На 22 септември 2024 г. от този свят си отиде

...
На 22 септември 2024 г. от този свят си отиде
Коментари Харесай

Иван Вукадинов – митове, легенди....реалности и заблуди

На 22 септември 2024 година от този свят си отиде огромният български художник Иван Вукадинов, оставил незаличима диря в актуалното българско изкуство. Той е ослепителен представител на едно извънредно надарено потомство в актуалната живопис наред с Генко Генков, Атанас Яранов -Шаро, Димитър Казаков- Нерон, Светлин Русев, Христо Явашев, Георги Божилов-Слона, Емил Стойчев...

Напълно и почтено съпоставим е с тях и не е правилно, и е спекулативно през днешния ден да се приписва изключителност на неговото творчество. Големият проблем не е неналичието на надарени художници с интернационално самопризнание и колекционери, а отсъствието на ясни пазарни критерии в оценката на изкуството им т.е. професионално сортиране, провенанс, стратегическо позициониране на създатели и дейности на пазара на изкуството.

Така например не са обществено ясни аукционни данни за картините на Иван Вукадинов, като се изключи един търг на Аукционна къща „ Ракурси " през 2017 година в който цените на картините му стигат до 5 000 евро. Скандалният интерес върху изкуството му се концентрира с опцията Музеят за модерно изкуство на Ватикана да закупи картината му „ В памет на героите " (Чили) ( 1973-75 г.). Българската страна блокира първичната покупка с претекст - картината е със статут на „ национално благосъстояние ".

Но това провокира реакции от страна на художника, който има своите особености като човешки темперамент. Обиден на „ системата " не взе участие години наред в изложения, не „ продава " обществено свои творби, и въпреки всичко има своите ценители и колекционери. В същото време, и в тези години, между тях колекционери споделят, че са закупували картини на цени сред 2000 - 4000 евро, т.е. еквивалент на цени на търга от 2017 година и на цени на най-известните художници от неговата генерация.

Вукадинов продължава самотната си креативна работа - да рисува, даже тогава когато ателието му бива ограбено. Изкуството му след „ злополучната откупка " за музея на Ватикана добива особена популарност, само че редом с това се следи друго не по-малко нездравословно събитие, тъй като излизат на арт пазара картини в неговия жанр, само че без открита достоверност. Авторът в никакъв случай не е подписвал картините си! Особено се ускорява спекулацията от лимитираното предложение, като при Вукадинов дребното налични произведения водят до така наречен " цена на дефицита ".

Извън това, решението неговата „ задържана " картина „ В памет на героите " (Чили) ( 1973-75 г.) намира своя път към Музея за модерно изкуство на Ватикана в края на 2022 година Официална българска делегация водена оттогава Министъра на културата Велислав Минеков, връчва картината подаяние на Директора на Ватиканските музеи госпожа Барбара Ята в наличието на кардинал Монтеризи. Но това не е единствената картина от български художник във Ватикана и неговите музеи. През 2018 година тогавашният министър председател на България - Бойко Борисов връчва картина от художника Павел Митков, персонално на папа Франциск.

Но България има свое най-значимо наличие във Ватикана с изкуството на международно известния художник Борис Георгиев от Варна. През 1927 година той е нарисувал портретът на Кардинал Рафаел Мери дел Вал като фреска в сакристията на Св. Петър, която е част от църковния комплекс, това е обредно пространство към олтара и по тази причина не е налично за туристическите направления. За този портрет през 1937 година

Борис Георгиев получава най-високото държавно отличие „ Орденът на Италианската корона ", което се дава за значими достижения във всички области, в това число и за изкуство. Засега той е единствения публично приет български художник, който има работа на такова свято църковно място във Ватикана. Фреската която е основал, е под църковен контрол, като станцията и сакристията са включени в специфична стратегия за запазване на полезностите на Ватикана.

Пазарът на изкуството в България през 2025 година е на прага на структуран преход и е належащо повече от преди да откри своята вярна експозиция с професионално водене, регулация и публично доверие.

Диана Каменова

Изкуствовед, Aрт управител

Източник: cross.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР