Успешният вот на недоверие и оставката на Кирил Петков – какво следва оттук насетне?
На 22 юни 2022 година за първи в най-новата история на България Народното събрание гласоподава сполучлив избор на съмнение на министър-председател и състав на Министерския съвет. Казано по различен метод държавното управление на Кирил Петков отиде в предишното по метод, който не се беше случвал до този миг. Няма сполучлив избор на съмнение до този миг. По време на държавното управление на Любен Беров са импортирани общо шест, шестте са несполучливи. Срещу Жан Виденов има три. Кабинетът на Иван Костов устоява на четири вота на съмнение, този на Симеон Сакскобургготски – на шест. Седем вота на съмнение съумява да преодолее държавното управление на Сергей Станишев. Няма нито един сполучлив избор и за трите кабинета на Бойко Борисов – с финален несполучлив избор на съмнение от лятото на 2020 година, импортиран от Българска социалистическа партия редом с летните митинги против държавното управление.
Този против държавното управление на Кирил Петков съумя да реализира болшинство от 123 народни представители. С това беше изпълнено условието на наредбата от член 89, алинея 1 от Конституцията, според която предлагането да се гласоподава избор на съмнение на Министерския съвет е признато, когато за него са дали своят вот повече от половината от всички народни представители. Оттук насетне въпросът е какво тъкмо следва? Първоначално е редно да се посочи, че процедурата по промяната на едно държавно управление с друго, без значение постоянно или служебно, в това число следващо вероятно осъществяване на предварителни парламентарни избори, е категорично и в детайли регламентирано в учредения закон, както и е предмет на процедура от страна на Конституционния съд.
Основното решение на Конституционния съд, на което би трябвало да се обърне внимание в тази обстановка, е Решение № 20 от 23 декември 1992 година, което „ коментира “ по какъв начин се случва процедурата по член 99 от Конституцията, а точно процедурата по сформиране на всяко ново държавно управление. Според решението на съда този ред се ползва както в случаите на сформиране на държавно управление след осъществяване на парламентарни избори, т.е. при новоизбрано Народно заседание, по този начин и когато се приключват пълномощията на Министерския съвет в изискванията на член 111, алинея 1 Конституция на Република България. – с гласоподаване на съмнение на Министерския съвет или на министър-председателя; с приемане на оставката на Министерския съвет или на министър-председателя; при гибел на министър-председателя. В настоящата обстановка имаме сполучлив избор на съмнение против на Министерския съвет. Предстои министърът-председателят Кирил Петков да извърши наредбата на член 89, алинея 2 Конституция на Република България, според която, когато Народното събрание гласоподава съмнение на министър-председателя или на Министерския съвет, министър-председателят подава оставката на държавното управление.
След подаването на оставката и според наредбата на член 99, алинея 1 Конституция на Република България президентът организира съвещания с парламентарните групи. След консултациите той разпорежда на претендент за министър-председател, посочен от най-голямата по бройка парламентарна група, да сформира държавно управление. Това ще бъде претендент, който е посочен от „ Продължаваме промяната “, като най-голяма парламентарна група. Възможно е да е Кирил Петков, само че е допустимо да е някого другиго. Кандидатът за министър председател има седемдневен период да предложи конструкция и състав на Министерския съвет (чл. 99, алинея 2 КРБ). Ако не успее да направи това, или в случай че най-голямата парламентарна група върне мандата, президентът разпорежда образуването на държавно управление на посочен от втората по бройка парламентарна група претендент за министър-председател. Той още веднъж има седемдневен период да „ извърши мандата “ и да предложи конструкция и състав на Министерския. В този случай това ще бъде парламентарната група на ГЕРБ-СДС, които обявиха, че ще върнат незабавно мандата. Ако и в този случай не бъде препоръчан състав на Министерския съвет, президентът в същия период разпорежда на някоя последваща парламентарна група да уточни претендент за министър-председател. Следващата парламентарна група не зависи от нейната бройка и се дефинира по убеждение и преценка на президента. Тази правна фигура се назовава „ изследователски мандат “. Когато проучвателният мандат е завършил сполучливо, президентът предлага на Народното събрание да избере претендента за министър-председател. Ако не се реализира единодушие за формиране на държавно управление, президентът назначава служебно държавно управление, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в периода по член 64, алинея 3 Конституция на Република България. Конституционният съд е показал в решението си от 1992 година, че възлагането на тези пълномощия от страна на Конституцията на президента акцентират неговата посредническа и обединителна роля. Следващият истински стадий е сформиране на държавното управление, което се образува по решение на Народното събрание, според член 84, т. 6 Конституция на Република България посредством избор на министър-председател и по негово предложение – на останалия състав на държавното управление. Обвързаността на избора на министър-председател и предлагането от него на състав на Министерския съвет, според практиката на Конституционния съд, съставлява и концепцията, върху която е построена и уредбата на преустановяване на пълномощията на държавното управление – оставката на министър-председателя „ влече “ след себе си оставка на кабинета.
Поставено при нашите условия от позиция на политическата обстановка, първият изследователски мандат ще бъде връчен на посочен от парламентарната група на „ Продължаваме промяната “ претендент за министър-председател. Най-големите упования са, че това още веднъж ще бъде Кирил Петков, с опция и за подобен да бъде препоръчан да вземем за пример и Асен Василев. Принципното състояние е, че министър-председател и състав на Министерския съвет могат да бъдат определени с болшинство, което е повече от половината от присъстващите народни представители, т.е. то не е обвързано по безспорен метод с болшинството от 121 депутата. Но е редно да се означи, че съществуването на сходно болшинство, което да застане зад едно държавно управление подсигурява осъществяване на законодателната му стратегия и го пази против възможен избор на съмнение – чиято първа сполучлива история към този момент беше написана през миналата седмица. Следователно, в случай че от „ Продължаваме промяната “ не могат да си подсигуряват болшинство от 121 народни представители (поне), то мощно се лимитира и става на практика невъзможността те да сформират и да имат работещо държавно управление в границите на това Народно заседание. След поръчката на ГЕРБ, че ще върнат връчения им от президента мандат, съществува известна „ екзотика “, че би било допустимо съставянето на държавно управление с третия изследователски мандат, в случай че той бъде връчен на Българска социалистическа партия или „ ИТН “. Противоборството и поляризацията в Народното събрание обаче, основала се през последните седмици, вършат сходен сюжет да наподобява много неосъществим. Затова най-вероятно остава разпускането на Народното събрание от президента след трите несполучливи проучвателни мандата, назначението на служебно държавно управление и насрочването на нови парламентарни избори в двумесечния период, който е регламентиран в Конституцията.
Началото на процедурата в края на юни, стартирана с оставката на премиера Кирил Петков, вероятните периоди на нейното реализиране, политическата целенасоченост и нуждата от приемането на несъмнено законодателството от страна на Народното събрание, както и обвързването с некатегорични периоди за връчването на мандатите и опцията за осъществяване на спомагателни съвещания с парламентарните групи от страна на президента, значат, че едни предварителни парламентарни избори ще се проведат през септември или най-късно през октомври на актуалната година. Те ще бъдат четвърти такива за последните две години, а президентът Радев в границите на двата си президентски мандата ще сложи самобитен „ връх “ по назначение на служебни държавно управление. Дори единствено на този стадий. Но Конституцията е резистентен организъм, който е планувал механизми, които да тушират несъвършенствата на политическото държание и да подсигуряват непрекъсваемост в държавното ръководство при реализиране на най-главните му функционалности.
Димитър Стоянов, коментар за
*****
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Този против държавното управление на Кирил Петков съумя да реализира болшинство от 123 народни представители. С това беше изпълнено условието на наредбата от член 89, алинея 1 от Конституцията, според която предлагането да се гласоподава избор на съмнение на Министерския съвет е признато, когато за него са дали своят вот повече от половината от всички народни представители. Оттук насетне въпросът е какво тъкмо следва? Първоначално е редно да се посочи, че процедурата по промяната на едно държавно управление с друго, без значение постоянно или служебно, в това число следващо вероятно осъществяване на предварителни парламентарни избори, е категорично и в детайли регламентирано в учредения закон, както и е предмет на процедура от страна на Конституционния съд.
Основното решение на Конституционния съд, на което би трябвало да се обърне внимание в тази обстановка, е Решение № 20 от 23 декември 1992 година, което „ коментира “ по какъв начин се случва процедурата по член 99 от Конституцията, а точно процедурата по сформиране на всяко ново държавно управление. Според решението на съда този ред се ползва както в случаите на сформиране на държавно управление след осъществяване на парламентарни избори, т.е. при новоизбрано Народно заседание, по този начин и когато се приключват пълномощията на Министерския съвет в изискванията на член 111, алинея 1 Конституция на Република България. – с гласоподаване на съмнение на Министерския съвет или на министър-председателя; с приемане на оставката на Министерския съвет или на министър-председателя; при гибел на министър-председателя. В настоящата обстановка имаме сполучлив избор на съмнение против на Министерския съвет. Предстои министърът-председателят Кирил Петков да извърши наредбата на член 89, алинея 2 Конституция на Република България, според която, когато Народното събрание гласоподава съмнение на министър-председателя или на Министерския съвет, министър-председателят подава оставката на държавното управление.
След подаването на оставката и според наредбата на член 99, алинея 1 Конституция на Република България президентът организира съвещания с парламентарните групи. След консултациите той разпорежда на претендент за министър-председател, посочен от най-голямата по бройка парламентарна група, да сформира държавно управление. Това ще бъде претендент, който е посочен от „ Продължаваме промяната “, като най-голяма парламентарна група. Възможно е да е Кирил Петков, само че е допустимо да е някого другиго. Кандидатът за министър председател има седемдневен период да предложи конструкция и състав на Министерския съвет (чл. 99, алинея 2 КРБ). Ако не успее да направи това, или в случай че най-голямата парламентарна група върне мандата, президентът разпорежда образуването на държавно управление на посочен от втората по бройка парламентарна група претендент за министър-председател. Той още веднъж има седемдневен период да „ извърши мандата “ и да предложи конструкция и състав на Министерския. В този случай това ще бъде парламентарната група на ГЕРБ-СДС, които обявиха, че ще върнат незабавно мандата. Ако и в този случай не бъде препоръчан състав на Министерския съвет, президентът в същия период разпорежда на някоя последваща парламентарна група да уточни претендент за министър-председател. Следващата парламентарна група не зависи от нейната бройка и се дефинира по убеждение и преценка на президента. Тази правна фигура се назовава „ изследователски мандат “. Когато проучвателният мандат е завършил сполучливо, президентът предлага на Народното събрание да избере претендента за министър-председател. Ако не се реализира единодушие за формиране на държавно управление, президентът назначава служебно държавно управление, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в периода по член 64, алинея 3 Конституция на Република България. Конституционният съд е показал в решението си от 1992 година, че възлагането на тези пълномощия от страна на Конституцията на президента акцентират неговата посредническа и обединителна роля. Следващият истински стадий е сформиране на държавното управление, което се образува по решение на Народното събрание, според член 84, т. 6 Конституция на Република България посредством избор на министър-председател и по негово предложение – на останалия състав на държавното управление. Обвързаността на избора на министър-председател и предлагането от него на състав на Министерския съвет, според практиката на Конституционния съд, съставлява и концепцията, върху която е построена и уредбата на преустановяване на пълномощията на държавното управление – оставката на министър-председателя „ влече “ след себе си оставка на кабинета.
Поставено при нашите условия от позиция на политическата обстановка, първият изследователски мандат ще бъде връчен на посочен от парламентарната група на „ Продължаваме промяната “ претендент за министър-председател. Най-големите упования са, че това още веднъж ще бъде Кирил Петков, с опция и за подобен да бъде препоръчан да вземем за пример и Асен Василев. Принципното състояние е, че министър-председател и състав на Министерския съвет могат да бъдат определени с болшинство, което е повече от половината от присъстващите народни представители, т.е. то не е обвързано по безспорен метод с болшинството от 121 депутата. Но е редно да се означи, че съществуването на сходно болшинство, което да застане зад едно държавно управление подсигурява осъществяване на законодателната му стратегия и го пази против възможен избор на съмнение – чиято първа сполучлива история към този момент беше написана през миналата седмица. Следователно, в случай че от „ Продължаваме промяната “ не могат да си подсигуряват болшинство от 121 народни представители (поне), то мощно се лимитира и става на практика невъзможността те да сформират и да имат работещо държавно управление в границите на това Народно заседание. След поръчката на ГЕРБ, че ще върнат връчения им от президента мандат, съществува известна „ екзотика “, че би било допустимо съставянето на държавно управление с третия изследователски мандат, в случай че той бъде връчен на Българска социалистическа партия или „ ИТН “. Противоборството и поляризацията в Народното събрание обаче, основала се през последните седмици, вършат сходен сюжет да наподобява много неосъществим. Затова най-вероятно остава разпускането на Народното събрание от президента след трите несполучливи проучвателни мандата, назначението на служебно държавно управление и насрочването на нови парламентарни избори в двумесечния период, който е регламентиран в Конституцията.
Началото на процедурата в края на юни, стартирана с оставката на премиера Кирил Петков, вероятните периоди на нейното реализиране, политическата целенасоченост и нуждата от приемането на несъмнено законодателството от страна на Народното събрание, както и обвързването с некатегорични периоди за връчването на мандатите и опцията за осъществяване на спомагателни съвещания с парламентарните групи от страна на президента, значат, че едни предварителни парламентарни избори ще се проведат през септември или най-късно през октомври на актуалната година. Те ще бъдат четвърти такива за последните две години, а президентът Радев в границите на двата си президентски мандата ще сложи самобитен „ връх “ по назначение на служебни държавно управление. Дори единствено на този стадий. Но Конституцията е резистентен организъм, който е планувал механизми, които да тушират несъвършенствата на политическото държание и да подсигуряват непрекъсваемост в държавното ръководство при реализиране на най-главните му функционалности.
Димитър Стоянов, коментар за
*****
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ