На 23 август новината за смъртта на ръководителя на наемническата група Вагнер Евгений Пригожин при катастрофа на частен самолет северно от Москва разтърси целия свят. Само два месеца след като той поведе дързък, но краткотраен бунт срещу военното ръководство на Русия, се появиха подозрения, че внезапната му смърт не е случайна.
По-рано днес Кремъл отхвърли слуховете, че е поръчал убийството на Пригожин, като „абсолютна лъжа“. И все пак моментът и обстоятелствата на катастрофата силно подсказват, че това е акт на отмъщение от страна на президента Владимир Путин срещу човека, който едва не го накара да загуби контрол над страната, която ръководи с желязна ръка от десетилетия. Като унищожи драматично своя своенравен наемен командир, руският лидер изпрати ясно послание до всички свои съюзници и подчинени: Никакво несъгласие срещу него и неговото водене на войната в Украйна няма да остане ненаказано, без значение колко силен или с добри връзки е несъгласният.
Моментът на катастрофата беше идеален за демонстрация на сила. Ден преди катастрофата Путин се обърна към срещата на върха на БРИКС в Южна Африка, защити нахлуването си в Украйна и се опита да обедини страните членки на своя страна. И само ден след катастрофата, докато световното внимание все още беше насочено към смъртта на Пригожин, БРИКС обяви, че е поканил още шест нации да се присъединят към техния мощен блок от нововъзникващи икономики. Руският космически кораб Луна-25, който в крайна сметка излезе извън контрол и се разби, също трябваше да кацне на южния полюс на Луната през същата седмица.
По този начин елиминирането на дисидентския командир, който заплашваше и унижаваше Кремъл, изпращайки опитните си наемници към Москва, изглеждаше част от внимателно планирани усилия да се съобщи на света, че Русия все още е тук и все още силен.
Въпреки това, огнената катастрофа, която уби Пригожин, който се издигна до известност, след като пое все по-видима роля във войната в Украйна, е малко вероятно да помогне на размахваната инвазия на Путин.
Всъщност смъртта на военачалника е много добра новина за Украйна.
Смъртта на Пригожин, заедно със скандалния първи командир на групата Вагнер Дмитрий Уткин, вероятно ще осигури на украинските сили предимство на бойното поле за месеци напред.
Бойците на Вагнер в Украйна вероятно ще останат активни в ключови зони на фронтовата линия, но с изчерпани редици, финансиране и морал. А засилените вътрешни борби между тези останали елитни наемници и конвенционалните руски военни части могат допълнително да подкопаят координацията между и офанзивните способности на нахлуващите сили.
С напускането на Пригожин също не е ясно какво ще стане с наемниците на Вагнер, които в момента не са на първа линия. Някои може да бъдат преразпределени в Африка, други погълнати от прокремълските милиции в Украйна. Но кой ще ги води? Предаността на хиляди закалени в битки и порочни бойци, мотивирани повече от пари, отколкото от идеология, вече може да бъде заграбена. За тези оръжия под наем, предложилият най-висока цена става нов командир. Въпреки че Кремъл несъмнено ще се опита да включи възможно най-много бойци на Вагнер в редиците си, тяхната бъдеща лоялност е по-малко от сигурна.
Смъртта на шефа на Вагнер може също да навреди на военните усилия на Путин, като настрои части от собствената му армия срещу него. Пригожин си изгради широка подкрепа сред руските военни редици. Мнозина го уважаваха като рядък глас, който се осмели да каже истината за корумпираните генерали и скритите командни структури, които подкопават военните усилия на Русия в Украйна. Националистическите кръгове виждаха в Пригожин най-добрата си надежда да наложат реформи и да отприщят тотална война срещу украинските сили, за да изкупят провалената кампания на Путин. Драматичната елиминация на Пригожин може да доведе до кипене на това дълго тлеещо напрежение.
С премахването на Пригожин от картината, руското обществено мнение може също да се обърне срещу Путин, с тежки последици за Украйна.
Пропагандната машина на Кремъл гарантира, че голяма част от руското общество ентусиазирано подкрепя военните усилия на Русия срещу това, което според тях са украинските „нацисти“. Путин раздразни тези маси с шовинистична реторика, но в крайна сметка Прогожин беше този, който им осигури отдушник за ревността им за победа на бойното поле. С изчезването на харизматичния шеф на наемниците, недоволството сред тези групи относно прогресирането на инвазията може да достигне своя връх и съчетано с отдавна задълбочаващото се недоверие в ръководството на Кремъл, може да започне да застрашава здравата хватка на властта на Путин.
В очите на мнозина смъртта на Пригожин е само един високопоставен акт в широкомащабна операция за прочистване на Русия от всички и всички гласове, които по някакъв начин са критични към Путин или стратегията му в Украйна . Тази масова чистка не само повишава нивата на параноя и недоволство в близкия кръг на Путин, но също така рискува да отчужди неговата много националистическа властова база, която осигурява на Путин така необходимата подкрепа, докато жертвите от войната и икономическите въздействия продължават да нарастват.
С изчезването на Пригожин от картината и довереният военен кабинет на Путин, сведен до сборище от най-подлизурските привърженици, твърде уплашени, за да говорят тежките истини, тактическите възможности на Русия в Украйна също ще се стеснят.
Спешно необходимото възстановяване и реорганизиране на опустошените военни сили на Русия ще бъде оставено предимно на висши генерали, избрани главно заради лична лоялност пред действителна командна компетентност. Това несъмнено ще доведе до все повече и повече загуби на полето и повишена нужда от свежо пушечно месо за попълване на вечно изтощените батальони. Тези нови сили ще трябва да бъдат извлечени от едно все по-бедно общество, което се изморява да вижда синове и съпрузи безмилостно хвърляни в месомелачката на войната в Украйна.
Този привидно неразрушим цикъл – елиминиране на критиките, поемане на властта от некомпетентни лоялисти и последващи загуби на бойното поле, предизвикващи обществено недоволство – не вещае нищо добро за дългосрочната военна ефективност на Русия или запазването на властта в Украйна.
Въпреки че остават огромни рискове и предизвикателства за оръжейните, но енергични защитници на Украйна, сензационната смърт на Пригожин е най-новата индикация, че ескалиращата параноя на Кремъл, съчетана с крехкия му контрол върху информацията и скритото вземане на решения, поставя сериозно под въпрос бъдещето на неговото нашествие е застрашено.
Ако четем знаците правилно, мистериозната самолетна катастрофа, която елиминира боса на руските наемници, може някой ден да бъде запомнена като кулминацията на сложната трагедия, която е инвазията на Путин в Украйна.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
