Какво се случва на 23 декември в българската история
На 23 декември 1876 година в Цариград се привиква Цариградската конференция (23 декември 1876 година – 20 януари 1877 г.). договаря по отношение на политическото устройство на българските земи и на Босна и Херцеговина. През 1887 година от Турция с гръцкия транспортен съд "Георгиос " навлиза четата на капитаните Николай Набоков и Петър Боянов (тя включва 38 черногорци и 9 българи), готова от русофилската емиграция в Цариград с съветски средства, с цел да вдигне въстание против русофобското регентство на Стефан Стамболов, Петко Каравелов и Сава Муткуров.
На 24 декември елементи на Българската войска разгромяват четата. На същата дата през 1924 година по разпореждане на Иван (Ванче) Михайлов, Димитър Стефанов от Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) убива в Милано, Италия Петър Чаулев - член на Централния комитет на организацията.
На тази дата през 1933 година приключва Лайпцигският развой. Той стартира на 21 септември. Обвинените за подпалването на Райхстага български комунисти Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев (арестувани на 9 март) са оправдани заради липса на доказателства.
2009 г:
Служебният министър председател на Република България Марин Райков е акредитиран от държавното управление да подпише спогодбата за откриването на граничния пункт Златоград - Ксанти с Гърция
2005 г:
Излъчено e последното предаване на радио BBC на български език.
2001 г:
В памет на починалите на 21 декември с.г. 7 деца вследствие от смачкване и задушаване от тълпата в дискотека „ Индиго “ в България е разгласен народен печал.
1999 г:
На Панайотис Каракасис, ексклузивен и пълномощен дипломат на Република Гърция в Република България е връчен медал „ Стара планина” първа степен
1999 г:
Поради несъгласия в новата сред някогашните либерали и демократи Либерално-демократическа партия, през 1999 година болшинството от някогашните либерали се отделят и на 23 декември 1999 година възвръщат ЛП.
1996 г:
На 42-ия ексклузивен конгрес на Българска социалистическа партия (21-23 декември 1996 г.) Георги Първанов е определен за ръководител на Водоснабдителна система на Българска социалистическа партия.
1989 година
В интервала 23 - 25 декември отец Христофор Събев провежда коледни молебени на централния софийски площад "9 септември ", наименуван от последователите на Съюза на демократичните сили (СДС) "Демокрация " (по-късно площадът е прекръстен на "Александър Батенберг ").
1947 година
Министерският съвет приема законопроекта за национализация на частните индустриални и минни предприятия и подрежда неотложно завладяване на авансово избраните предприятия. То стартира в 11 ч. и е изненада за притежателите им. В 14.00 ч. Радио София оповестява за признатия законопроект.
Същия ден следобяд той е импортиран в Народното събрание, а е признат на идващия ден - 24 декември. Национализирани са 6100 предприятия. Предвидено е на притежателите да се изплати обезщетение в държавни лихвени облигации, само че това не е изпълнено.
1933 година
В интервала 21 септември – 23 декември се състои Лайпцигският развой. Обвинените за подпалването на Райхстага български комунисти Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев (арестувани на 9 март) са оправдани заради липса на доказателства.
Лайпцигският развой (1933 г.) е развой, проведен от хитлеристкия режим в Германия във връзка подпалването на Райхстага. Като обвинени са изправени Е. Торглер - ръководител на комунистическата секта в Райхстага, и трима българи - Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев. Заседанията стартират на 21 септември и завършват на 23 декември същата година.
И четиримата обвинени са оправдани от немския съд. Поради отхвърли на българското държавно управление да позволи на Георги Димитров и неговите приятели да се завърнат в България Съюз на съветските социалистически републики им дава свое поданство и ги приема в своята страна. Процесът е първият огромен удар против настъплението на хитлерофашизма в Европа и света.
1931 година
Влиза в действие Закон за надзор върху монополните и картелните цени. Нормативният акт вкарва нормиране на суровините и на промишлените артикули от първа нужда и държавен надзор върху монополните обединявания - множеството от тях се саморазпускат.
1924 година
По разпореждане на Иван (Ванче) Михайлов, Димитър Стефанов от Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) убива в Милано, Италия члена на Централния комитет на организацията Петър Чаулев.
Петър Чаулев е деятел на македоно-одринското революционно придвижване. Роден е през 1882 година в Охрид. По време на Илинденско-Преображенското въстание 1903 година е челник на чета, с която се бори в Охридско и Крушовско. След разгрома на въстанието остава в родния си край и работи за възобновяване на организацията.
През 1911 година е определен за член на Централния комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). По време на Балканската война (1912-1913 г.) оглавява чета, която се бори против установяването на сръбска власт в Охридско.
След Първата международна война (1914-1918 г.) е в състава на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). Заедно с Тодор Александров и Александър Протогеров подписва Майския манифест (1924 г.), като по-късно не се отхвърля от подписа си.
1913 година
Създава се ново държавно управление на Либералната коалиция отпред с Васил Радославов.
Либералната партия е политическа организация, изразяваща ползите на дребните и междинните притежатели. Образувана е през октомври – ноември 1879 година Тя е най-многобройната политическа организация в България след Освобождението. Видни нейни дейци са Драган Цанков, Петко Каравелов, Петко Рачов Славейков.
Васил Христов Радославов е политически и държавен деятел, настоящ член на Българска академия на науките. Роден е на 15 юли 1854 година в Ловеч. Завършва право в Хайделберг, Германия, пази и докторат. Участва неколкократно в ръководството на страната като министър на правораздаването (29 юни 1884 година – 15 юли 1886 година, 9–12 август 1886 г.), министър на вътрешните работи (12 август 1886 година – 28 юни 1887 г.).
По време на Регентството е министър-председател (16 август 1886 година – 28 юни 1887 г.). При ръководството на Стефан Стамболов (1887–1894 г.) оглавява така наречен легална съпротива. Включен е в състава на съдружното държавно управление на К. Стоилов като министър на правораздаването (19 май–17 септември 1894 г.) и министър на националното просвещение (17 септември – 9 декември 1894 г.).
По-късно минава в съпротива на ръководещата Народна партия (1894–1899 г.). Радославов е министър на вътрешните работи от 18 януари 1899 година до 27 ноември 1900 година Определя значително политиката на държавното управление, заради което ръководството през 1899–1901 година е известно като Радославов режим.
През лятото на 1903 година Радославов е упрекнат в измяна на родината и княза, в потребление на властта за персонално облагодетелстване и е наказан от Държавен съд на 8 месеца затвор и лишаване вечно на гражданските и политическите права. Няколко месеца по-късно е амнистиран. Отново е министър-председател в един от най-тежките интервали за България (4 юли 1913 година – 21 юни 1918 г.).
Едновременно с това до 21 септември 1915 година е министър на вътрешните работи и националното здраве, а по-късно и министър на външните работи и изповеданията. След подписването на Солунското помирение (1918 г.) емигрира в Германия. Осъден е задочно от Държавен съд като един от основните виновници за втората национална злополука. Умира на 21 октомври 1929 година
1894 година
Дава се политическа прошка за репресираните от Стефан Стамболов, като се изключи офицерите емигранти. Драган Цанков се връща от емиграция, а Петко Каравелов е освободен от Черната джамия.
Стефан Николов Стамболов е бунтовник, политически и държавен деятел, стихотворец, публицист и преводач. Роден е на 30 януари 1854 година в Търново (днес Велико Търново).
1887 година
От Турция с гръцкия транспортен съд "Георгиос " навлиза четата на капитаните Николай Набоков и Петър Боянов (включва 38 черногорци и 9 българи), готова от русофилската емиграция в Цариград с съветски средства, с цел да вдигне въстание против русофобското регентство на Стефан Стамболов, Петко Каравелов и Сава Муткуров. На 24 декември елементи на Българската войска разгромяват четата.
Политиката на понижаване на съветското въздействие в България и авторизиране на държавното ръководство, която княз Александър I Батенберг организира основава мощни настроения срещу него у нас и води до разтягане на връзките сред България и Русия. На 9 август 1886 година група офицери русофили правят прелом и смъкват княз Александър I от престола.
Русофобски настроени дейци реализират контрапреврат за възвръщане на престола на детронирания княз. Контрапревратът се провежда от ръководителя на Народното събрание Стефан Стамболов и се поддържа от началника на пловдивския гарнизон Сава Муткуров.
На 11 август те се обръщат с разгласа към българския народ, в която афишират държавното управление на Васил Друмев за нелегално и приканват националните маси да защитят короната. Към София се насочат останалите правилни на княза военни елементи от Южна България и Сливница. Детронаторите се разбягват. Изпраща се депеша до княз Александър I Батенберг, с която го приканват да се завърне в страната.
На 12 август се сформира ново държавно управление отпред с Петко Каравелов. То обаче просъществува единствено 4 дни. Съставя се княжеско наместничество, което съгласно член 19-ти на Търновската конституция би трябвало да ръководи страната при отсъствието на владетеля. В състава му се включват Стефан Стамболов, Петко Рачов Славейков и доктор Г. Странски. Образува се ново държавно управление отпред с Васил Радославов. Князът се насочва назад за България. По пътя изпраща депеша до съветския император, с която желае единодушието му за оставането си на престола.
Отговорът е негативен и на 25 август 1886 година княз Александър I Батенберг абдикира дефинитивно. Преди да напусне България, монархът сформира Регентство, което да ръководи страната до избора на нов княз. В него влизат Стефан Стамболов, Петко Каравелов и Сава Муткуров.
1885 година
В Южна България се вкарват правосъдните закони на Княжеството.
1884 година
Провеждат се общи избори за Областно заседание в Източна Румелия, извоювани от Народната партия благодарение на генерал-губернатора Г. Кръстевич и под лозунга за бързо обединяване с Княжеството. За ръководител на Областното заседание е определен Георги Хаканов (23 октомври - 22 декември 1884 г.).
1880 година
Приема се първият Избирателен закон в България.
1877 година
По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) се провежда разузнаване на Троянския Балкан предвид на идното прекачване на Ловчанско-Севлиевския отряд.
1877 година
Турците подлагат на мощен обстрел съветските позиции при връх Свети Никола (Шипка).
1876 година
В Цариград се привиква Цариградската конференция (23 декември 1876 година – 20 януари 1877 г.). В нея вземат участие посланиците на Великите сили - Англия, Германия, Австро-Унгария, Италия, Русия и Турция. Първоначално (от 30 ноември до 10 декември) маркиз Р. Солсбъри - специфичен британски прокурист, и граф Н. П. Игнатиев се договарят по отношение на политическото устройство на българските земи и на Босна и Херцеговина.
След това стартират предварителни съвещания (11 – 22 декември) без турски представители. Приема се общото мнение да се образуват 3 самостоятелни области, от които 2 - обитаеми с българи. Изработва се план за органичен устав за двете български области. Руският план планува единна българска самостоятелна област, включваща Мизия, Тракия и Македония.
Срещу него възразява австро-унгарският външен министър граф Г. Андраши. Маркиз Солзбъри също възразява против огромна българска самостоятелна област и се стига до концепцията за две области - Източна, с център Търново, и Западна - с център София (без Беломорието и Одринска Тракия и по-голямата част от Родопите, макар българския им характер). Английският представител желае разделянето отвесно на българските земи, защото счита, че в източната половина живеят най-вече турци и гърци и тя би трябвало да се ръководи настрана.
Всъщност основният въпрос е не освобождението на България, а по какъв начин да се уравновесят ползите на Великите сили по този начин, че Русия да не усили прекомерно своите позиции. Затова планът за органичен правилник предлага автономност на двете български области - не страна или страни, нито пък независимост и самостоятелност.
В органическия правилник се планува съществена административна единица да бъде кантонът с 5 до 10 хиляди души, прегрупирани съгласно религиозната им принадлежност (християнски и мюсюлмански). Няколко кантона образуват санджак, който се ръководи от мютесариф (християнин или мохамеданин, съгласно болшинството на популацията в санджака), който се назначава от Високата врата. Няколко санджака образуват област, ръководена от валия, назначаван за период от 5 година от Високата врата със единодушието на Великите сили. Валията да бъде християнин, може и чужденец. 30 % от налозите се прибират от османското държавно управление.
Съдебната система да бъде устроена съгласно османския цивилен закон. Турската войска остава в регионалните градове и крепостите, основава се милиция и жандармерия, чиито офицери се назначават от Високата врата. Предвижда се Международна надзорна комисия да следи в продължение на 1 година осъществяването на тези съглашения.
Всички планове на Цариградската конференция целят запазването на Османската империя като контраст на Русия, която се стреми да завладее или сложи под собствен надзор Босфора и Дарданелите. На формалното разкриване на 23 декември 1876 година Савфет Мехмед паша, председателстващ съвещанието, отхвърля основанията за свикването на конференцията, базирайки се на оповестената нова турска конституция (което по замисъла на султанското държавно управление трябвало да отнеме почвата под краката на конференцията, да я направи безпредметна).
Веднага след ревюто на Савфет паша топовни гърмежи оповестяват прокламирането на конституцията. Неотстъпчивостта на турците, подбудена и от подмолното подстрекателство на Англия, блокира конференцията и я проваля. Държавите - участнички в конференцията, в символ на митинг отзовават своите посланици от Цариград. По време на цариградската конференция не се стига до дефинитивно решение.
На тази дата са родени:
1956 година
Родена е Лидия Шулева – български инженер, управител и политик. Завършва Техническия университет – София, като инженер по електроника и Университета за национално и международно стопанство като магистър по Финанси. Специализации на Лидия Шулева: Висша школа по мениджмънт; Академия по мениджмънт, в Мюнхен (маркетинг и финанси); SESMA, Гърция; към Европейската икономическа общественост (управленско консултиране); мениджмънт и финанси в Токио, основаване и ръководство на приватизационни фондове в Братислава; в Централно-европейския институт и в CADOGAN FINANCIAL.
Работила е като инженер-технолог в ЗММ - Велинград (1979-1981 г.), инженер в Съюзна контролна комисия - Велинград (1981-1987 г.), учител по компютърна техника в Учебен център към БСТ (1987-1989 г.), началник-филиал в “ИКО-Бизнес” АД (1989-1992 г.), шеф и притежател на “Бизнесинтелект” ЕООД (1992-1996 г.), изпълнителен шеф на Албена АД (от 1996 г.).
Изпълнителен секретар е на Асоциацията на бизнесоценителите в България (1995-1998 г.); член е на Управителния съвет на Асоциацията на приватизационните фондове в България (1998-2000 г.); ръководител на Асоциацията на индустриалния капитал в България; член е на управителния съвет на фондация “Помощ за благотворителността в България” (от 2000 г.). Вицепремиер и министър на труда и обществената политика на Република България в държавното управление на Симеон Сакскобургготски (2001 година – 2004 г.).
1949 година
Роден е Иван Йорданов Костов – икономист, математик, политически и държавен деятел. Завършва с отличен триумф Висшия стопански институт в София (1974 г.) и математика в Софийски университет “Св. Климент Охридски” (1989 г.) също с отличен триумф. От 1974 година е помощник във Висшия стопански институт в София. Главен помощник е във ВМЕИ и доцент в същия институт от 1991 година
След 10 ноември 1989 година се включва интензивно в обществено-политическия живот на страната. Избран е за ръководител на Националния координационен съвет на Съюза на демократичните сили (СДС) в края на април 1994 година, а на XI национална конференция (2000 г.) е избран отново. Министър на финансите е в държавното управление на Димитър Попов (1990-1991 г.). Същия пост заема и в държавното управление на Филип Димитров (1991-1992 г.). Депутат е в VII Велико национално заседание и в ХХXVII, ХХXVIII, ХХXIX и ХХXX Народно заседание.
Министър-председател е на България в интервала 1997 година – 2001 година След загубата на парламентарните избори от обединението Обединени демократични сили (ОДС) през юни 2001 година подава оставка и от лидерския пост на Съюз на демократичните сили. През 2004 година по негова самодейност и под негово водачество част от изявените политици на Съюза на демократичните сили (СДС) се отделят от партията и основават нова политическата партия – Демократи за мощна България (ДСБ), която печели 17 мандата в ХХХХ Народно заседание. От основаването й до през днешния ден Иван Костов е неин ръководител.
1885 година
Роден е Стоян Иванов Омарчевски – български академик, политик и държавник. Член на Български земеделски народен съюз от 1905 година Завършва философия (1912 г.) и право (1917 г.) в СУ. Министър на националното просвещение в държавното управление на Ал. Стамболийски (май 1920 - юни 1923 г.). Демократизира просветното дело - вкарва наложително главно обучение.
Въвежда със закон нов правопис (1921 г.). Член на Политическа партия на Български земеделски народен съюз (1925-1926 г.), последовател на К. Томов; основен редактор на вестник "Земеделско знаме " (оранжево) (1927-1933 г.), депутат (1913-1923 година, 1927-1934 година, 1938-1939 година и 1939-1941 г.). Умира на 10 март 1941 година в София.
1864 година
Роден е Христо Янков Недялков – български офицер, ген.-лейтенант (1919 г.). Завършва Военното учебно заведение (1884 г.). Участва в Сръбско-българската война (1885 г.) като пълководец на взвод и рота в IV-ти пехотен Плевенски полк. През Балканската война (1912-1913 г.) като пълководец на 24-ти Черноморски пехотен полк се бори при Бунархисар, Чаталджа и Одрин.
През Междусъюзническата война, в състава на 4-та войска, 24-ти пехотен полк демонстрира подвиг в боевете при Щип, Кочани и Калиманци. През I-вата международна война (1915-1918 г.) е пълководец на първа бригада от I-ви пехотна Софийска дивизия, която води война в Южна Сърбия и Македония. Като пълководец на I-ва пехотна дивизия взе участие във войната против Румъния (1916-1917 г.). От 1919 година е в запаса. Член на Съюза на българските учени, художници и писатели. Умира на 11 ноември 1943 година в София.
На тази дата умират:
1952 година
Умира Цвятко Петров Бобошевски – български политик, правист. Роден е на 8 август 1884 година във Враца. Завършва право в Париж; юрист във Враца. Член на Народната партия (по-късно Обединена народнопрогресивна партия). Министър на търговията (1923-1924 година и 1926-1930 г.) и на правораздаването (1924-1926 г.). По време на II-рата международна война е в буржоазната съпротива. Регент на България (9 септември 1944 година – 15 септември 1946 г.).
1936 година
Умира Христо Димитров Бурмов – български офицер, ген.-лейтенант. Роден е на 23 септември 1869 година в Габрово. Завършва Военното учебно заведение в София (1889 г.) и Военна академия на генералния щаб в Италия, където по-късно е боен аташе. През Балканската война (1912-1913 г.) е началник-щаб на 3-та пехотна Балканска дивизия. През I-вата международна война командва I-ва бригада от 7-а Рилска дивизия, която минава р. Вардар. През 1918 година е назначен за началник-щаб на настоящата войска.
1906 година
Умира Дамян (Даме) Йованов Груев – деятел на македоно-одринското революционно придвижване. Роден е през януари 1871 година в с. Смилево, Битолско. Учи в родното си село, след което продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий " и Висшето учебно заведение в Белград. През 1889 година постъпва във Висшето педагогическо учебно заведение в София (днес Софийски университет "Св. Климент Охридски "), само че през 1891 година е изключен от него и става преподавател в родния си край.
През лятото на 1893 година се реалокира в Солун, където работи като коректор в българската печатница на К. Самарджиев. По негова самодейност на 23 октомври същата година се поставят основите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), на която става фактическият началник. Веднага по-късно разпростира дейна активност за създаване на нейната мрежа в Щипско, Охридско, Битолско и други краища на Македония. Голям триумф за него е привличането в организацията на Гоце Делчев, който скоро по-късно се издига до утвърден водач на организацията.
Дейността му не остава скрита за турските управляващи и през 1898 година е интерниран в Битоля. През 1899–1900 година е назначен от Екзархията за преподавател в българската гимназия в същия град, което му разрешава да разгърне дейна организационна активност. През август 1900 година още веднъж е задържан, а напролет на 1902 година е заточен в крепостта Подрумкале, Мала Азия. Освободен напролет на 1903 година, неотложно се среща с Гоце Делчев и двамата поставят огромни старания за краткотрайно отсрочване на плануваното от Солунския конгрес на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) (1903 г.) въстание в Македония и за превръщането му от навсякъде в четническо.
Понася тежко убийството на Гоце Делчев (април 1903 г.) и след неговата крах поема напълно върху себе си цялостната подготовка на въстанието. На Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг (лятото на 1903 г.) е определен за член на Главния щаб на въстанието. Той дефинира и датата на експлоадирането на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.).
По време на въстанието взе участие в сражения с турските войски и търси подпомагане от българското държавно управление за оказване на помощ на въстаниците. След неуспеха на въстанието не напуща Македония и продължава присъединяване си в живота на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Председателства Прилепския преносим конгрес на Битолския революционен окръг (1904 г.) и поставя огромни грижи за възобновяване и подсилване на организационната мрежа.
На Рилския конгрес на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) (1905 г.) още веднъж е определен за член на Централния комитет на организацията. През лятото на 1906 година се завръща в Македония и с дребна чета обхожда другите й краища. През декември същата година попада на турска потеря край с. Русиново, Малешевско, и пада погубен в завързалата се престрелка.
На 24 декември елементи на Българската войска разгромяват четата. На същата дата през 1924 година по разпореждане на Иван (Ванче) Михайлов, Димитър Стефанов от Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) убива в Милано, Италия Петър Чаулев - член на Централния комитет на организацията.
На тази дата през 1933 година приключва Лайпцигският развой. Той стартира на 21 септември. Обвинените за подпалването на Райхстага български комунисти Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев (арестувани на 9 март) са оправдани заради липса на доказателства.
2009 г:
Служебният министър председател на Република България Марин Райков е акредитиран от държавното управление да подпише спогодбата за откриването на граничния пункт Златоград - Ксанти с Гърция
2005 г:
Излъчено e последното предаване на радио BBC на български език.
2001 г:
В памет на починалите на 21 декември с.г. 7 деца вследствие от смачкване и задушаване от тълпата в дискотека „ Индиго “ в България е разгласен народен печал.
1999 г:
На Панайотис Каракасис, ексклузивен и пълномощен дипломат на Република Гърция в Република България е връчен медал „ Стара планина” първа степен
1999 г:
Поради несъгласия в новата сред някогашните либерали и демократи Либерално-демократическа партия, през 1999 година болшинството от някогашните либерали се отделят и на 23 декември 1999 година възвръщат ЛП.
1996 г:
На 42-ия ексклузивен конгрес на Българска социалистическа партия (21-23 декември 1996 г.) Георги Първанов е определен за ръководител на Водоснабдителна система на Българска социалистическа партия.
1989 година
В интервала 23 - 25 декември отец Христофор Събев провежда коледни молебени на централния софийски площад "9 септември ", наименуван от последователите на Съюза на демократичните сили (СДС) "Демокрация " (по-късно площадът е прекръстен на "Александър Батенберг ").
1947 година
Министерският съвет приема законопроекта за национализация на частните индустриални и минни предприятия и подрежда неотложно завладяване на авансово избраните предприятия. То стартира в 11 ч. и е изненада за притежателите им. В 14.00 ч. Радио София оповестява за признатия законопроект.
Същия ден следобяд той е импортиран в Народното събрание, а е признат на идващия ден - 24 декември. Национализирани са 6100 предприятия. Предвидено е на притежателите да се изплати обезщетение в държавни лихвени облигации, само че това не е изпълнено.
1933 година
В интервала 21 септември – 23 декември се състои Лайпцигският развой. Обвинените за подпалването на Райхстага български комунисти Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев (арестувани на 9 март) са оправдани заради липса на доказателства.
Лайпцигският развой (1933 г.) е развой, проведен от хитлеристкия режим в Германия във връзка подпалването на Райхстага. Като обвинени са изправени Е. Торглер - ръководител на комунистическата секта в Райхстага, и трима българи - Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев. Заседанията стартират на 21 септември и завършват на 23 декември същата година.
И четиримата обвинени са оправдани от немския съд. Поради отхвърли на българското държавно управление да позволи на Георги Димитров и неговите приятели да се завърнат в България Съюз на съветските социалистически републики им дава свое поданство и ги приема в своята страна. Процесът е първият огромен удар против настъплението на хитлерофашизма в Европа и света.
1931 година
Влиза в действие Закон за надзор върху монополните и картелните цени. Нормативният акт вкарва нормиране на суровините и на промишлените артикули от първа нужда и държавен надзор върху монополните обединявания - множеството от тях се саморазпускат.
1924 година
По разпореждане на Иван (Ванче) Михайлов, Димитър Стефанов от Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) убива в Милано, Италия члена на Централния комитет на организацията Петър Чаулев.
Петър Чаулев е деятел на македоно-одринското революционно придвижване. Роден е през 1882 година в Охрид. По време на Илинденско-Преображенското въстание 1903 година е челник на чета, с която се бори в Охридско и Крушовско. След разгрома на въстанието остава в родния си край и работи за възобновяване на организацията.
През 1911 година е определен за член на Централния комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). По време на Балканската война (1912-1913 г.) оглавява чета, която се бори против установяването на сръбска власт в Охридско.
След Първата международна война (1914-1918 г.) е в състава на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). Заедно с Тодор Александров и Александър Протогеров подписва Майския манифест (1924 г.), като по-късно не се отхвърля от подписа си.
1913 година
Създава се ново държавно управление на Либералната коалиция отпред с Васил Радославов.
Либералната партия е политическа организация, изразяваща ползите на дребните и междинните притежатели. Образувана е през октомври – ноември 1879 година Тя е най-многобройната политическа организация в България след Освобождението. Видни нейни дейци са Драган Цанков, Петко Каравелов, Петко Рачов Славейков.
Васил Христов Радославов е политически и държавен деятел, настоящ член на Българска академия на науките. Роден е на 15 юли 1854 година в Ловеч. Завършва право в Хайделберг, Германия, пази и докторат. Участва неколкократно в ръководството на страната като министър на правораздаването (29 юни 1884 година – 15 юли 1886 година, 9–12 август 1886 г.), министър на вътрешните работи (12 август 1886 година – 28 юни 1887 г.).
По време на Регентството е министър-председател (16 август 1886 година – 28 юни 1887 г.). При ръководството на Стефан Стамболов (1887–1894 г.) оглавява така наречен легална съпротива. Включен е в състава на съдружното държавно управление на К. Стоилов като министър на правораздаването (19 май–17 септември 1894 г.) и министър на националното просвещение (17 септември – 9 декември 1894 г.).
По-късно минава в съпротива на ръководещата Народна партия (1894–1899 г.). Радославов е министър на вътрешните работи от 18 януари 1899 година до 27 ноември 1900 година Определя значително политиката на държавното управление, заради което ръководството през 1899–1901 година е известно като Радославов режим.
През лятото на 1903 година Радославов е упрекнат в измяна на родината и княза, в потребление на властта за персонално облагодетелстване и е наказан от Държавен съд на 8 месеца затвор и лишаване вечно на гражданските и политическите права. Няколко месеца по-късно е амнистиран. Отново е министър-председател в един от най-тежките интервали за България (4 юли 1913 година – 21 юни 1918 г.).
Едновременно с това до 21 септември 1915 година е министър на вътрешните работи и националното здраве, а по-късно и министър на външните работи и изповеданията. След подписването на Солунското помирение (1918 г.) емигрира в Германия. Осъден е задочно от Държавен съд като един от основните виновници за втората национална злополука. Умира на 21 октомври 1929 година
1894 година
Дава се политическа прошка за репресираните от Стефан Стамболов, като се изключи офицерите емигранти. Драган Цанков се връща от емиграция, а Петко Каравелов е освободен от Черната джамия.
Стефан Николов Стамболов е бунтовник, политически и държавен деятел, стихотворец, публицист и преводач. Роден е на 30 януари 1854 година в Търново (днес Велико Търново).
1887 година
От Турция с гръцкия транспортен съд "Георгиос " навлиза четата на капитаните Николай Набоков и Петър Боянов (включва 38 черногорци и 9 българи), готова от русофилската емиграция в Цариград с съветски средства, с цел да вдигне въстание против русофобското регентство на Стефан Стамболов, Петко Каравелов и Сава Муткуров. На 24 декември елементи на Българската войска разгромяват четата.
Политиката на понижаване на съветското въздействие в България и авторизиране на държавното ръководство, която княз Александър I Батенберг организира основава мощни настроения срещу него у нас и води до разтягане на връзките сред България и Русия. На 9 август 1886 година група офицери русофили правят прелом и смъкват княз Александър I от престола.
Русофобски настроени дейци реализират контрапреврат за възвръщане на престола на детронирания княз. Контрапревратът се провежда от ръководителя на Народното събрание Стефан Стамболов и се поддържа от началника на пловдивския гарнизон Сава Муткуров.
На 11 август те се обръщат с разгласа към българския народ, в която афишират държавното управление на Васил Друмев за нелегално и приканват националните маси да защитят короната. Към София се насочат останалите правилни на княза военни елементи от Южна България и Сливница. Детронаторите се разбягват. Изпраща се депеша до княз Александър I Батенберг, с която го приканват да се завърне в страната.
На 12 август се сформира ново държавно управление отпред с Петко Каравелов. То обаче просъществува единствено 4 дни. Съставя се княжеско наместничество, което съгласно член 19-ти на Търновската конституция би трябвало да ръководи страната при отсъствието на владетеля. В състава му се включват Стефан Стамболов, Петко Рачов Славейков и доктор Г. Странски. Образува се ново държавно управление отпред с Васил Радославов. Князът се насочва назад за България. По пътя изпраща депеша до съветския император, с която желае единодушието му за оставането си на престола.
Отговорът е негативен и на 25 август 1886 година княз Александър I Батенберг абдикира дефинитивно. Преди да напусне България, монархът сформира Регентство, което да ръководи страната до избора на нов княз. В него влизат Стефан Стамболов, Петко Каравелов и Сава Муткуров.
1885 година
В Южна България се вкарват правосъдните закони на Княжеството.
1884 година
Провеждат се общи избори за Областно заседание в Източна Румелия, извоювани от Народната партия благодарение на генерал-губернатора Г. Кръстевич и под лозунга за бързо обединяване с Княжеството. За ръководител на Областното заседание е определен Георги Хаканов (23 октомври - 22 декември 1884 г.).
1880 година
Приема се първият Избирателен закон в България.
1877 година
По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) се провежда разузнаване на Троянския Балкан предвид на идното прекачване на Ловчанско-Севлиевския отряд.
1877 година
Турците подлагат на мощен обстрел съветските позиции при връх Свети Никола (Шипка).
1876 година
В Цариград се привиква Цариградската конференция (23 декември 1876 година – 20 януари 1877 г.). В нея вземат участие посланиците на Великите сили - Англия, Германия, Австро-Унгария, Италия, Русия и Турция. Първоначално (от 30 ноември до 10 декември) маркиз Р. Солсбъри - специфичен британски прокурист, и граф Н. П. Игнатиев се договарят по отношение на политическото устройство на българските земи и на Босна и Херцеговина.
След това стартират предварителни съвещания (11 – 22 декември) без турски представители. Приема се общото мнение да се образуват 3 самостоятелни области, от които 2 - обитаеми с българи. Изработва се план за органичен устав за двете български области. Руският план планува единна българска самостоятелна област, включваща Мизия, Тракия и Македония.
Срещу него възразява австро-унгарският външен министър граф Г. Андраши. Маркиз Солзбъри също възразява против огромна българска самостоятелна област и се стига до концепцията за две области - Източна, с център Търново, и Западна - с център София (без Беломорието и Одринска Тракия и по-голямата част от Родопите, макар българския им характер). Английският представител желае разделянето отвесно на българските земи, защото счита, че в източната половина живеят най-вече турци и гърци и тя би трябвало да се ръководи настрана.
Всъщност основният въпрос е не освобождението на България, а по какъв начин да се уравновесят ползите на Великите сили по този начин, че Русия да не усили прекомерно своите позиции. Затова планът за органичен правилник предлага автономност на двете български области - не страна или страни, нито пък независимост и самостоятелност.
В органическия правилник се планува съществена административна единица да бъде кантонът с 5 до 10 хиляди души, прегрупирани съгласно религиозната им принадлежност (християнски и мюсюлмански). Няколко кантона образуват санджак, който се ръководи от мютесариф (християнин или мохамеданин, съгласно болшинството на популацията в санджака), който се назначава от Високата врата. Няколко санджака образуват област, ръководена от валия, назначаван за период от 5 година от Високата врата със единодушието на Великите сили. Валията да бъде християнин, може и чужденец. 30 % от налозите се прибират от османското държавно управление.
Съдебната система да бъде устроена съгласно османския цивилен закон. Турската войска остава в регионалните градове и крепостите, основава се милиция и жандармерия, чиито офицери се назначават от Високата врата. Предвижда се Международна надзорна комисия да следи в продължение на 1 година осъществяването на тези съглашения.
Всички планове на Цариградската конференция целят запазването на Османската империя като контраст на Русия, която се стреми да завладее или сложи под собствен надзор Босфора и Дарданелите. На формалното разкриване на 23 декември 1876 година Савфет Мехмед паша, председателстващ съвещанието, отхвърля основанията за свикването на конференцията, базирайки се на оповестената нова турска конституция (което по замисъла на султанското държавно управление трябвало да отнеме почвата под краката на конференцията, да я направи безпредметна).
Веднага след ревюто на Савфет паша топовни гърмежи оповестяват прокламирането на конституцията. Неотстъпчивостта на турците, подбудена и от подмолното подстрекателство на Англия, блокира конференцията и я проваля. Държавите - участнички в конференцията, в символ на митинг отзовават своите посланици от Цариград. По време на цариградската конференция не се стига до дефинитивно решение.
На тази дата са родени:
1956 година
Родена е Лидия Шулева – български инженер, управител и политик. Завършва Техническия университет – София, като инженер по електроника и Университета за национално и международно стопанство като магистър по Финанси. Специализации на Лидия Шулева: Висша школа по мениджмънт; Академия по мениджмънт, в Мюнхен (маркетинг и финанси); SESMA, Гърция; към Европейската икономическа общественост (управленско консултиране); мениджмънт и финанси в Токио, основаване и ръководство на приватизационни фондове в Братислава; в Централно-европейския институт и в CADOGAN FINANCIAL.
Работила е като инженер-технолог в ЗММ - Велинград (1979-1981 г.), инженер в Съюзна контролна комисия - Велинград (1981-1987 г.), учител по компютърна техника в Учебен център към БСТ (1987-1989 г.), началник-филиал в “ИКО-Бизнес” АД (1989-1992 г.), шеф и притежател на “Бизнесинтелект” ЕООД (1992-1996 г.), изпълнителен шеф на Албена АД (от 1996 г.).
Изпълнителен секретар е на Асоциацията на бизнесоценителите в България (1995-1998 г.); член е на Управителния съвет на Асоциацията на приватизационните фондове в България (1998-2000 г.); ръководител на Асоциацията на индустриалния капитал в България; член е на управителния съвет на фондация “Помощ за благотворителността в България” (от 2000 г.). Вицепремиер и министър на труда и обществената политика на Република България в държавното управление на Симеон Сакскобургготски (2001 година – 2004 г.).
1949 година
Роден е Иван Йорданов Костов – икономист, математик, политически и държавен деятел. Завършва с отличен триумф Висшия стопански институт в София (1974 г.) и математика в Софийски университет “Св. Климент Охридски” (1989 г.) също с отличен триумф. От 1974 година е помощник във Висшия стопански институт в София. Главен помощник е във ВМЕИ и доцент в същия институт от 1991 година
След 10 ноември 1989 година се включва интензивно в обществено-политическия живот на страната. Избран е за ръководител на Националния координационен съвет на Съюза на демократичните сили (СДС) в края на април 1994 година, а на XI национална конференция (2000 г.) е избран отново. Министър на финансите е в държавното управление на Димитър Попов (1990-1991 г.). Същия пост заема и в държавното управление на Филип Димитров (1991-1992 г.). Депутат е в VII Велико национално заседание и в ХХXVII, ХХXVIII, ХХXIX и ХХXX Народно заседание.
Министър-председател е на България в интервала 1997 година – 2001 година След загубата на парламентарните избори от обединението Обединени демократични сили (ОДС) през юни 2001 година подава оставка и от лидерския пост на Съюз на демократичните сили. През 2004 година по негова самодейност и под негово водачество част от изявените политици на Съюза на демократичните сили (СДС) се отделят от партията и основават нова политическата партия – Демократи за мощна България (ДСБ), която печели 17 мандата в ХХХХ Народно заседание. От основаването й до през днешния ден Иван Костов е неин ръководител.
1885 година
Роден е Стоян Иванов Омарчевски – български академик, политик и държавник. Член на Български земеделски народен съюз от 1905 година Завършва философия (1912 г.) и право (1917 г.) в СУ. Министър на националното просвещение в държавното управление на Ал. Стамболийски (май 1920 - юни 1923 г.). Демократизира просветното дело - вкарва наложително главно обучение.
Въвежда със закон нов правопис (1921 г.). Член на Политическа партия на Български земеделски народен съюз (1925-1926 г.), последовател на К. Томов; основен редактор на вестник "Земеделско знаме " (оранжево) (1927-1933 г.), депутат (1913-1923 година, 1927-1934 година, 1938-1939 година и 1939-1941 г.). Умира на 10 март 1941 година в София.
1864 година
Роден е Христо Янков Недялков – български офицер, ген.-лейтенант (1919 г.). Завършва Военното учебно заведение (1884 г.). Участва в Сръбско-българската война (1885 г.) като пълководец на взвод и рота в IV-ти пехотен Плевенски полк. През Балканската война (1912-1913 г.) като пълководец на 24-ти Черноморски пехотен полк се бори при Бунархисар, Чаталджа и Одрин.
През Междусъюзническата война, в състава на 4-та войска, 24-ти пехотен полк демонстрира подвиг в боевете при Щип, Кочани и Калиманци. През I-вата международна война (1915-1918 г.) е пълководец на първа бригада от I-ви пехотна Софийска дивизия, която води война в Южна Сърбия и Македония. Като пълководец на I-ва пехотна дивизия взе участие във войната против Румъния (1916-1917 г.). От 1919 година е в запаса. Член на Съюза на българските учени, художници и писатели. Умира на 11 ноември 1943 година в София.
На тази дата умират:
1952 година
Умира Цвятко Петров Бобошевски – български политик, правист. Роден е на 8 август 1884 година във Враца. Завършва право в Париж; юрист във Враца. Член на Народната партия (по-късно Обединена народнопрогресивна партия). Министър на търговията (1923-1924 година и 1926-1930 г.) и на правораздаването (1924-1926 г.). По време на II-рата международна война е в буржоазната съпротива. Регент на България (9 септември 1944 година – 15 септември 1946 г.).
1936 година
Умира Христо Димитров Бурмов – български офицер, ген.-лейтенант. Роден е на 23 септември 1869 година в Габрово. Завършва Военното учебно заведение в София (1889 г.) и Военна академия на генералния щаб в Италия, където по-късно е боен аташе. През Балканската война (1912-1913 г.) е началник-щаб на 3-та пехотна Балканска дивизия. През I-вата международна война командва I-ва бригада от 7-а Рилска дивизия, която минава р. Вардар. През 1918 година е назначен за началник-щаб на настоящата войска.
1906 година
Умира Дамян (Даме) Йованов Груев – деятел на македоно-одринското революционно придвижване. Роден е през януари 1871 година в с. Смилево, Битолско. Учи в родното си село, след което продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий " и Висшето учебно заведение в Белград. През 1889 година постъпва във Висшето педагогическо учебно заведение в София (днес Софийски университет "Св. Климент Охридски "), само че през 1891 година е изключен от него и става преподавател в родния си край.
През лятото на 1893 година се реалокира в Солун, където работи като коректор в българската печатница на К. Самарджиев. По негова самодейност на 23 октомври същата година се поставят основите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), на която става фактическият началник. Веднага по-късно разпростира дейна активност за създаване на нейната мрежа в Щипско, Охридско, Битолско и други краища на Македония. Голям триумф за него е привличането в организацията на Гоце Делчев, който скоро по-късно се издига до утвърден водач на организацията.
Дейността му не остава скрита за турските управляващи и през 1898 година е интерниран в Битоля. През 1899–1900 година е назначен от Екзархията за преподавател в българската гимназия в същия град, което му разрешава да разгърне дейна организационна активност. През август 1900 година още веднъж е задържан, а напролет на 1902 година е заточен в крепостта Подрумкале, Мала Азия. Освободен напролет на 1903 година, неотложно се среща с Гоце Делчев и двамата поставят огромни старания за краткотрайно отсрочване на плануваното от Солунския конгрес на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) (1903 г.) въстание в Македония и за превръщането му от навсякъде в четническо.
Понася тежко убийството на Гоце Делчев (април 1903 г.) и след неговата крах поема напълно върху себе си цялостната подготовка на въстанието. На Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг (лятото на 1903 г.) е определен за член на Главния щаб на въстанието. Той дефинира и датата на експлоадирането на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.).
По време на въстанието взе участие в сражения с турските войски и търси подпомагане от българското държавно управление за оказване на помощ на въстаниците. След неуспеха на въстанието не напуща Македония и продължава присъединяване си в живота на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Председателства Прилепския преносим конгрес на Битолския революционен окръг (1904 г.) и поставя огромни грижи за възобновяване и подсилване на организационната мрежа.
На Рилския конгрес на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) (1905 г.) още веднъж е определен за член на Централния комитет на организацията. През лятото на 1906 година се завръща в Македония и с дребна чета обхожда другите й краища. През декември същата година попада на турска потеря край с. Русиново, Малешевско, и пада погубен в завързалата се престрелка.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ