Последните думи на проф. Вучков
На 22 септември 2019 година, последният ден от лятото, душата на колоритният проф. Юлиан Вучков избра да напусне неверния свят, с цел да се пресели на едно надалеч по-добро място. Интелектуалецът дълго време криеше от другари, че има проблеми със сърцето. Ходеше постоянно на прегледи и като същински хипохондрик вземаше прецизно медикаментите, които експертите му изписваха.
Юлиан се държеше с достолепие, въпреки че бдителни жители го бяха разпознали в столична клиника. На излизане от лекарския кабинет телевизионният водещ раздал усмивка на чакащите пред врата и отсякъл: " Е, щом моето сърце не ме желае, не го ща и аз ". Думите му се оказали оракулски. Седмици по-късно почива от солиден инфаркт на път за ВМА – обичаната му болница. В последните дни от живота му за него си грижи млад мъж на име Виктор. Младежът е израсъл по сиропиталища – видял две и двеста от живота. Вучков го взема под крилото си, дава му ключ от жилището, моли го да му пазари от самун до медикаменти. Двамата постоянно се разхождат в столичните градинки, обядват и си споделят житейските истории.
Виктор става очевидец на последните му минути живот. В късните часове на 22 септември 2019 година Юлиан се почувствал зле. Готов е със сюжета на предаването си " Времена и нрави ", което върви в ефира на телевизия " Евроком ". Няма самообладание да посрещне следващите си посетители, тъй като само в работата намира разтуха след гибелта на обичаната му Диана Душкова. Нещо го подтиква да се обади на шефа на малкия екран и да каже, че макар огромното си предпочитание, няма да върви на работи. Вместо служебна кола, пред жилището му в центъра на София забива спирачк кола за спешна помощ. Медиците качват Вучков. Питат го кой е с него, а той се изправя на крайници ѝ споделя: " Аз съм самичък, никой си нямам ". После пада като отсечен на кушетката.
Във ВМА на вятъра се опитвали да го реанимират. Сърцето му в действителност към този момент не го желало, пък и " договорката " подписана сред двамата била изпълнена. Внезапната кончина на професорът, който постоянно е казвал, че е здрав като бик, а сърцето му е като на войниче, хвърля в тъга цяла България. Многобройните му почитатели не могат да повярват, че гибелта му е настъпила по натурален път. Появява се " тайна доктрина ", съгласно която някои съзнателно му е навредил, тъй като в поредност от излъчвания интензивно подлага на критика ръководството на ГЕРБ. Преди това той е предизвестил аудиторията, че в случай че чуят за неговата гибел, да знаят, че има нещо. Той доста обичал животът и не мислел тъкмо в този момент да си отива...
Известна ясновидка също налива " масло в огъня ". Жената споделя, че професорът ѝ споделил в персонален диалог за " бръмбъри ", сложени в дома му. Твърдял, че му било омръзнало да бъде следен. Единствено работата и писането на книги го крепили. Бил уверен, че има какво да каже на хората и какво да им даде като скъпи препоръки. Само дни преди да си отиде предал за щемпел последната си книга – за Тодор Живков, която се трансформира в най-успешната в цялата му кариера и излезе малко след кончината му.
Според слуховете, в последните месеци около професора се завъртали и мистериозни дами. Вучков се срещал с тях, разговарял, настойчиво търсел душеприказчик, само че по този начин и не намирал. Пред другари споделял, че се усеща прекомерно уединен, гневял се на Бог, че прекомерно рано и незаслужено я е лишил от живота му. " Диана беше безпределно добра, човечна и умна душа. Не искаше да пускаме парното в стаята ѝ. Казваше, че на студено ѝ е по-приятно да спи. Все гледаше да пестим. Понякога влизах да видя по какъв начин е, да я завия. Беше единственият човек, който ме обичаше и мислеше. Чакаше ме на балкона след всяко предаване. Викаше ми: " Юло, беше страховит. Идвай да видиш какво вкусно нещо съм ти сготвила ". Можех ме да лежим с часове в леглото и да се смеем. Понякога съм ѝ правил забележка да понижи малко смешките, че ще умрем от смях и от Бърза помощ няма да могат да ни оказват помощ. Но животът е неправдив. Отне ми я. После никоя друга не можа да запълни сърцето ми. С Диана изкарах най- щастливите дни от живота си ", разкривал е душевните си терзания Юлиан.
Ден преди " отлети ", проф. Вучков бил видян в градинката до Руската черква в центъра на столицата. Похапвал солети и пеел с цялостно гърло " Санта Лучия ". Видимо изглеждал обезпокоен, въпреки че гледал да не споделя терзанията си. Две години след неговата гибел професорът продължава да живее посредством многочислените си записи в интернет пространството. Хората са във екстаз от смелостта на изрече му в предаванията, от умеенето да подлага на критика, без да наранява никого и куп други неща. Апартаментът му на улица " Христо Белчев " от дълго време е продаден на бизнес фамилия, а че там е живял и творял припомня само надпис " Вучков " на звънеца на ап. 1. Говори се, че голямата му персонална библиотека безусловно е разпиляна – една част от книгите – най-вече енциклопедии и скъпи издания, отиват в Столичната библиотека, където той постоянно върви приживе. Други са захвърлени в кофата за отпадък, а по-късно на битака. Същата орис имат и картините му – по-ценните " губят дири ", останалите висят по стените и събират прахуляк. Освен спестяванията в банка, които по непотвърдена информация са близо половин милион лв., брат му – известният артист Михаил Петров, с който ученият не си говореше от 35 години, наследява и жилището му, само че бързо го продава. Именно артистът провежда погребението му.
" Само те си знаеха какво ги разделя. Враждата им беше още от детските години. Диана се опитваше да ги сдобри, споделяше му, че би трябвало да поддържа връзка с Михаил. Но даже и тя не е съумяла. Вучков бил изрично срещу да отиде на среща със своя полубрат. Като чул за концепцията, се разфучал в негов жанр. Изцъклил очи и отворил уста, която никой не бил в положение да запуши. Но животът, както той споделяше, е цялостен с изненади, и брат му се оказа неговия правоприемник ", разясняват близки на Юлиан Вучков, написа уеб сайтът за злословия и всемирски вести Hot Arena.
Бел.ред.
Уважаеми читателю,
14 ноември 2021 година ще е неповторим ден, когато ти ще гласуваш по едно и също време за съответен човек (мажоритарен избор на президент) и за лист от хора (подбрани от и правилни на задкулисието нови депутати).
Усещаш ли разликата?
Юлиан се държеше с достолепие, въпреки че бдителни жители го бяха разпознали в столична клиника. На излизане от лекарския кабинет телевизионният водещ раздал усмивка на чакащите пред врата и отсякъл: " Е, щом моето сърце не ме желае, не го ща и аз ". Думите му се оказали оракулски. Седмици по-късно почива от солиден инфаркт на път за ВМА – обичаната му болница. В последните дни от живота му за него си грижи млад мъж на име Виктор. Младежът е израсъл по сиропиталища – видял две и двеста от живота. Вучков го взема под крилото си, дава му ключ от жилището, моли го да му пазари от самун до медикаменти. Двамата постоянно се разхождат в столичните градинки, обядват и си споделят житейските истории.
Виктор става очевидец на последните му минути живот. В късните часове на 22 септември 2019 година Юлиан се почувствал зле. Готов е със сюжета на предаването си " Времена и нрави ", което върви в ефира на телевизия " Евроком ". Няма самообладание да посрещне следващите си посетители, тъй като само в работата намира разтуха след гибелта на обичаната му Диана Душкова. Нещо го подтиква да се обади на шефа на малкия екран и да каже, че макар огромното си предпочитание, няма да върви на работи. Вместо служебна кола, пред жилището му в центъра на София забива спирачк кола за спешна помощ. Медиците качват Вучков. Питат го кой е с него, а той се изправя на крайници ѝ споделя: " Аз съм самичък, никой си нямам ". После пада като отсечен на кушетката.
Във ВМА на вятъра се опитвали да го реанимират. Сърцето му в действителност към този момент не го желало, пък и " договорката " подписана сред двамата била изпълнена. Внезапната кончина на професорът, който постоянно е казвал, че е здрав като бик, а сърцето му е като на войниче, хвърля в тъга цяла България. Многобройните му почитатели не могат да повярват, че гибелта му е настъпила по натурален път. Появява се " тайна доктрина ", съгласно която някои съзнателно му е навредил, тъй като в поредност от излъчвания интензивно подлага на критика ръководството на ГЕРБ. Преди това той е предизвестил аудиторията, че в случай че чуят за неговата гибел, да знаят, че има нещо. Той доста обичал животът и не мислел тъкмо в този момент да си отива...
Известна ясновидка също налива " масло в огъня ". Жената споделя, че професорът ѝ споделил в персонален диалог за " бръмбъри ", сложени в дома му. Твърдял, че му било омръзнало да бъде следен. Единствено работата и писането на книги го крепили. Бил уверен, че има какво да каже на хората и какво да им даде като скъпи препоръки. Само дни преди да си отиде предал за щемпел последната си книга – за Тодор Живков, която се трансформира в най-успешната в цялата му кариера и излезе малко след кончината му.
Според слуховете, в последните месеци около професора се завъртали и мистериозни дами. Вучков се срещал с тях, разговарял, настойчиво търсел душеприказчик, само че по този начин и не намирал. Пред другари споделял, че се усеща прекомерно уединен, гневял се на Бог, че прекомерно рано и незаслужено я е лишил от живота му. " Диана беше безпределно добра, човечна и умна душа. Не искаше да пускаме парното в стаята ѝ. Казваше, че на студено ѝ е по-приятно да спи. Все гледаше да пестим. Понякога влизах да видя по какъв начин е, да я завия. Беше единственият човек, който ме обичаше и мислеше. Чакаше ме на балкона след всяко предаване. Викаше ми: " Юло, беше страховит. Идвай да видиш какво вкусно нещо съм ти сготвила ". Можех ме да лежим с часове в леглото и да се смеем. Понякога съм ѝ правил забележка да понижи малко смешките, че ще умрем от смях и от Бърза помощ няма да могат да ни оказват помощ. Но животът е неправдив. Отне ми я. После никоя друга не можа да запълни сърцето ми. С Диана изкарах най- щастливите дни от живота си ", разкривал е душевните си терзания Юлиан.
Ден преди " отлети ", проф. Вучков бил видян в градинката до Руската черква в центъра на столицата. Похапвал солети и пеел с цялостно гърло " Санта Лучия ". Видимо изглеждал обезпокоен, въпреки че гледал да не споделя терзанията си. Две години след неговата гибел професорът продължава да живее посредством многочислените си записи в интернет пространството. Хората са във екстаз от смелостта на изрече му в предаванията, от умеенето да подлага на критика, без да наранява никого и куп други неща. Апартаментът му на улица " Христо Белчев " от дълго време е продаден на бизнес фамилия, а че там е живял и творял припомня само надпис " Вучков " на звънеца на ап. 1. Говори се, че голямата му персонална библиотека безусловно е разпиляна – една част от книгите – най-вече енциклопедии и скъпи издания, отиват в Столичната библиотека, където той постоянно върви приживе. Други са захвърлени в кофата за отпадък, а по-късно на битака. Същата орис имат и картините му – по-ценните " губят дири ", останалите висят по стените и събират прахуляк. Освен спестяванията в банка, които по непотвърдена информация са близо половин милион лв., брат му – известният артист Михаил Петров, с който ученият не си говореше от 35 години, наследява и жилището му, само че бързо го продава. Именно артистът провежда погребението му.
" Само те си знаеха какво ги разделя. Враждата им беше още от детските години. Диана се опитваше да ги сдобри, споделяше му, че би трябвало да поддържа връзка с Михаил. Но даже и тя не е съумяла. Вучков бил изрично срещу да отиде на среща със своя полубрат. Като чул за концепцията, се разфучал в негов жанр. Изцъклил очи и отворил уста, която никой не бил в положение да запуши. Но животът, както той споделяше, е цялостен с изненади, и брат му се оказа неговия правоприемник ", разясняват близки на Юлиан Вучков, написа уеб сайтът за злословия и всемирски вести Hot Arena.
Бел.ред.
Уважаеми читателю,
14 ноември 2021 година ще е неповторим ден, когато ти ще гласуваш по едно и също време за съответен човек (мажоритарен избор на президент) и за лист от хора (подбрани от и правилни на задкулисието нови депутати).
Усещаш ли разликата?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ