Юли 2024 г. е вторият най-топъл месец в света, в Европа и у нас
На 22 юли регистрирахме и най-топлия ден в новата история на Земята Изминалият месец юли е вторият най-топъл юли, единствено с 0.04 °C по-малко от лидера в тази ранглиста – юли 2023 година В Европа миналият месец беше със междинна температура по-висока от нормата, като цената на аномалията е 1.49 °C. През юли 2024 година регистрирахме най-топлия ден в новата история на Земята – това е 22 юли. Тогава междинната дневна световна температура доближи 17,16 °C. През месеца горещите талази в Индия и Пакистан се оказаха смъртоносни, като предизвикаха гибелта на повече от 100 индивида. В Европа огромният брой следващи дни с рисково високи температури бяха причина за продължителни горещи талази. Продължителните горещини, в комбиниране с дългия безвалежен интервал, станаха причина и за рекордно огромен брой горски пожари зародили на Балканите. В България междинните юлски температури бяха над нормата, по отношение на междинните за интервала 1991 – 2020 година, а юли 2024 година е вторият най-топъл в метеорологичната история на страната ни. България се оказа преди всичко по изгорели площи с горски масиви и на второ по брой на горските пожари от началото на годината в Европа. Средната температура на въздуха през юли 2024 година в световен проект беше с 0,68 °C по-висока по отношение на новия климатологичен интервал (1991 – 2020 г.) и месецът е бил с 1,48 °C по-топъл от изчислената междинна температура за доиндустриалния интервал 1850 – 1900 година, съгласно систематизираната информация от Европейската работа за изменение на климата Коперник (C3S). Тези стойности дефинират миналия месец като втория най-топъл юли, единствено с 0.04 °C по-малко от лидера в тази ранглиста – юли 2023 година, като разликата със идващите пет най-топли юли в класацията, регистрирани през 2016, 2019, 2020, 2021 и 2022 година, е забележителна и надвишава 0.3 °C (Фиг. 1). Фигура 1. Отклонение на междинната температура на въздуха за юли по отношение на нормата за 1991 – 2020 година за цялото земно кълбо от 1979 година насам. Източник: C3S/ECMWF Тези резултати сложиха завършек на 13-месечна поредност, която стартира през юни 2023 година по време на която всеки един месец беше най-топлият в базата данни за съответния месец от годината. В архивите се оказа, че има и по-дълъг подобен интервал – през 2015/2016 година по време на последното мощно събитие Ел Ниньо. И макар че юли 2024 година е вторият най-топъл месец юли в базата с данни, той ще бъде запомнен с обстоятелството, че през него беше маркиран най-горещият ден в най-новата история на Земята. Всъщност имаше няколко дни, които усъвършенстваха „ остарелия “ връх от 17,08 °C на 6 юли 2023 година, само че се открояват 22 и 23 юли (Фиг. 2). Според ERA5 и други набори от данни, междинната дневна световна температура тогава е доближи 17,16 °C на 22 юли и 17,15 °C на 23 юли. Фигура 2. Средна дневна световна температура от 1940-та година насам. Източник: C3S/ECMWF Преди 6 юли 2023 година дневният световен температурен връх беше 16,8 °C, подложен на 13 август 2016 година От 3 юли 2023 година до 23 юли 2024 година имаше 59 дни, които са надхвърлили този предходен връх (случили се през юли и август 2023 година и през юни и юли тази година). Анализът на годините с най-високи годишни оптимални дневни световни температури демонстрира, че както през 2023 година, по този начин и през 2024 година, са маркирани пикове доста над тези, регистрирани през предходните години, което недвусмислено демонстрира нови „ висоти “ във връзка с световното стопляне. Друг знак, показващ наклонността на покачването на световната температура, е, че десетте години с най-високи годишни оптимални междинни дневни температури се записват сред 2015 до 2024 година (Фиг. 3). Фигура 3. Най-високата междинна дневна световна температура за годината. Източник: C3S/ECMWF В районен аспект, второто място в класацията за най-топъл юли тази година се дължи на извънредно огромната позитивна особеност, която е записана в Антарктида (Фиг. 4). Има огромни площи там, които имат месечна особеност по-голяма от 10 °C, изключително в централните и източните елементи. Фигура 4. Отклонение на междинната температура на въздуха за юли 2023 година по отношение на нормата за 1991 – 2020 година за цялото земно кълбо. Източник: C3S/ECMWF Големи позитивни аномалии се следиха и над огромна част от Канада, както и в трите западни щата на Съединени американски щати – Вашингтон, Орегон и Калифорния. На места в Калифорния имаше счупени върхове на безспорната оптималната температура (най-високата измервана температура в съответната станция). В град Палмс Спрингс, Калифорния, бяха регистрирани „ палещите “ 51.1 °C, което съставлява към този момент новата най-високата измервана температура в този град. Нова безспорна оптималната температура има и град Медфорд, Орегон, където са регистрирани 42.8 °C, подобрявайки предходната най-висока стойност от 38.9 °C, подложен преди 113 години. Почти цяла Африка, като се изключи ЮАР, също е с позитивна особеност с разнообразни стойности. В Азия, горещите талази в Индия и най-много в Пакистан се оказаха смъртоносни, като гибелта на повече от 100 индивида там е обвързвана с рисково високите температури в района. Горещото време в Карачи, Пакистан аргументи филантропична рецесия, заради дефицит на електрическа енергия и вода за огромна част от популацията. Това провокира голям брой митинги против невъзможността на управляващите да се оправят с казуса. С поднормени температури се отличават Западна Антарктида, Аляска, огромна част от Южна Америка и съвсем цяла Австралия. В Аржентина студеното време от юни се придвижи и през юли, поставяйки на тестване локалните фермери. Заради ниските температури и изобилните снеговалежи, опциите за паша на овцете и кравите беше мощно лимитирана и това докара до рецесия за фуражи в региона. Температурите в провинция Tierra del Fuego се намалиха до рекордните -24.4 °C. В по-топлия север на страната, също бяха измерени негативни температури, да вземем за пример град Гуалегуайчу доближи рекордно ниски стойности от -7.6 °C. Голямата позитивна особеност на световната температура в немалка степен се дължи, на високите температури на повърхността на Световния океан. За юли 2024 година междинните температури на морската вода на Световния океан е 20,88 °C, което е с 0,50 °C над междинната. Това е втората най-висока юлска температура, като е по-ниска единствено с 0,01°C от първенеца в тази ранглиста – юли 2023 година По този метод се прекъсва 15-месечен интервал, през който температура на повърхността на Световния океан беше рекордно висока през съответния месец. През юли 2024 година рекордно високи температури на морската вода са регистрирани в по-голямата част от акваторията на Атлантическия океан, в доста елементи на Индийския океан и в разнообразни региони на извънтропичния Тихия океан. В тропичните елементи на Тихия океан, наоколо до Южна Америка, аномалиите към този момент са близки до нулата, което приказва за неутрална фаза на феномена Ел Ниньо. Очакванията на числените модели за идващите месеци е последователно прекосяване към слаба до умерена Ла Ниня. Какво се случи с ледената завивка по света?
В Арктика площта с морски лед за юли 2024 година беше с повърхност 8.6 млн. км2, което е със 7% по-малко от междинното за интервала 1991 – 2020 година Тази особеност отрежда 9-то място в класацията за минимум лед, където лидер е 2020 година с 14% по-малка повърхност на леда от междинното. Концентрации над междинното се следиха единствено в три региона – източната част на Карско море, в Чукотско море и по западния бряг на залива Хъдсън. В Антарктика за трета поредна година се следи повърхност на морския лед с огромна особеност, по отношение на нормата за интервала 1991 – 2020 година Тази година през юли междинната повърхност с антарктически лед възлиза на 14.6 млн. км2, което е с 11% по-малко от междинното. Това отрежда второ място в класацията за минимум лед, след рекордната 2023 година с особеност от 15%. В Европа В Европа юли 2024 година беше със междинна температура по-висока от нормата, като цената на аномалията е 1.49 °C. Тази стойност класира тазгодишния юли на второ място по-топлина, след рекордния досега юли от 2010 година, когато аномалията беше 1.73 °C. За последните 10 години междинните юлски температури на Стария континент са се повишили с 0.43 °C. В районен проект прави усещане, че в Северозападна Европа междинните температури са към и под нормата, като по-големи негативни аномалии се следят над Британските острови, Дания, южните елементи на Скандинавския полуостров, както и в Исландия (Фиг. 5). Обратно, най-големи позитивни аномалии са регистрирани зад полярния кръг и в Югоизточна Европа. В Италия и на Балканите огромният брой следващи дни с рисково високи температури бяха причина за продължителни горещи талази. На доста места междинните месечни температури са близки до най-високите междинни юлски температури сложени през 2012 година Продължителните горещини, в комбиниране с дългия безвалежен интервал станаха причина и за рекордно огромен брой горски пожари зародили на Балканите. Фигура 5. Отклонение на междинната температура на въздуха за юли 2023 година по отношение на нормата за 1991 – 2020 година в Европа. Източник: C3S/ECMWF Юли 2024 година е вторият най-топъл в метеорологичната история на България В България междинните юлски температури са над нормата, по отношение на междинните за интервала 1991 – 2020 година Според данни от някои станции на Национален институт по метеорология и хидрология, както и от общоприетоо ситуирани автоматизирани станции, междинната месечна температура е близка до най-високата междинна юлска температура, записана през 2012 година, само че остава малко под нея. По този метод юли 2024 година е вторият най-топъл в метеорологичната история на България. Има места, които са с рекордно висока междинна месечна температура. По предварителни данни това са Варна и Сандански, само че след дефинитивна обработка на данните е допустимо и други точки, да имат най-топлия юли в своята история. И до момента в който част от Северното Черноморие отбелязва рекордно топъл юли, то места по Южното, като Бургас, имат една от най-малките по стойност аномалии. Друго място със относително дребна особеност е и региона на Видинската равнина. Тазгодишният юли е напълно малко по-студен от най-топлия юли досега 2012 година, само че е доста по-топъл от различен „ парещ “ юли от 2007 година (Фиг. 6). След информация в архива на Национален институт по метеорология и хидрология през ХХ в., с по-ниска особеност са и топли „ колоси “ юли от 1928, 1946 и 1950 година Най-студен юли пък е бил регистриран през 1914, 1976 и 1979 година През новия век прави усещане поредност от 4 следващи години сред 2003 и 2006 година с негативни аномалии. За последните 10 години междинните юлски температури в България са се повишили с към 0.6 °C, а при съпоставяне на двата климатологични интервала 1991 – 2020 година и 1961 – 1990 година покачването на междинната юлска температура е към 1.35 °C. В районен проект, най-голямо покачване се следи в Югозападна България, планинските региони и Софийско, а минимум в западните и централни елементи на Дунавската низина. Фигура 6. Отклонение на междинната температура на въздуха в България през юли, по отношение на нормата за интервала 1991 – 2020 година Източник: www.stringmeteo.com Зад високите междинни температури през юли се крият огромен брой дни с извънредно високи температури (Фиг. 7). Забележителен е дългият интервал с дневна особеност над 3 °C, възлизащ на 15 дни. През този интервал Сандански означи рекордно дълъг интервал с температури равна или над 40 °C, побеждавайки досегашните водачи по този индикатор от 1987 година и 2007 година Освен това има още 3 прилежащи дни на този интервал, които са с температури с няколко десети под 40 °C, което добавя уникалността, само че и топлинния резултат на този юли за Сандански. Въпреки това абсолютният най-много от 42.2 °C, измерен в Сандански не беше усъвършенстван. Фигура 7. Ход на среднодневната температура по синоптични периоди, изразена посредством особеност в °C за деня, по отношение на нормата за интервала 1991 – 2020 година Източник: www.stringmeteo.com Вследствие на продължителния интервал с рисково високи температури, и въпреки това превалявания под нормата, в по-голямата част от страната заплахата от пораждане на пожари доближи най-висока степен. В някои области броят на пожарите беше рекордно огромен. Според Коперник (C3S), България е на второ място по брой на горските пожари в Европа от началото на годината, като преди нас е единствено Кипър. По повърхност на изгорели горски площи до края на юли, обаче страната ни е отличник. Тази година юли няма да бъде запомнен с извънредно високи температури или с рекордно висока световна междинна температура, само че ще бъде запомнен с това, че Земята има нов най-горещ ден. Това е 22 юли.2024 година, когато междинната световна температура доближава 17.16 °C. Според шефа на Европейската работа за изменение на климата Коперник Карло Буонтемпо, „ това, което е в действителност потресаващо, е какъв брой огромна е разликата сред температурата от последните 13 месеца и предходните температурни върхове. Сега сме в в действителност неразучена територия и защото климатът продължава да се затопля, ние ще забележим нови върхове през идващите месеци и години. ” В тази връзка аномалията за първите седем месеца на 2024 година е доста по-голяма от тази за същия интервал на предходната година, която беше най-топлата в метеоисторията. По този метод нараства опцията 2024 година да бъде новата най-топла календарна година, като към този миг шансът това да се случи е доста огромен, макар предстоящото понижаване на аномалията през идващите месеци, в резултат на усилващата се Ла Ниня. През последните години обаче антропогенната активност тушира естествените механизми за изстудяване на нашата планета и световните температури са все по-високи. Нещо повече, интензивността на горещите талази, в резултат на изменението на климата е по-голяма. Например юлската гореща вълна в Южна Европа беше с 3 °C по-топла, поради антропогенната активност.
__________________________________________________________________________________________________ Симеон Матев е създател в Климатека и лекар по климатология, защитил е докторат на тематика „ Съвременни промени на климата в България “. В момента е помощник по климатология в катедра „ Климатология, хидрология и геоморфология “ на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, като главните му научни ползи са в региона на изменението на климата, дълготрайните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „ Времето “ в съвсем всички наши малките екрани, както зад кадър, по този начин и в ефир.
В Арктика площта с морски лед за юли 2024 година беше с повърхност 8.6 млн. км2, което е със 7% по-малко от междинното за интервала 1991 – 2020 година Тази особеност отрежда 9-то място в класацията за минимум лед, където лидер е 2020 година с 14% по-малка повърхност на леда от междинното. Концентрации над междинното се следиха единствено в три региона – източната част на Карско море, в Чукотско море и по западния бряг на залива Хъдсън. В Антарктика за трета поредна година се следи повърхност на морския лед с огромна особеност, по отношение на нормата за интервала 1991 – 2020 година Тази година през юли междинната повърхност с антарктически лед възлиза на 14.6 млн. км2, което е с 11% по-малко от междинното. Това отрежда второ място в класацията за минимум лед, след рекордната 2023 година с особеност от 15%. В Европа В Европа юли 2024 година беше със междинна температура по-висока от нормата, като цената на аномалията е 1.49 °C. Тази стойност класира тазгодишния юли на второ място по-топлина, след рекордния досега юли от 2010 година, когато аномалията беше 1.73 °C. За последните 10 години междинните юлски температури на Стария континент са се повишили с 0.43 °C. В районен проект прави усещане, че в Северозападна Европа междинните температури са към и под нормата, като по-големи негативни аномалии се следят над Британските острови, Дания, южните елементи на Скандинавския полуостров, както и в Исландия (Фиг. 5). Обратно, най-големи позитивни аномалии са регистрирани зад полярния кръг и в Югоизточна Европа. В Италия и на Балканите огромният брой следващи дни с рисково високи температури бяха причина за продължителни горещи талази. На доста места междинните месечни температури са близки до най-високите междинни юлски температури сложени през 2012 година Продължителните горещини, в комбиниране с дългия безвалежен интервал станаха причина и за рекордно огромен брой горски пожари зародили на Балканите. Фигура 5. Отклонение на междинната температура на въздуха за юли 2023 година по отношение на нормата за 1991 – 2020 година в Европа. Източник: C3S/ECMWF Юли 2024 година е вторият най-топъл в метеорологичната история на България В България междинните юлски температури са над нормата, по отношение на междинните за интервала 1991 – 2020 година Според данни от някои станции на Национален институт по метеорология и хидрология, както и от общоприетоо ситуирани автоматизирани станции, междинната месечна температура е близка до най-високата междинна юлска температура, записана през 2012 година, само че остава малко под нея. По този метод юли 2024 година е вторият най-топъл в метеорологичната история на България. Има места, които са с рекордно висока междинна месечна температура. По предварителни данни това са Варна и Сандански, само че след дефинитивна обработка на данните е допустимо и други точки, да имат най-топлия юли в своята история. И до момента в който част от Северното Черноморие отбелязва рекордно топъл юли, то места по Южното, като Бургас, имат една от най-малките по стойност аномалии. Друго място със относително дребна особеност е и региона на Видинската равнина. Тазгодишният юли е напълно малко по-студен от най-топлия юли досега 2012 година, само че е доста по-топъл от различен „ парещ “ юли от 2007 година (Фиг. 6). След информация в архива на Национален институт по метеорология и хидрология през ХХ в., с по-ниска особеност са и топли „ колоси “ юли от 1928, 1946 и 1950 година Най-студен юли пък е бил регистриран през 1914, 1976 и 1979 година През новия век прави усещане поредност от 4 следващи години сред 2003 и 2006 година с негативни аномалии. За последните 10 години междинните юлски температури в България са се повишили с към 0.6 °C, а при съпоставяне на двата климатологични интервала 1991 – 2020 година и 1961 – 1990 година покачването на междинната юлска температура е към 1.35 °C. В районен проект, най-голямо покачване се следи в Югозападна България, планинските региони и Софийско, а минимум в западните и централни елементи на Дунавската низина. Фигура 6. Отклонение на междинната температура на въздуха в България през юли, по отношение на нормата за интервала 1991 – 2020 година Източник: www.stringmeteo.com Зад високите междинни температури през юли се крият огромен брой дни с извънредно високи температури (Фиг. 7). Забележителен е дългият интервал с дневна особеност над 3 °C, възлизащ на 15 дни. През този интервал Сандански означи рекордно дълъг интервал с температури равна или над 40 °C, побеждавайки досегашните водачи по този индикатор от 1987 година и 2007 година Освен това има още 3 прилежащи дни на този интервал, които са с температури с няколко десети под 40 °C, което добавя уникалността, само че и топлинния резултат на този юли за Сандански. Въпреки това абсолютният най-много от 42.2 °C, измерен в Сандански не беше усъвършенстван. Фигура 7. Ход на среднодневната температура по синоптични периоди, изразена посредством особеност в °C за деня, по отношение на нормата за интервала 1991 – 2020 година Източник: www.stringmeteo.com Вследствие на продължителния интервал с рисково високи температури, и въпреки това превалявания под нормата, в по-голямата част от страната заплахата от пораждане на пожари доближи най-висока степен. В някои области броят на пожарите беше рекордно огромен. Според Коперник (C3S), България е на второ място по брой на горските пожари в Европа от началото на годината, като преди нас е единствено Кипър. По повърхност на изгорели горски площи до края на юли, обаче страната ни е отличник. Тази година юли няма да бъде запомнен с извънредно високи температури или с рекордно висока световна междинна температура, само че ще бъде запомнен с това, че Земята има нов най-горещ ден. Това е 22 юли.2024 година, когато междинната световна температура доближава 17.16 °C. Според шефа на Европейската работа за изменение на климата Коперник Карло Буонтемпо, „ това, което е в действителност потресаващо, е какъв брой огромна е разликата сред температурата от последните 13 месеца и предходните температурни върхове. Сега сме в в действителност неразучена територия и защото климатът продължава да се затопля, ние ще забележим нови върхове през идващите месеци и години. ” В тази връзка аномалията за първите седем месеца на 2024 година е доста по-голяма от тази за същия интервал на предходната година, която беше най-топлата в метеоисторията. По този метод нараства опцията 2024 година да бъде новата най-топла календарна година, като към този миг шансът това да се случи е доста огромен, макар предстоящото понижаване на аномалията през идващите месеци, в резултат на усилващата се Ла Ниня. През последните години обаче антропогенната активност тушира естествените механизми за изстудяване на нашата планета и световните температури са все по-високи. Нещо повече, интензивността на горещите талази, в резултат на изменението на климата е по-голяма. Например юлската гореща вълна в Южна Европа беше с 3 °C по-топла, поради антропогенната активност.
__________________________________________________________________________________________________ Симеон Матев е създател в Климатека и лекар по климатология, защитил е докторат на тематика „ Съвременни промени на климата в България “. В момента е помощник по климатология в катедра „ Климатология, хидрология и геоморфология “ на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, като главните му научни ползи са в региона на изменението на климата, дълготрайните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „ Времето “ в съвсем всички наши малките екрани, както зад кадър, по този начин и в ефир.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ