На 22 януари преди 8 години петият президент в най-новата

На 22 януари преди 8 години петият президент в най-новата ни история встъпи в служба.
Румен Радев – изненадата на президентските избори през 2016 година, към този момент е и вторият държавен глава (след Георги Първанов), който съумя да повтори мандата си.
И да допълним обстоятелствата – тогавашният пълководец на Военновъздушни сили е единственият политик и към този миг с позитивен рейтинг - утвърждението към него надвишава недоверието.  

Може да се предвижда, че Радев ще изкара до дъно и втория си президентски мандат преди да вземе значимото решение по какъв начин да продължи политическата си кариера. Важно не просто за него самия, само че и за българското общество, за партиите, в случай че щете и за конституционния модел на ръководство.

За осем години на „ Дондуков “ 2 Румен Радев сервира и претърпя редица основни моменти, които белязаха и самата президентска институция. Нека разгледаме осем от тях.

1. Първи длъжностен кабинет и спор с Корнелия Нинова

Победата на Радев на президентските избори през 2016-а стана мотив Бойко Борисов да подаде оставка, което изправи новоизбраният държавен глава пред предизвикването бързо, без да има политически опит, да сформира служебно държавно управление.

Честно казано, кабинетът на проф. Огнян Герджиков бе изненада на фона на високите публични упования за тотална проверка на дългото ръководство на ГЕРБ, което да обърне обстановката. Спечелила президент, Българска социалистическа партия – главната опозиционна мощ, бе във прогресивен тренд и с деятелен водач – Корнелия Нинова. Но вотът още веднъж бе извоюван от партията на Борисов, а Българска социалистическа партия отхвърли да влиза в огромна коалиция. Никакъв съюз с ГЕРБ бе принцип на Нинова, който тя удържа до дъно. Не удържа обаче срутва на електоралното доверие към социалистическата партия.

Нинова влезе в редица спорове, един от тях – с президента, който уточни сама. Развитието на връзките им ескалираше през годините, с цел да се стигне до кулминационната точка, при която броени дни преди втория тур на президентските избори през 2021-а тя смъкна политическото си доверие от Радев.
Но военният ас бе подсигурил поддръжката за себе си и макар отлива на гласове за повторно се поздрави с победа.

2. " Грипен " или F-16 отключи войната с ГЕРБ

Кабинетът „ Герджиков “ завърши мандата си с полемичното решение за изтребителите „ Грипен “, като ги класира преди всичко в процедурата за придобиване на нов военен аероплан за Военновъздушни сили.

Новият парламент мигновено сътвори комисия, а развоят на драмата е прочут – България в последна сметка закупи от американската „ Локхийд Мартин “ нови машини F-16 Block-70, а първите две от общо 16 се чака да дойдат през април тази година.

Сделката, посредством която българските Военновъздушни сили сменят съветските МиГ-ове с американски F-16, е трагична в историята на армейското преовъоръжаване освен поради големия капиталов разход. Това бе политическа договорка, която резонно отключи политически упоритости и остра политическа война.

Разпрата сред Радев и Цветан Цветанов, като бранител на договорката с американците, написа завладяващ сюжет. Още при завръзката на тази драма президентът обществено сподели: „ Мисля, че господин Цветанов не схваща нищо от изтребители. Той схваща от жилища. Единствената връзка сред господин Цветанов и авиацията е това, че той приказва на автопилот. Някой различен му задава курса. “

Конфликтът във връзка избора на изтребители имаше значими политически последствия:
- нарежда Радев като зложелател, като противовес на ГЕРБ и Борисов;
- построи облика му на политик, който може да „ простреля “ съперника си с остри реплики;
- сближи Борисов и Тръмп – България заплати предплатено цялата договорка, а американският президент одобри българския министър председател в Белия дом в първия си мандат (какво ще прави през втория следва да видим).

3. Президентът смъкна политическото си доверие от кабинета „ Борисов “

България влезе в 2020 година с каскада от рецесии – водна (режим в Перник и празен язовир), екологична (екстремно замърсен въздух), институционална (почти всекидневни политически кавги, борба Румен Радев – Иван Гешев и т.н.)

На 4 февруари президентът направи послание към нацията, което изненада политическите среди, само че не и обществото, което бе на ръба на своето самообладание. В него Радев съобщи, че смъква политическото си доверие от държавното управление, тъй като „ не работи в полза на българските жители и носи отговорност за острата рецесия в нашето общество “, поради „ неналичието на воля за промени и за битка с корупцията и разхищаване “, поради методичното тъпчене на закона и морала, които „ доведоха България до парализа на цели публични системи и институции. Без аналог в историята на българския преход. “

И още: „ България не е сметище и никой няма право да залага здравето на българите, с цел да извличат облага шепа предприемачи с подкрепи. “

Радев набираше мощност и въздействие през война с „ партията-държава “, както определяше ГЕРБ.

4. „ Мутри, вън! “ подвигна мощна протестна вълна

Локдаунът замрази краткотрайно споровете Радев-Гешев и Радев-Борисов, само че с рухването на първите анти-Ковид ограничения, те мигновено ескалираха, с цел да се стигне до влизането на прокурори в президентската институция. Задържани бяха секретарят по правни въпроси и антикоруция Пламен Узунов (вътрешен министър в кабинета на проф. Герджиков) и съветникът Илия Милушев. Узунов и предприемачът Пламен Бобоков бяха разследвани за търговия с въздействие по информация от държавното обвиняване, а по-късно двамата осъдиха прокуратурата и получиха обезщетение. Милушев също осъди обвиняването за нелегално задържане.

Влизането на въоръжени представители на прокуратурата на „ Дондуков “ 2 бе клечката, от която пламна огънят.
Лятото на 2020 в действителност стана доста, доста горещо!

С вдигнат пестник Радев излезе от президентството и пред море от жители прикани: „ Мутри, вън! “
Протестите 2020 желаеха две оставки: на премиера Бойко Борисов и на основния прокурор Иван Гешев, само че макар мощния подтик от страна на президентската институция, те не бяха изпълнени.

Страхът консолидира статуквото.

Факт е, че всеобщото неодобрение и острата изразителност на Радев откриха пресечна точка, само че президентът остана в ролята на критик, до момента в който протестиращите бяха на площада всеки ден.
След юмрука президентът не откри път, евентуално – и кураж, да напусне институцията и да поведе митинга.

Ще се отвори ли различен исторически прозорец за Радев? Спорен въпрос.

5. Проектът „ Продължаваме промяната “ и втори президентски мандат

След като устоя на митингите, Борисов – 3 изкара мандата си, даже бе първа мощ на парламентарните избори, само че влезе в изолираност и трайна некадърност да сформира държавно управление. Линия, която бе прекратена едвам в този момент с кабинета „ Желязков “.

След април 2021 година удари часът на президента.

Първият длъжностен кабинет на Стефан Янев направи разпознаваеми министрите Кирил Петков и Асен Василев, а след края на мандата му двамата станаха моторите на плана „ Продължаваме промяната “. Още при първия си анонс те бяха безапелационни: „ Подкрепяме Румен Радев на президентските избори. “

Резултатът: припознат за „ собствен “ от силите на Промяната, даже от градската десница, Радев завоюва втори мандат, макар обструкциите на Нинова.

Политическа партия пък завоюваха предварителните избори и съумяха да сформират държавно управление с поддръжката на Демократична България, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ.
Вярно, договарянията бяха в мол, което създаваше чувство за известна бутафория, само че позитивните упования доминираха.
Уви, за малко. Много малко.

6. Русия против Украйна, Радев с нови съперници

Отношенията сред президента и Промяната започнаха да се пропукват още през януари 2020 след рокади в енергетиката. Но началото на войната на Русия в Украйна тотално ги смрази, с цел да пристигна разривът с Има Такъв Народ няколко месеца по-късно във връзка „ Македония-я-я-я! “, както се изрази Слави Трифонов.

Радев пък потегли против „ шарлатанията “. Същата, на която самичък проправи път към властта.

Правителството на Кирил Петков падна от власт, а Политическа партия и Демократична България, представляващи градската десница, внезапно прогледнаха за съветската нишка в избора на Радев през 2016 година. Но пет години по-късно самите те му се бяха доверили, по тази причина антипрезидентската им изразителност ги затвори в твърдите ядра.
Вярно, при започване на нашествието рейтингът и на Радев стартира да пада, само че вторият му мандат към този момент бе факт. Президентът имаше пред себе си време и можеше да чака. Да чака комфортни моменти, ветрове на смяната.

Уплътняването на разновидността за търсене на дипломатическо решение на войната на територията на Украйна и все по-честите апели за мир с отстъпки от Киев, връщат Радев в играта.

7. Трети март – безспорният празник и Движението, което не стана партия

След като пристигна на власт, кабинетът на Николай Денков подвигна доста високо топката на Радев.
Конфронтацията сред „ сглобката “ и президента бе неизбежна поради енергетика, газ, служби и впрочем, само че да се прибави към всичко това известен и прочувствено претрупан въпрос като Трети март, бе фрапантна нелепост от страна на ПП-ДБ.

Необясним феномен е да лансираш промяна на националния празник, когато 70% от българите считат, че това е Трети март.

Президентът не пропусна да отбрани преобладаващите настройки, като от връх Шипка сподели следното:
„ Трети март е алената линия на нашето самообладание. Днес споделяме „ не “ на подмяната и свадите, посредством които се прокарва план за отвличане на Конституцията. Той планува България да се ръководи от политици, за които българското поданство е детайлност. Народното придвижване няма да допусне 3 март да бъде премахнат, националната ни памет - изтрита, а българската държавност – разградена. “

Радев даде старт на Движение „ Трети март “ в отбрана на празника, само че ръководещите доста бързо изоставиха концепцията си. Отказът направи Движението ненужно, само че патентоването на името „ Трети март “ задвижи слуховете за президентска партия. Тя отново не се случи, само че се случи неуспехът на „ сглобката “ и разновидността продължи да бъде обект на обществени дебата, конкуриран от още един вид – за президентска република, която става все по-желана на фона на партийния разгул и самокомпрометирането на политическите сили.

Стана ясно едно: плановете, които Радев въодушеви, имаха краткотраен и непълен триумф (около Отровното трио, Мая Манолова, Стефан Янев). Други като Политическа партия го предадоха и разочароваха. Влиятелна партия на Радев може да има единствено с неговото водачество. А президентска република единствено след цялостен провал и цялостен поврат, налагащи Велико национално заседание.

Симптоми за сходни развития няма.

8. Конституционните промени и властта на президента

В рамките на политическата рецесия, отключена от „ Мутри, вън! “, служебната власт на президента продължи доста дълго. Няма различен държавен глава на България, който е да управлявал през пет служебни кабинета. Причината за неспособността на елита да излъчи постоянна власт бе и в разрушената партийна система, в конфликтните импулси от „ Дондуков “ 2, в семената на разделянето, а не на обединяването.

Промяната за Трети март в Конституцията не съумя, само че в края на 2023-а бяха признати измененията, които мощно ограничиха опцията на Радев да назначава служебни кабинети.

Триумфът на ПП-ДБ, че са обезвластили проруския президент беше припрян. Промените в главния закон изправиха страната пред риск от конституционна рецесия, удариха силите на Промяната имиджово, разклатиха тяхната юридическа подготвеност, дадоха властта на съперниците им през „ Главчев “ и като крайна развръзка ги оставиха отвън кабинета.

Радев в този момент дава два месеца толеранс на новата власт, Желязков пък прикани за съдействие сред институциите. Посланието е за мир сред „ Дондуков “ 1 и 2.

Но Радев е мощен, когато води война. С днешна дата той и ПП-ДБ имат общ съперник – Делян Пеевски. Кой би повярвал обаче в тяхната откровеност, в случай че се обединят против него? Никой.

Радев има още две години на „ Дондуков “ 2, с цел да води своите борби. Своите, не непознатите. Политическото му бъдеще зависи от техния излаз.