22 юли 1983 г. Отменено е военното положение в Полша
На 22 юли 1983 година е анулирано военното състояние в Полша. То е в действие от 13 декември 1981 година
През този интервал властническото държавно управление на Полската национална република, ръководено от военачалник Войчех Ярузелски, фрапантно лимитира естествения живот посредством въвеждане на военно състояние, в опит да смаже политическата си съпротива. Хиляди опозиционери са интернирани без съд и присъда и към 100 души са убити. Въпреки че военното състояние е анулирано през 1983 година, доста от арестуваните пандизчии не са освободени до общата прошка през 1986 година
Официален мотив за въвеждането на военно състояние в Полша е утежняването на стопанското положение на страната, в това число неналичието на артикули в магазините, заплахата от енергийна рецесия и така нататък
Най-важният мотив за въвеждането му, бележит по-късно от Войчех Ярузелски, е предотвратяването на навлизането на войски на Варшавския контракт в Полша за дейности против политическите съперници на комунистическия режим, сходно на Пражката пролет през 1968 година, напомня Дойче веле.
Всичко стартира през юли 1980 с повишението на цените на месото. Месец по-късно от корабостроителнитата в Гданск е уволнена 51 годишната работничка Ана Валентинович, която се заела за правата на служащите. Нейното уволняване кара чашата на търпението да прелее. Няколко хиляди недоволни служащи в Полша афишират стачка. Това е рожденния момент на профсъюза Солидарност. По-късно митингите се популяризират из цялата страна. Първоначално държавното управление отстъпва и афишира, че работещите имат право да се провеждат в свободен и самостоятелен синдикат. Истинският отговор на страната обаче едвам близо година по-късно – през декември 1981 година в Полша е оповестено военно състояние. По радиото звучат националният химн и обращението на държавният, държавен и армейски началник Войчех Ярузелски:
“Гражданки и жители, прекомерно огромна е отговорността, която тегне върху мен в този трагичен миг на полската история. Моят дълг е, да поема тази отговорност. Става дума за бъдещето на Полша, за моето потомство, което се е борило на всички фронтове на войната и е отдало най-хубавите години на своя живот на тази битка. Обявявам, че от през днешния ден е назначен Военният Съвет за национално избавление. В сходство с конституцията, Държавният съвет през днешния ден в среднощ разгласи военното състояние на територията на цялата страна ”.
Комунистическата власт в Полша се готви да нанесе решителен удар против опозиционния синдикат Солидарност. Противоборството е очевидно очевидно. Полската стопанска система е в положение на срив, магазините са празни, а в предприятията ръководят протестни комитети – си спомня първият свободно определен министър-председател Тадеуш Мазовиецки:
“В Солидарност бяха проведени 10 милиона души – извънредно всеобщо придвижване. И таман в началния интервал беше доста мъчно, да се овладее това придвижване. Всеки район се надпреварваше да показва своята мощ и подвиг, по тази причина имаше стачки за какви ли не неща и за хората в района да бъдат мобилизирани. ”
Комунистическото държавно управление несъмнено не оставя нищо неизпробвано, с цел да предизвика опозиция. В средата на декември – когато страхът от наближаващата студена зима и неналичието на хранителни артикули овладя хората всеобщо, партийното управление на комунистическата партия пое нещата в свои ръце: военните поеха властта четири дни преди една оповестена проява в памет на жертвите на работническото въстание от 1970 година. По това време милицията беше стреляла по личното население.
Животът в изискванията на диктатурата на оръжията трансформира публичното всекидневие радикално. Основни човешки права са анулирани. Така да вземем за пример анулирана е тайната на кореспонденцията. Телефонните диалози се подслушват, границите на страната са затворени, дори пътуването в Полша става със специфични позволения. Обществените събирания са неразрешени, а след 22 часа е въведен вечерен час, който строго се управлява от армията.
Репресиите единствено отсрочват рухването на комунизма и Съветския блок в Източна Европа.
