На 23.10 2017 г. на електронната страница на министерство на

...
На 23.10 2017 г. на електронната страница на министерство на
Коментари Харесай

Проф. Христина Вучева: Бюджет 2018 – финансова стабилност, ръст на заплати, но без напредък в ефективността


На 23.10 2017 година на електронната страница на министерство на финанси бе оповестен планът на закон за Държавен Бюджет за 2018 както и обновената тригодишна бюджетна прогноза за интервала 2018-2020 година

Както всяка година, това даде начало на диалози и разбори по тематиката бюджет. Още от първия ден на полемиките ръководещите включиха своите най-хубави специалисти – Кирил Ананиев, заместник-министър на финансите, които дава отговор за бюджета, и председателката на комисията по бюджета и финанси на Народното събрание Менда Стоянова.

[b]Тази година имаше и нещо ново – самодейност на опозицията да показа собствен различен бюджет. Това незабавно беше подложено на критика с мотив, че подобен план може да прави единствено Министерският съвет. Възражението е несериозно,[/b] тъй като всеки може да приготви собствен план на бюджет на страната и да търси публично утвърждение посредством медии и всевъзможни форми на публичност и информация. Това не значи, че сходни планове ще се прегледат от Народното събрание.

Според отчета на МФ, който съпровожда тригодишната есенна бюджетна прогноза, препоръчаният план обезпечава финансова непоклатимост на страната и подсигурява спазването на изискващите се от европейските правила фискални параметри за недостиг и държавен дълг. Тези изречения се повтарят в бюджетните акции от години, заради което и не се одобряват еднопосочно.

По отношение на посочените два съществени критерия, открити в контракта от Маастрихт и доказани през 2011 година в спомагателното съглашение, подписано от множеството европейски страни /без Англия и Чехия / нашата страна е за образец. Този наш триумф се удостоверява и в Бюджет 2018, като се планува недостиг от 1 % по отношение на Брутният вътрешен продукт. Приходите съставляват 36.2 %, а разноските 37.2 % от Брутният вътрешен продукт. Подобни съотношения не се срещат в практиката на другите европейски страни. Там се централизира от 40 до 46 % като най-разпространено е съотношението към 42 %. Много специалисти по бюджета от развитите западни страни одобряват, че при съответствие под 40 % мъчно се поддържа модерно равнище на обществени услуги.

[b]Освен ниския % на концентрация на Брутният вътрешен продукт, ние се отличаваме от множеството европейски страни по това, че приходите от косвени налози са преобладаващи. Това се възприема като утежняващо ситуацията на хората с ниски приходи и като самобитен подтик за усилване на неравенството и бедността.[/b]

Когато данъчната конструкция е такава каквато е у нас, рискът от повишаване на броя на хората в беднотия е по-голям. У нас няма проучвания, които да потвърдят, или отхвърлят сходни изказвания. За страдание тези значими за всяко общество проблеми се идеологизират, като се смята, че това са тематики, които хора с ляво мислене употребяват за агитация. Истината е, че през последните години тематиката за бедността занимава освен левите, а всички, които се интересуват от актуалните цивилизационни проблеми на развиването на света. Затова неравенството и бедността е част от изследователската активност на Международния валутен фонд и Световната банка, които надали могат да бъдат приобщени към левичарите, или популистите.

[i]Данъчните доходи в Бюджет 2018[/i]

[b]В плана за Държавен бюджет за 2018 се плануват 21040 млн. лева данъчни доходи. Това е с към 1800 млн. лева повече от плануваното за 2017 г.[/b] Разчита се главно на събиране на повече доходи от Данък добавена стойност. Очакванията са за към един милиард и двеста милиона повече налог добавена стойност спрямо плануваното в 2017 година Това е постижимо, първо, тъй като Брутният вътрешен продукт нараства номинално с към 5 милиарда лева, и се чака растеж на вътрешното ползване, второ, тъй като нашата данъчна администрация вкара през последните години ограничения, които доста покачват събираемостта на Данък добавена стойност. Данните за 2017 година удостоверяват тези оценки. Тези данни демонстрират също, че доста повече старания са нужни, с цел да се изпълнят плануваните доходи за акцизи.

[b]Предвижда се растеж на приходите от двата директни налога – върху облагата и върху приходите на физически лица – с към 600 млн. лева Това повишаване може да се оцени като реалистично и постижимо.[/b] Основанията за това са предстоящият напредък на стопанската система с 3.9 %, както и плануваното повишаване на разноските за заплати с към 10 %.

[b]Вероятно опозицията, а и освен тя, ще упорства за по-високи доходи, тъй като постоянно има съмнения, че такива се укриват, с цел да се обезпечи елементарно преизпълнение.

Отсъствието на авансово оповестена данъчна политика, затруднява разискването на бюджетните доходи.[/b] Сега, в края на месец октомври даже и някой да се опита да слага данъчни въпроси, това ще се отхвърля елементарно заради неналичието на време. От отчета към обновената тригодишна прогноза се схваща, че държавното управление няма желание да трансформира нищо от организацията на налозите. Както е известно в нея се включват, с изключение на типовете налози, техните ставки, само че и данъчните облекчения, тласъци и други отстъпки. Това е детайл от данъчната организация, който у нас минимум се разисква и постоянно обслужва само ползи на избрани групи /лобита/.

Ние прилагаме съразмерно /плоско/ облагане на облагата и приходите с ниски данъчни ставки, което допуска неявяване на разнообразни форми на данъчни облекчения и отстъпки. Това изисква, съгласно откритите от теорията и практиката правила да се употребява необятна данъчна основа и практическа неспособност налозите да се демонстрират като инструмент за решение на съответни проблеми. Поради забравяне на тази учебникарска истина, всяка година при разискване на бюджета се слага въпроса за данъчно стимулиране на меценатството на културата, както и за решение на други значими проблеми посредством данъчни отстъпки. [b]Отправят се обвинявания по какъв начин налозите се употребяват в другите страни като инструмент за въздействие, а у нас този инструмент се подценява. Причината е, че в другите страни ставките за директните налози са трикратно по-високи по отношение на нашите 10 % „ плоско ” облагане.[/b]

Посоченото би трябвало да подсети, че даже и когато се смята, че налозите не се трансформират по тип и размер, както е в нашия случаи, заслужава да се проучва деликатно всичко, което визира данъчната основа за пресмятане както на налога върху облагата, по този начин и на налога върху приходите на физически лица.

В почналите разисквания на плана за бюджет се отделя внимание на концепцията на опозицията да се промени организацията на Данъка върху приходите на физическите лица. От изявленията на разнообразни представители от групата на Българска социалистическа партия за България излиза наяве, че в основата на тяхното предложение е [b]въвеждането на необлагаем най-малко и то за всички. Това на процедура ще значи, че даже и да употребяват прогресивна канара със ставка 10 % за най-многобройната група, при съществуване на необлагаема част, евентуално тези лица действително ще заплащат към 8.5 или 8%. Това ще понижи доста приходите. Вместо плануваните за 2018 година 3372 млн. лева, съгласно изчисленията на МФ, приходите от налога върху приходите на физически лица ще бъдат почти 2200 млн. лева При тези условия последователите на тази концепция би трябвало да пояснят дали плануват да се усили дълга, или да се понижат някои разноски, или да се усилят налози.[/b] Това са вероятни подходи, които би трябвало да съпровождат сходна концепция за всеобщо освобождение от облагане на част от приходите, равняващи се на минималната заплата. Изборът сред тези благоприятни условия ще демонстрира каква политика ще се организира както във връзка с приходите, по този начин и във връзка с другите типове обществени услуги.

[b]По наша оценка вероятният метод за определяне на облагане, което съблюдава правилото за пропорционалност и правдивост е да се вкара необлагаема част само за хората с приходи до 510 лева и това да се реализира посредством инструмента „ връщане на данъчен заем ”, а не посредством всеобщо въвеждане на необлагаем най-малко. Така ще се облекчат тези, чийто приходи не трябва повече да се понижават, като в същото време загубата на доходи ще се сведе почти до 300 млн. лева.[/b]

Заслужава да отбележим още нещо. Твърди се, че посредством всеобщо използване на необлагаем най-малко и прогресивно облагане ще се смекчи неравенството и ще се лимитират рисковете от обедняване. Съмнително е, че сходна задача може да се извърши посредством прогресивното облагане. Преди няколко години в получилия международна популярност труд на известния френски икономист Тома Пикети „ Капиталът през 21-ия век ”, посредством обработка на голям емпиричен материал, се потвърди, че прогресивното облагане може да бъде инструмент за намаляване на разликите в приходите единствено в случай че е въведено на всички места по света – нещо, което е невероятно.

[b]Въпросът за неравенството и за бедността е значим и става все по-остър изключително за страни като нашата, в която казусът се усложнява от състава и структурата на популацията и от демографския проблем.[/b] Това постанова ние да се опитаме да го решаваме с дейности, които имат относително сигурен резултат.

Посоченото не изчерпва проблемите на данъчната политика. Както към този момент се означи, времето за тяхното съществено разискване, тъй че да се отразят в бюджет 2018, отмина.

Относно плануваните за 2018 година данъчни доходи може да се означи следното:

[b]При изискване, че одобряваме за достоверна оценката на размера на Брутният вътрешен продукт в размер на 105 милиарда лева, както и другите параметри на макрорамката за 2018 година плануваните доходи от налози в размер на 21040 милиарда лева за 2018 година са действителни и изпълними.[/b] При това не би трябвало да забравяме, че поддържането на откритата система на ниски директни налози неизбежно води до ограничавания във връзка с бюджетните разноски, или до бързо повишаване на държавния дълг. Както се вижда от данните за последните години, [b]България е предпочела да ограничи разноските до непознато за множеството страни ниско съответствие от 35% към Брутният вътрешен продукт по доклада за 2016 година и да не позволява повишаване на дълга.[/b]

Предвиденото понижение на неданъчните доходи от 2710 млн. лева през 2017 година на 2275 млн. лева за 2018 година е обосновано, като се имат поради подхванатите промени в редица разпореждания за понижаване на административната тежест и обвързваните с тях такси.

[i]Разходите в Бюджет 2018[/i]

Общата планувана сума за разноски по плана за бюджет се състои от сумата на „ Разходите ”, сумата на „ Трансферите ” и сумата, която се дължи за вноска в Европейския съюз. [b]Сумата планувана за прехвърляния е 11082 млн. лева Сумата за разноски, в това число вноската за Европейски Съюз е 13056 млн. лева или общо 24138 млн. лева Това значи, че се предлага недостиг от 623 млн. лева

Спрямо 2017 година сумата на разноските е увеличена с 830 млн. лева, а сумата на прехвърлянията – с 370 млн. лева.[/b]

Предвиденото нарастване за прехвърлянето към общините е към 350 млн. лева То се изяснява с нуждата от повече средства за увеличените заплати на учителите, както и за решение на други проблеми в някои общини. Тези суми са незадоволителни, с цел да решат доста въпроси, като да вземем за пример казусът за възходящите задължения и отговорности на общините. [b]Трябва да признаем, че общинските проблеми надалеч не са единствено финансови. Известно е, че преобладаващият брой общини нямат задоволително лични доходи, нямат стопанска активност, а и популацията се топи непрекъснато. Това обезсмисля плануванаъа по конституцията и по други закони автономия на общините. Все по-голям брой общини са с задължения и просрочени отговорности. Проблемът за положението и бъдещето на общините явно няма да се реши с Бюджет 2018.[/b] В програмата на ръководещите също не се плануват ограничения за сходна цел.

[b]Трансферът към Националната здравно осигурителна каса също е повишен с към 130 млн. лева Това не взема решение многото финансови проблеми, които отдавна се натрупат. От години единствено се приказва за промени, даже се одобряват тактики, постановления, наредби и неразбираемо за какво нищо не се трансформира.[/b] Нещо повече – даже и положителни решения постоянно се анулират по правосъден път като заинтригувани групи употребяват официални пропуски, с цел да осъществят правосъдна интервенция. Пример в това отношение имаме от последните дни, когато се разбра, че съдът анулира значимо разпореждане на някогашния здравен министър Москов, с което беше изработен опит да се ограничи ненужното повишаване на броя на лечебните заведения.

[b]Единственото позитивно изменение при прехвърлянията е понижената сума за Национален осигурителен институт от 4723 млн. лева по бюджета за 2017 година на 4495 млн. лева по бюджета за 2018 година Това стана допустимо, тъй като през 2015 година се реализира смяна /реформа/ в наредбите за пенсионно обезпечаване.[/b] Увеличена бе вноската за фонд ”Пенсии ” с 1 % от началото на 2018 година, което разреши посоченото понижение на суми от държавния бюджет за фонд „ Пенсии. ”.

От останалите типове прехвърляния, които се плануват в държавния бюджет, заслужава да се обърне внимание на парите за Държавния фонд ”Земеделие ” и на тези за Националния фонд към МФ за средствата от Европейския съюз.

Би трябвало народните представители да изискат информация за успеваемостта на парите, които годишно вървят за фонд ” Земеделие ”. Странно е заплащането на тъй наречените национална помощ на тютюнопроизводители. Ще напомним, че за деветте месеца на 2017 година са платени 89 млн. лева, а помощите за животновъдите са едвам към 20 млн. лева

По отношение на връзката сред парите на държавния бюджет и парите за европейски стратегии, също не се демонстрира интерес при годишните бюджетни разисквания.

[b]Проектът за държавен бюджет за 2018 година е първият, в който се предлага повишаване на парите за заплати на наетите в бюджетната сфера. Това е позитивна крачка, само че тя трябваше да се добави с въвеждането на добре устроена и авансово разисквана система за систематизиране на тези пари и за образуване на заплатата в обособените браншове.[/b] Не се е чуло до момента да съществува сходно желание. Тази част от организацията на бюджетната активност е оставена напълно в предписание на министъра на финансите и на обособените министри. Дори заплащането на заетите в другите комисии, организации, препоръки, на които се разчита да имат решителен глас в построяването на общата управническа структура на страната, до момента, а и за 2018 година е подчинено на разнообразни и постоянно взаимно изключващи се правила. В някои комисии, да вземем за пример, възнаграждението на избираните от Народното събрание, членове на тези комисии, е обвързвано със заплатите за сферата, която ръководят. В други – базата е напълно друга. Още по-странно е това, което е квалифицирано за 2018 година за КФН. Предлагат се нови, нараснали такси и изцяло свободно и независимо установяване на заплати за членовете на комисията от самите тях. В резултат – бюджетът на КФН доближава 22 млн. при 11 млн. през 2017 година Смущаващо е самото събитие, че се приема за обикновено държавна администрация да се устоя от такси.

[b]В самите министерства, макар заклинанията за въвеждане на ясни системи за заплати, още от първия кабинет на Борисов, когато беше фешън да се приказва какви голословно високи бонуси получавали държавните чиновници при предходните държавни управления, продължава практиката парите на всеки да зависят от инцидентни фактори и условия.[/b]

Посоченото е част от бюджетния развой, за които в никакъв случай няма време в последната седмица на октомври на следващото бюджетно бързане.

Трябва да се признае, че и освен това разискване на плана за бюджет се чуват изказвания, които съдържат повече общи приказки и с нищо не оправдават както патоса на критиците на бюджета, по този начин и хвалебствията на ръководещите. Ще посочим някои от тях с вярата, че това ще помогне на всички ни при образуване на позициите ни по отношение на главния законов акт на страната.

[b]Според ръководещите Бюджет 2018 удостоверява образованието като главен приоритет на ръководството. Това обаче не се вижда от числата в показания план. Данните към тригодишната бюджетна прогноза демонстрират, че най-голям условен дял в разноските по тъй наречените КФП се пада не на функционалността „ Образование ” с неговите 3.6 %, а на функционалността „ Икономически действия и услуги ” – 5.6% от Брутният вътрешен продукт на страната за 2018 г.[/b]

От това сравнение, което вършим би трябвало да се в профил функционалността „ Социално обезпечаване подкрепяне и грижи ”, защото в нея са включени разноските финансирани от осигурителните фондове, за които има обособени доходи, каквито са осигурителните вноски.

Високият дял на разноски на страната за „ Икономически услуги “ е обичаен от доста години, само че в никакъв случай не се загатва, и не се преглежда аналитично. Не се изяснява съответно какво се включва в тези повече от 5923,8 млн. лева В отчета се загатва, както постоянно парите за БДЖ, за Български пощи, за някои други типове услуги, което изяснява към 500 млн. лева Сигурно има пояснение и за останалите милиарди, само че е добре това да се споделя в интервала на разискване на бюджета като се разграничават парите, които са от налози и от помощи от Европейски Съюз.

Ако се опитаме да подредим разноските по функционалности съгласно техния дял по отношение на Брутният вътрешен продукт, каквато информация има в отчета, то ще установим че действителните цели са следните:

[b]На първо място, като споменахме, са разноските за „ Икономически действия и услуги “ – 5.6 %, на второ – „ Здравеопазване “ с 4.5 %, на трето с 4.2 % „ Отбрана и сигурност “ и едвам на четвърто с 3.6 % е „ Образованието “.

За просвета разноските са под един % и те са включени във функционалността „ Общодържавни служби ”.[/b]

Тук е мястото да се спрем на непрекъснатите критици на бюджетните разноски. Един от ръководителите на Стопанска камара подлага на критика плана за бюджет, че той бил неопределен и закостенял, като не давал подтик на новите технологии и цифровизацията. Намирам тези приказки за неточни и несправедливи. Технологиите, нововъведенията и други от сходен темперамент би трябвало да бъдат нещото, което обезпечава бизнеса, употребявайки вероятните форми за съдействие с науката. Така е във всички сполучливи страни.

Задачата на бюджета е напълно друга и това не се нуждае от доказване. Бюджетът се прави поради обществените услуги, които са предпазени от Конституцията, от правилата на демокрацията и на процедура са избрани в програмата на ръководещите, които и да са те.

Посоченото не би трябвало да се схваща като опрощение за това, че ръководещите не съумяват до в този момент от началото на прехода да намерят рационалния метод за развиване на финансиране на науката, реализирана от висшите образователни заведения и Българска академия на науките. Достатъчно е да напомним многократното крушение и организационните неудачи на фонд „ Наука ” към МОН.

[i]В умозаключение може да се означи следното:[/i]

[b]Сравнен с предходните години Бюджет 2018 е по-добър, даже и единствено заради това, че планува растеж на разноски на основа потребности на обособени сфери и не подчинява разходната част на догматични и неточни парадигми. За страдание и този бюджет не съумя да се отърве от непрекъснатите недостатъци – официално разискване на бюджетните доходи и разноски, неявяване на навреме разглеждане и реорганизиране на обществените услуги и действия, тъй че да се реализира по-висока успеваемост на разноските, които се оферират.[/b]

Наложително е на основа на досегашния опит, през идната година по време на пролетната актуализация на тригодишната прогноза да се осмисли авансово дали можем да чакаме да решим, който и да е от главните си проблеми – да вземем за пример влошаващата се конструкция на популацията и на раждаемостта, в случай че продължаваме да разчитаме на най-ниското съответствие на разноски към Брутният вътрешен продукт и най-ниския % на данъчна тежест, измерена в съотношението налози – Брутният вътрешен продукт - 23 %, каквото е планувано за 2018 година /БГНЕС

---------------------

Проф. Христина Вучева, финансист, вицепремиер и министър на финансите в първото служебно държавно управление /1994-1995/ на България след измененията през 1989 година Анализът е изработен особено за Агенция БГНЕС.
Източник: bgnes.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР