Кръстиха певческа група на Георги Фершелов
На 23 август се навършиха 10 години от раздялата ни с тракийския национален артист Георги Фершелов, който се открояваше със характерен жанр на осъществяване измежду многочислените артисти в Тракия.
Роден е през 1942 година, в димитровградското село Горски извор, и първите му изяви с националната ария са още като възпитаник в гимназията в Хасково. През 1968 година печели Първа премия на събора „ Катна Тракия пее и танцува “ и незабавно прави усещане на журито с гласовите си благоприятни условия.
Фершелов е артистичният му псевдоним, а същинското му име е Георги Хубчев, което малко хора знаеха. Година след триумфа на събора в Хасково получава покана да направи първите си студийни записи в Радио Стара Загора, а по-късно и в Радио София по обработка на композитора Коста Колев.
След 1970 година Георги Фершелов се заселва в Пловдив и стартира концертна активност с националните групи в района. Прави записи и в Радио Пловдив по обработка на Христо Урумов и става преподавател по процедура в текстилното учебно заведение. Големият му триумф с песента е през 1989 година, когато печели призовото място от Първия конкурс-надпяване „ С песните на Борис Машалов “ в Севлиево. Определят го като наследника на Машалов в тези години.
На концертния подиум се изявява с най-различни групи и оркестри от цяла България, само че най-вече работи с Конушенския оркестър на Никола Илиев, с акордеониста Петко Дачев и с гайдаря Енчо Пашов.
В последните години от живота си бе началник на певческата група в родното си село Горски извор, която през днешния ден носи неговото име. На входа на читалището е сложена и паметна плоча с лика му, а измежду неговите най-хубави почитатели в пеенето е актуалният читалищен секретар Мария Тенчева.
Седемдесетгодишната Славка Лазарова през днешния ден е гордостта на Горски извор, въпреки доста от съжителите й да не подозират това. Оказва се, че Славка е „ визитката “ на селото и с горделивост го показва на десетки събори, фестивали, състезания и надпявания в цялата страна. За пет години участия на такива събития в страната тя е получила над 40 медала, грамоти и дипломи, които съхранява усърдно. Готова е даже да открие галерия в дома си с постигнатите резултати с помощта на националните песни.
Впечатляващо е, че където и да взе участие, тя извършва песни от репертоара на артиста, земляка и съседа Георги Фершелов.
Пее и печели награди с едни от най-известните му песни: „ Диляна мома хубава “, „ Разболял са млад Милен “, „ Гроздана по двор ходеше “, „ Слънцето на екендия “ и още десетки песни от репертоара на Фершелов. Това са и песните на Горски извор, които приживе Георги й предава по съседски с точния текст и мелодия. Пеят се още и в прилежащите села Крепост, Добрич, Крум, Светлина и други
Славка Лазарова сама поема разноските си по пътуванията и престоя на тези фестивали, само че се оправя някак с поддръжката на децата или заделя от оскъдната пенсия.
Спомня си, че преди 10 година на 6 август Георги й бил на посетители в дома й и пели дружно ария след ария до късно вечерта. След това отпътувал на отмора в Родопите, където му станало неприятно и ненадейно го покосил инфаркт. Не съумели да го спасят в смолянската болница и умрял. " А беше спортна натура, футболист, не пие, не пуши и водеше напълно здравословен метод на живот ", спомня си Славка. Не сътвори семейство, само че остави доста песни в завещание.
Роден е през 1942 година, в димитровградското село Горски извор, и първите му изяви с националната ария са още като възпитаник в гимназията в Хасково. През 1968 година печели Първа премия на събора „ Катна Тракия пее и танцува “ и незабавно прави усещане на журито с гласовите си благоприятни условия.
Фершелов е артистичният му псевдоним, а същинското му име е Георги Хубчев, което малко хора знаеха. Година след триумфа на събора в Хасково получава покана да направи първите си студийни записи в Радио Стара Загора, а по-късно и в Радио София по обработка на композитора Коста Колев.
След 1970 година Георги Фершелов се заселва в Пловдив и стартира концертна активност с националните групи в района. Прави записи и в Радио Пловдив по обработка на Христо Урумов и става преподавател по процедура в текстилното учебно заведение. Големият му триумф с песента е през 1989 година, когато печели призовото място от Първия конкурс-надпяване „ С песните на Борис Машалов “ в Севлиево. Определят го като наследника на Машалов в тези години.
На концертния подиум се изявява с най-различни групи и оркестри от цяла България, само че най-вече работи с Конушенския оркестър на Никола Илиев, с акордеониста Петко Дачев и с гайдаря Енчо Пашов.
В последните години от живота си бе началник на певческата група в родното си село Горски извор, която през днешния ден носи неговото име. На входа на читалището е сложена и паметна плоча с лика му, а измежду неговите най-хубави почитатели в пеенето е актуалният читалищен секретар Мария Тенчева.
Седемдесетгодишната Славка Лазарова през днешния ден е гордостта на Горски извор, въпреки доста от съжителите й да не подозират това. Оказва се, че Славка е „ визитката “ на селото и с горделивост го показва на десетки събори, фестивали, състезания и надпявания в цялата страна. За пет години участия на такива събития в страната тя е получила над 40 медала, грамоти и дипломи, които съхранява усърдно. Готова е даже да открие галерия в дома си с постигнатите резултати с помощта на националните песни.
Впечатляващо е, че където и да взе участие, тя извършва песни от репертоара на артиста, земляка и съседа Георги Фершелов.
Пее и печели награди с едни от най-известните му песни: „ Диляна мома хубава “, „ Разболял са млад Милен “, „ Гроздана по двор ходеше “, „ Слънцето на екендия “ и още десетки песни от репертоара на Фершелов. Това са и песните на Горски извор, които приживе Георги й предава по съседски с точния текст и мелодия. Пеят се още и в прилежащите села Крепост, Добрич, Крум, Светлина и други
Славка Лазарова сама поема разноските си по пътуванията и престоя на тези фестивали, само че се оправя някак с поддръжката на децата или заделя от оскъдната пенсия.
Спомня си, че преди 10 година на 6 август Георги й бил на посетители в дома й и пели дружно ария след ария до късно вечерта. След това отпътувал на отмора в Родопите, където му станало неприятно и ненадейно го покосил инфаркт. Не съумели да го спасят в смолянската болница и умрял. " А беше спортна натура, футболист, не пие, не пуши и водеше напълно здравословен метод на живот ", спомня си Славка. Не сътвори семейство, само че остави доста песни в завещание.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ