Честваме 116 години от обявяването на Независимостта на България
На 22 септември честваме на 116-ата годишнина от оповестяването на Независимостта на България.
На 22 септември 1908 година в остарялата българска столица Велико Търново се състои „ Тържественото прокламиране на Северна и Южна България в без значение Царство “.
С този акт България освен става самостоятелна страна, само че публично се приключва процесът на Съединението от 1885 година на Княжество България с Източна Румелия.
Три са основните дати в най-новата ни история, които бележат пътя на България към независимостта. Те са равностойни по своето значение и за всяка от тях нашият народ е платил с доста жертви.
Първата, несъмнено е 3 март 1878 година, когато вследствие на Руско-турската освободителна война след 500-годишно турско иго възкръсва Третото Българско царство.
Втората, е Съединението на Княжество България с Източна Румелия от 6 септември 1885 година Този акт ще бъде осъществен напълно независимо от българския народ и неговия хайлайф, притежател на най-хубавото от възрожденските обичаи. Благодарение на смелостта на младата българска войска и нейния главнокомандващ княз Александър I Батенберг /1879-1886 г./ делото на Съединението е предпазено по време на Сръбско-българската война.
То получава дипломатическо и интернационално самопризнание с българо-турската конвенция от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 година За да не се накърни престижа на падишаха, тъй като Източна Румелия е трибутарно самостоятелно княжество под негова власт, се употребява дипломатическа дефиниция. Султанът признава персоналната уния на Княжество България и Източна Румелия отпред с българския държател.
Минавайки през редица политически перипети, България стига до третата паметна дата. Точно 30 години след освобождението, на 22 септември България е оповестена за без значение царство. Ето какво написа по този мотив в своя манифест цар Фердинанд I /1887-1918 г./:
„...Цели тридесет години, българският народ, непоколебимо правилен към паметта на националните дейци за своята независимост и въодушевяван от техните завещания, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и сътвори от нея под мое управление и това на о’ Бозе почившия княз Александър страна, почтена да бъде пълноправен член в фамилията на цивилизованите нации.
Въодушевен от това ярко дело и да отг
