са наградени с Нобелова премия, са довоенни разработки на техните немски сътрудници. Между другото, изначало са създадени полевите транзистори, само че в практическата си реализация те изостават от биполярните – първият подобен транзистор е създаден едвам през 1960. Това обаче не пречи CMOS технологията да стане преобладаваща в края на предишния век.
Желаейки по-бързо да разпространяват транзисторите, от Bell Labs вземат решение да продават лицензи за транзисторните технологии. Първото всеобщо приложение на транзисторите в потребителската електроника са радиоприемниците – доста по-леки и компактни в сравнение с техните лампови прародители.
Оттогава транзисторите са главен конструктивен детайл в цялата полупроводникова електроника. Сега те могат да се срещнат на всички места – както като дискретни детайли, по този начин и в състава на интегрални схеми с ниска и висока степен на интеграция. Впрочем, интегралните микросхеми са друго откритие, с друга история и друга дата.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 619 година — Бонифаций V става папа.
• 800 година — Карл Велики е коронован за император на Свещената Римска империя.
• 1672 година — Италианският астроном Джовани Доменико Касини открива Рея — вторият по величина след Титан сателит на Сатурн.
• 1784 година — Ню Йорк става столица на Съединени американски щати (до 1790 г.) по решение на Континенталния конгрес.
• 1876 година — В Цариград се привиква Цариградската конференция, в която вземат присъединяване посланиците на Великите сили —Англия, Германия, Австро-Унгария, Италия и Русия — и Турция.
• 1880 година — В България е признат първият изборен закон.
• 1888 година — Винсънт Ван Гог отрязва най-долната част на лявото си ухо и го дава на продажница, наречена Рейчъл.
• 1909 година — Алберт I става крал на Белгия.
• 1913 година — Създадено е държавно управление на Либералната коалиция отпред с Васил Радославов.
• 1916 година — Първа международна война: Съюзническите сили завладяват турския гарнизон на Синайския полуостров в Египет.
• 1922 година — Британската радиостанция БиБиСи стартира да излъчва вести.
• 1933 година — Приключва Лайпцигския развой (в който един от обвинените е Георги Димитров), който признава за отговорен и осъжда на гибел за подпалването на Райхстага Маринус ван дер Любе.
• 1933 година — Два пътнически влака се сблъскват край Париж, умират към 230 души.
• 1947 година — Министерски съвет на България приема Закон за национализация на частни индустриални и минни предприятия и подрежда незабавното му осъществяване.
• 1953 година — В Съюз на съветските социалистически републики е екзекутиран Лаврентий Берия — главният проводник на вътрешната репресивна политика.
• 1972 година — Земетресение с магнитуд 6,5 по Скалата на Рихтер унищожава Манагуа, столицата на Никарагуа, като умират 10 000 души, a 80 % от постройките са изравнени със земята.
• 1972 година — Спасени са 16 останали живи от злополуката на уругвайски аероплан на 13 октомври вАндите; с цел да оцелеят в планината останалите живи са прибегнали към канибализъм.
• 1979 година — Съветската войска окупира Кабул, столицата на Афганистан.
• 1986 година — Руският отстъпник Андрей Сахаров се завръща да живее в Москва след 7-годишно изгнание.
• 1987 година — Американците Ричард Рутан и Джийна Ийгър приключват първият околосветски полет със самолета Вояджър без междинно кацане и презареждане.
• 1990 година — История на Словения: 88% популацията на Словения гласоподава за отделянето си от Югославия на референдум.
• 2005 година — По искане на държавното управление на Англия в радио БиБиСи престават да съществуват 7 секции, в това число българската.
Родени
• 1613 година — Карл Густав Врангел, шведски фердмаршал
• 1634 година — Мариана Австрийска, кралица на Испания
• 1732 година — Ричард Аркрайт, британски фабрикант и откривател
• 1777 година — Александър I, император на Русия
• 1790 година — Жан-Франсоа Шамполион, френски египтолог
• 1799 година — Карл Брюлов, съветски художник
• 1805 година — Джоузеф Смит, създател на църквата на мормоните
• 1858 година — Владимир Немирович-Данченко, съветски режисьор
• 1864 година — Христо Недялков, български военачалник
• 1868 година — Анастасия Петрович Негошина, велика съветска княгиня
• 1869 година — Иван Гарванов, български бунтовник
• 1877 година — Владимир Бочуков, български бунтовник
• 1882 година — Спиридон Казанджиев, български психолог
• 1885 година — Стоян Омарчевски, български политик
• 1891 година — Ханс декор Функ, немски офицер
• 1896 година — Джузепе ди Лампедуза, италиански публицист
• 1903 година — Райко Дамянов, български политик
• 1909 година — Йоахим Вернер, немски археолог
• 1910 година — Александър Ловен, американски психотерапевт
• 1910 година — Курт Майер, немски офицер
• 1918 година — Хелмут Шмит, канцлер на Германия
• 1923 година — Любен Зидаров, български художник
• 1925 година — Мохамед Мзали, тунизийски политик
• 1925 година — Пиер Береговоа, френски политик
• 1928 година — Хоакин Капия, мексикански скачач във вода
• 1933 година — Акихито, император на Япония
• 1933 година — Марслен Плене, френски стихотворец
• 1935 година — Любен Зидаров, български художник
• 1936 година — Фредерик Форест, американски артист
• 1940 година — Емил Димитров, български артист
• 1940 година — Никола Радев, български публицист
• 1944 година — Уесли Кларк, американски военачалник
• 1946 година — Пепа Николова, българска актриса
• 1947 година — Греъм Бонит, английски музикант - вокалист
• 1949 година — Иван Костов, министър-председател на България
• 1950 година — Висенте дел Боске, испански футболист и треньор
• 1954 година — Владимир Шомов, български режисьор, художник и аниматор
• 1955 година — Илко Димитров, български стихотворец
• 1956 година — Дейв Мъри, английски музикант (Iron Maiden)
• 1956 година — Лидия Шулева, български политик
• 1956 година — Микеле Алборето, италиански авто играч
• 1959 година — Луис Фернандо Суарес, колумбийски футболен треньор
• 1962 година — Бертран Гашо, френски водач от Формула 1
• 1967 година — Карла Бруни-Саркози, италиански топмодел
• 1968 r. — Мануел Ривера-Ортис, американски фотограф
• 1969 r. — Мари Марта Бърн, американска артистка
• 1976 година — Жиба, бразилски волейболист
• 1976 година — Сергей Якирович, босненски футболист
• 1979 година — Жаклин Бракамонтес, мексиканска актриса
Починали
• 910 година — Наум Преславски, български литератор
• 1384 година — Тома II Комнин, диктатор на Епир
• 1596 година — Хатори Ханзо, самурай
• 1745 година — Ян Дисмас Зеленка, чешки композитор
• 1762 година — Мария-Габриела Австрийска, австрийска ерцхерцогиня
• 1787 година — Луиза Френска, френска благородничка
• 1831 година — Емилия Плятер, ливонска революционерка
• 1834 година — Томас Малтус, английски икономист и социолог
• 1846 година — Жан Батист Бори дьо Сен Венсан, френски академик
• 1877 година — Стойко Ботушанов, български бунтовник
• 1895 година — Сергей Кравчински-Степняк, съветски публицист
• 1905 година — Георги Горанов, български композитор
• 1906 година — Александър Китанов, български бунтовник
• 1906 година — Георги Думчев, български бунтовник
• 1906 година — Даме Груев, български бунтовник
• 1907 година — Пиер Жансен, френски астроном
• 1915 година — Артър Хюс, английски художник
• 1921 година — Тота Венкова, българска лекарка
• 1924 година — Петър Чаулев, български бунтовник
• 1931 година — Александър Кипров, български бунтовник
• 1936 година — Ной Ноев, български офицер
• 1936 година — Христо Бурмов, български боен деятел
• 1940 година — Филип Малявин, съветски и руски художник
• 1942 година — Константин Балмонт, съветски стихотворец
• 1948 година — Хидеки Тоджо, министър-председател на Япония
• 1952 година — Цвятко Бобошевски, български политик
• 1953 година — Лаврентий Берия, руски комунистически началник
• 1959 година — Едуард Ууд, лорд Халифакс, британски политик
• 1961 година — Курт Майер, немски офицер
• 1963 година — Никола Попов, български артист
• 1972 година — Андрей Туполев, руски авиоконструктор
• 1985 година — Принц Бира, тайландски авто играч
• 1988 година — Иван Обретенов, български артист
• 1989 година — Милко Гайдарски, български футболист
• 1993 година — Владимир Дивизиев, български академик
• 1998 година — Анатолий Рибаков, съветски публицист
• 2003 година — Драголюб Ставрев, югославски политик
• 2007 година — Оскар Питърсън, канадски джаз музикант
Празници
• Египет — Ден на успеха (по мотив успеха на Алианса над Турция през 1916 година и осовбождаването на Египет)
• Италия — Ларенталия - годишен празник в Рим, отдаден на Ака Ларенция и Празник на град Силиго
• Швеция — Рожден ден на кралица Силвия и Ден на националния байрак (1976 г.)
• Япония — Рожден ден на император Акихито (от 1989 година, обществен празник)
Obekti.bg
Самата дума е формирана от сливането на термините transconductance (междуелектродна проводимост) и variable resistor (променливо съпротивление) и се появява по-късно, след няколко месеца. Тя е определена измежду разнообразни разновидности, препоръчани от сътрудниците на Bell Labs.
Предтеча на изобретението на американските учени, които през 1956 г са наградени с Нобелова премия, са довоенни разработки на техните немски сътрудници. Между другото, изначало са създадени полевите транзистори, само че в практическата си реализация те изостават от биполярните – първият подобен транзистор е създаден едвам през 1960. Това обаче не пречи CMOS технологията да стане преобладаваща в края на предишния век.
Желаейки по-бързо да разпространяват транзисторите, от Bell Labs вземат решение да продават лицензи за транзисторните технологии. Първото всеобщо приложение на транзисторите в потребителската електроника са радиоприемниците – доста по-леки и компактни в сравнение с техните лампови прародители.
Оттогава транзисторите са главен конструктивен детайл в цялата полупроводникова електроника. Сега те могат да се срещнат на всички места – както като дискретни детайли, по този начин и в състава на интегрални схеми с ниска и висока степен на интеграция. Впрочем, интегралните микросхеми са друго откритие, с друга история и друга дата.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 619 година — Бонифаций V става папа.
• 800 година — Карл Велики е коронован за император на Свещената Римска империя.
• 1672 година — Италианският астроном Джовани Доменико Касини открива Рея — вторият по величина след Титан сателит на Сатурн.
• 1784 година — Ню Йорк става столица на Съединени американски щати (до 1790 г.) по решение на Континенталния конгрес.
• 1876 година — В Цариград се привиква Цариградската конференция, в която вземат присъединяване посланиците на Великите сили —Англия, Германия, Австро-Унгария, Италия и Русия — и Турция.
• 1880 година — В България е признат първият изборен закон.
• 1888 година — Винсънт Ван Гог отрязва най-долната част на лявото си ухо и го дава на продажница, наречена Рейчъл.
• 1909 година — Алберт I става крал на Белгия.
• 1913 година — Създадено е държавно управление на Либералната коалиция отпред с Васил Радославов.
• 1916 година — Първа международна война: Съюзническите сили завладяват турския гарнизон на Синайския полуостров в Египет.
• 1922 година — Британската радиостанция БиБиСи стартира да излъчва вести.
• 1933 година — Приключва Лайпцигския развой (в който един от обвинените е Георги Димитров), който признава за отговорен и осъжда на гибел за подпалването на Райхстага Маринус ван дер Любе.
• 1933 година — Два пътнически влака се сблъскват край Париж, умират към 230 души.
• 1947 година — Министерски съвет на България приема Закон за национализация на частни индустриални и минни предприятия и подрежда незабавното му осъществяване.
• 1953 година — В Съюз на съветските социалистически републики е екзекутиран Лаврентий Берия — главният проводник на вътрешната репресивна политика.
• 1972 година — Земетресение с магнитуд 6,5 по Скалата на Рихтер унищожава Манагуа, столицата на Никарагуа, като умират 10 000 души, a 80 % от постройките са изравнени със земята.
• 1972 година — Спасени са 16 останали живи от злополуката на уругвайски аероплан на 13 октомври вАндите; с цел да оцелеят в планината останалите живи са прибегнали към канибализъм.
• 1979 година — Съветската войска окупира Кабул, столицата на Афганистан.
• 1986 година — Руският отстъпник Андрей Сахаров се завръща да живее в Москва след 7-годишно изгнание.
• 1987 година — Американците Ричард Рутан и Джийна Ийгър приключват първият околосветски полет със самолета Вояджър без междинно кацане и презареждане.
• 1990 година — История на Словения: 88% популацията на Словения гласоподава за отделянето си от Югославия на референдум.
• 2005 година — По искане на държавното управление на Англия в радио БиБиСи престават да съществуват 7 секции, в това число българската.
Родени
• 1613 година — Карл Густав Врангел, шведски фердмаршал
• 1634 година — Мариана Австрийска, кралица на Испания
• 1732 година — Ричард Аркрайт, британски фабрикант и откривател
• 1777 година — Александър I, император на Русия
• 1790 година — Жан-Франсоа Шамполион, френски египтолог
• 1799 година — Карл Брюлов, съветски художник
• 1805 година — Джоузеф Смит, създател на църквата на мормоните
• 1858 година — Владимир Немирович-Данченко, съветски режисьор
• 1864 година — Христо Недялков, български военачалник
• 1868 година — Анастасия Петрович Негошина, велика съветска княгиня
• 1869 година — Иван Гарванов, български бунтовник
• 1877 година — Владимир Бочуков, български бунтовник
• 1882 година — Спиридон Казанджиев, български психолог
• 1885 година — Стоян Омарчевски, български политик
• 1891 година — Ханс декор Функ, немски офицер
• 1896 година — Джузепе ди Лампедуза, италиански публицист
• 1903 година — Райко Дамянов, български политик
• 1909 година — Йоахим Вернер, немски археолог
• 1910 година — Александър Ловен, американски психотерапевт
• 1910 година — Курт Майер, немски офицер
• 1918 година — Хелмут Шмит, канцлер на Германия
• 1923 година — Любен Зидаров, български художник
• 1925 година — Мохамед Мзали, тунизийски политик
• 1925 година — Пиер Береговоа, френски политик
• 1928 година — Хоакин Капия, мексикански скачач във вода
• 1933 година — Акихито, император на Япония
• 1933 година — Марслен Плене, френски стихотворец
• 1935 година — Любен Зидаров, български художник
• 1936 година — Фредерик Форест, американски артист
• 1940 година — Емил Димитров, български артист
• 1940 година — Никола Радев, български публицист
• 1944 година — Уесли Кларк, американски военачалник
• 1946 година — Пепа Николова, българска актриса
• 1947 година — Греъм Бонит, английски музикант - вокалист
• 1949 година — Иван Костов, министър-председател на България
• 1950 година — Висенте дел Боске, испански футболист и треньор
• 1954 година — Владимир Шомов, български режисьор, художник и аниматор
• 1955 година — Илко Димитров, български стихотворец
• 1956 година — Дейв Мъри, английски музикант (Iron Maiden)
• 1956 година — Лидия Шулева, български политик
• 1956 година — Микеле Алборето, италиански авто играч
• 1959 година — Луис Фернандо Суарес, колумбийски футболен треньор
• 1962 година — Бертран Гашо, френски водач от Формула 1
• 1967 година — Карла Бруни-Саркози, италиански топмодел
• 1968 r. — Мануел Ривера-Ортис, американски фотограф
• 1969 r. — Мари Марта Бърн, американска артистка
• 1976 година — Жиба, бразилски волейболист
• 1976 година — Сергей Якирович, босненски футболист
• 1979 година — Жаклин Бракамонтес, мексиканска актриса
Починали
• 910 година — Наум Преславски, български литератор
• 1384 година — Тома II Комнин, диктатор на Епир
• 1596 година — Хатори Ханзо, самурай
• 1745 година — Ян Дисмас Зеленка, чешки композитор
• 1762 година — Мария-Габриела Австрийска, австрийска ерцхерцогиня
• 1787 година — Луиза Френска, френска благородничка
• 1831 година — Емилия Плятер, ливонска революционерка
• 1834 година — Томас Малтус, английски икономист и социолог
• 1846 година — Жан Батист Бори дьо Сен Венсан, френски академик
• 1877 година — Стойко Ботушанов, български бунтовник
• 1895 година — Сергей Кравчински-Степняк, съветски публицист
• 1905 година — Георги Горанов, български композитор
• 1906 година — Александър Китанов, български бунтовник
• 1906 година — Георги Думчев, български бунтовник
• 1906 година — Даме Груев, български бунтовник
• 1907 година — Пиер Жансен, френски астроном
• 1915 година — Артър Хюс, английски художник
• 1921 година — Тота Венкова, българска лекарка
• 1924 година — Петър Чаулев, български бунтовник
• 1931 година — Александър Кипров, български бунтовник
• 1936 година — Ной Ноев, български офицер
• 1936 година — Христо Бурмов, български боен деятел
• 1940 година — Филип Малявин, съветски и руски художник
• 1942 година — Константин Балмонт, съветски стихотворец
• 1948 година — Хидеки Тоджо, министър-председател на Япония
• 1952 година — Цвятко Бобошевски, български политик
• 1953 година — Лаврентий Берия, руски комунистически началник
• 1959 година — Едуард Ууд, лорд Халифакс, британски политик
• 1961 година — Курт Майер, немски офицер
• 1963 година — Никола Попов, български артист
• 1972 година — Андрей Туполев, руски авиоконструктор
• 1985 година — Принц Бира, тайландски авто играч
• 1988 година — Иван Обретенов, български артист
• 1989 година — Милко Гайдарски, български футболист
• 1993 година — Владимир Дивизиев, български академик
• 1998 година — Анатолий Рибаков, съветски публицист
• 2003 година — Драголюб Ставрев, югославски политик
• 2007 година — Оскар Питърсън, канадски джаз музикант
Празници
• Египет — Ден на успеха (по мотив успеха на Алианса над Турция през 1916 година и осовбождаването на Египет)
• Италия — Ларенталия - годишен празник в Рим, отдаден на Ака Ларенция и Празник на град Силиго
• Швеция — Рожден ден на кралица Силвия и Ден на националния байрак (1976 г.)
• Япония — Рожден ден на император Акихито (от 1989 година, обществен празник)
Obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ