22 юни е Ден на българския фолклор
На 22 юни се отбелязва Денят на българския фолклор. Денят е разгласен през 2019 година от Министерството на културата, по концепция на Ансамбъл „ Чинари “ и с поддръжката доста създатели и институции. Инициаторите избират деня, защото той е в средата на годината, по време на лятното слънцестоене и дни преди Еньовден – събития, почитани по традиция от българите.
Народно творчество, или фолклор, е събирателно разбиране за литературни и музикални творби с незнаен или неизяснен създател.
Всъщност е налице съавторство при устното им предаване, като това общо авторство се приписва като цяло „ на народа “. През втората половина на XX век в България стартира да се употребява британската дума фолклор (от folk – народ, lore – мъдрост). Този неологизъм е фиктивен през 1846 година от Уилям Томс; с него се заменя предходното разбиране на британски popular antiquities, което е признато във фолклористиката в България да се превежда като „ известни старини “, въпреки да подхожда на българския термин „ национални традиции “.
Българските национални песни са най-значителният, разнороден, живописен дял в българския фолклор. Народните песни са умотворения в стихотворна форма, при които текст и мелодия са неразривно свързани. Българското национално поетическо творчество води началото си от далечни времена. Първите сведения за национални песни и артисти са от 9-10 век. Най-много национални песни са непокътнати от 18 век. Голяма част от старите национални песни не са записани и са забравени.
Източник: plevenzapleven.bg
Народно творчество, или фолклор, е събирателно разбиране за литературни и музикални творби с незнаен или неизяснен създател.
Всъщност е налице съавторство при устното им предаване, като това общо авторство се приписва като цяло „ на народа “. През втората половина на XX век в България стартира да се употребява британската дума фолклор (от folk – народ, lore – мъдрост). Този неологизъм е фиктивен през 1846 година от Уилям Томс; с него се заменя предходното разбиране на британски popular antiquities, което е признато във фолклористиката в България да се превежда като „ известни старини “, въпреки да подхожда на българския термин „ национални традиции “.
Българските национални песни са най-значителният, разнороден, живописен дял в българския фолклор. Народните песни са умотворения в стихотворна форма, при които текст и мелодия са неразривно свързани. Българското национално поетическо творчество води началото си от далечни времена. Първите сведения за национални песни и артисти са от 9-10 век. Най-много национални песни са непокътнати от 18 век. Голяма част от старите национални песни не са записани и са забравени.
Източник: plevenzapleven.bg
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ




