На 22 юни България отбелязва Деня на българския фолклор –

На 22 юни България отбелязва Деня на българския фолклор – празник, отдаден на една от най-дълбоките и устойчиви прояви на националната ни еднаквост. Макар денят да не е формален по държавния календар, той набира все по-широка известност измежду културни институции, учебни заведения, читалища и фолклорни ансамбли в цялата страна. Датата е определена алегорично – сред Еньовден и лятното слънцестоене, когато съгласно националните вярвания природата е най-силна, а магическите ѝ сили – най-активни.

Българският фолклор сплотява благосъстоянието на песни, танци, обреди, предания и обичайни носии, излъчени през поколенията. Това културно завещание се отличава с извънредно многообразие – от нестинарския танц и сватбените ритуали до шопските многостайни хора и мистичните родопски песни, които впечатляват даже западните етномузиколози със своето неповторимо звучене.

През последните години ползата към фолклора претърпява същински подем. Млади хора се включват в ансамбли, учебни заведения провеждат фолклорни вечери, а обществените мрежи се пълнят с видеа на хора, снимани от студенти, възпитаници и даже деца. Български реализатори като " Мистерията на българските гласове ", отбор " Филип Кутев " и певици като Нели Андреева и Валя Балканска не престават да потвърждават, че българският фолклор е освен културно благосъстояние, само че и експорт за света.

В актуалния подтекст Денят на българския фолклор не е просто мотив за ритуали и концерти, а и опция да се осъзнае ролята на традициите като жива основа за национално съзнание. Особено в ера на цифровизация и глобализация, фолклорът е това, което ни връща към корените – не като носталгия, а като средство за еднаквост и резистентност.

Няколко институции и организации, измежду които Българското национално радио, читалищата в дребни и огромни обитаеми места и редица НПО-та, употребяват датата за осъществяване на просветителни акции, работилници, изложения на национални носии и демонстрации на обичайни занаяти. Често тези събития се съчетават с живи осъществявания на гайди, кавали, тъпани и гласове, които звучат по този начин, както са звучали преди епохи.

Въпреки че Денят на българския фолклор към момента не е разгласен за формален празник, публичната самодейност към него демонстрира какъв брой жив и надълбоко затвърден е той в съзнанието на българите. Защото фолклорът не е просто минало. Той е продължение на живота в темп, слово и ария – завещание, което ни дефинира и ни събира.