2 милиона души се хващат за ръце по протежение на 600 км в името на свободата
На 23 август 1989 година сред 1,5 и 2 милиона поданици на Естония, Латвия и Литва (при обща бройка на популациите им към 7 милиона) образуват жива верига, дълга към 600 kм. Веригата минава през трите столици на тогавашните съюзни републики - Талин, Рига и Вилнюс. Денят е определен неслучайно - пада се на 50-годишнината от подписването на пакта Рибентроп-Молотов сред Нацистка Германия и Съветския съюз. Секретните протоколи на пакта разделят Европа на сфери на въздействие.
Денят на черните ленти, именуван още Европейски ден за възпоменание на жертвите на сталинизма и нацизма, поражда през 80-те години на предишния век. Бежанци от Централна и Източна Европа, живеещи тогава в Канада, провеждат поредност от мирни митинги от двете страни на желязната завеса, с цел да привлекат вниманието към неприемливите нарушавания на човешките права, осъществявани от управляващите в руския блок.
Балтийският път, построен от живите тела на милиони хора на 23 август 1989 година, се извива на над 600 километра в балтийските републики. Този митинг се счита за преломен миг момент в борбата на балтийските страни за самостоятелност от Съюз на съветските социалистически републики. 6 месеца след живата верига, Литва става първата република, която излиза от състава на Съюз на съветските социалистически републики и афишира самостоятелност. Мирните демонстрации за Деня на черната лента се организират в 56 града по света.
Днес Денят на черната лента отбелязва както жертвите на сталинизма и нацизма, по този начин и всички тези, които са умряли, страдали дълго или починали принудително при властнически режими.През 2008 година Европейският парламент публично дефинира 23 август като ден в памет на жертвите на сталинизма и нацизма.
Канада последва образеца през 2009 година Грузия - една година по-късно.
Черните жалейки в доста страни за повсеместен знак на възпоменание на умряли близки, само че и като израз на респект при всеобщи нещастия. Носени са в чест на американски военни, станали военнопленници или оповестени за изчезнали при военни дейности. Носени са и след атентатите от 11 септември 2001 година в Съединени американски щати, и след гибелта на принцеса Даяна във Англия през 1997 година, както и след самолетната злополука над Русия, при която починаха тогавашният полски президент Лех Качински, брачната половинка му и още 95 души през април 2010 година
Участниците в Лондонския маратон през 2013 година също са закичени с жалейки. Така те показват взаимност с жертвите на по-ранните атентати на маратона в Бостън, при които са убити трима фенове и един служител на реда, а са ранени над 260 други.
Черните панделки също се носят за повишение при просветителни и здравни събития, свързани с осведомеността за здравословни проблеми като меланом, хранителни разстройства и нарколепсия. Символизират и безмълвен митинг против изтезанията.
ЮНЕСКО афишира 23 август за Международен ден в памет на жертвите на робството и неговата възбрана (по мотив въстанието на робите в Санто Доминго, 22-23 август, 1791 г.).
Източник
Денят на черните ленти, именуван още Европейски ден за възпоменание на жертвите на сталинизма и нацизма, поражда през 80-те години на предишния век. Бежанци от Централна и Източна Европа, живеещи тогава в Канада, провеждат поредност от мирни митинги от двете страни на желязната завеса, с цел да привлекат вниманието към неприемливите нарушавания на човешките права, осъществявани от управляващите в руския блок.
Балтийският път, построен от живите тела на милиони хора на 23 август 1989 година, се извива на над 600 километра в балтийските републики. Този митинг се счита за преломен миг момент в борбата на балтийските страни за самостоятелност от Съюз на съветските социалистически републики. 6 месеца след живата верига, Литва става първата република, която излиза от състава на Съюз на съветските социалистически републики и афишира самостоятелност. Мирните демонстрации за Деня на черната лента се организират в 56 града по света.
Днес Денят на черната лента отбелязва както жертвите на сталинизма и нацизма, по този начин и всички тези, които са умряли, страдали дълго или починали принудително при властнически режими.През 2008 година Европейският парламент публично дефинира 23 август като ден в памет на жертвите на сталинизма и нацизма.
Канада последва образеца през 2009 година Грузия - една година по-късно.
Черните жалейки в доста страни за повсеместен знак на възпоменание на умряли близки, само че и като израз на респект при всеобщи нещастия. Носени са в чест на американски военни, станали военнопленници или оповестени за изчезнали при военни дейности. Носени са и след атентатите от 11 септември 2001 година в Съединени американски щати, и след гибелта на принцеса Даяна във Англия през 1997 година, както и след самолетната злополука над Русия, при която починаха тогавашният полски президент Лех Качински, брачната половинка му и още 95 души през април 2010 година
Участниците в Лондонския маратон през 2013 година също са закичени с жалейки. Така те показват взаимност с жертвите на по-ранните атентати на маратона в Бостън, при които са убити трима фенове и един служител на реда, а са ранени над 260 други.
Черните панделки също се носят за повишение при просветителни и здравни събития, свързани с осведомеността за здравословни проблеми като меланом, хранителни разстройства и нарколепсия. Символизират и безмълвен митинг против изтезанията.
ЮНЕСКО афишира 23 август за Международен ден в памет на жертвите на робството и неговата възбрана (по мотив въстанието на робите в Санто Доминго, 22-23 август, 1791 г.).
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ