На 22 септември 1908 г. в старата българска столица Велико

На 22 септември 1908 година в остарялата българска столица Велико Търново се състои „ Тържественото прокламиране на Северна и Южна България в без значение Царство “.
Ключовите дати в най-новата ни история, които бележат пътя на България към независимостта, са три. Всички те са равностойни по своята значителност и за всяка от тях народът ни заплаща висока цена.
Първата, несъмнено, е 3 март 1878 година В резултат на Руско-турската освободителна война, след 482 години непознато господство, Родината възкръсва в Трето българско царство.
Втората е Съединението на Княжество България с Източна Румелия на 6 септември 1885 година Тази гражданска война се прави напълно независимо от българския народ и тогавашния политически хайлайф - притежател на най-хубавото от възрожденските обичаи.
Чрез смелостта и доблестта на младата българска войска и нейния главнокомандващ, княз Александър I Батенберг (1879-1886 г.), делото на Съединението е предпазено по време на Сръбско-българската война. То получава дипломатическо и интернационално самопризнание с Българо-турската конвенция от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 година Тъй като Източна Румелия е трибутарно самостоятелно княжество под властта на падишаха, се употребява дипломатическа дефиниция. Султанът признава персоналната уния на Княжество България и Източна Румелия отпред с българския държател.
Следват редица политически премеждия, само че в последна сметка България стига до третата паметна дата. Точно 30 години след Освобождението, на 22 септември 1908 година, България е оповестена за без значение царство.
Независимостта на България е оповестена в църквата “Св. Четиридесет мъченици ” в старопрестолната столица Търново. Княз Фердинанд I, в наличието на членовете на държавното управление и други публични фигури, прочита манифеста към българския народ. Обявяването на Независимостта точно в този храм е алегоричен акт на продължение на Второто българско царство.
В синхрон с историческата традиция българската страна е провъзгласена за царство, а княз Фердинанд получава купата цар. Така България отхвърля васалната взаимозависимост от Османската империя, незаслужено наложена от Берлинския конгрес (1878 г.), и се завръща в фамилията на самостоятелните европейски страни.
Страната ни получава както политически, по този начин и стопански изгоди, защото до тогава митническият режим се дефинира не от българската страна, а от европейските сили. Повишава се и статутът на българските дипломатически задачи.
Независима България трансформира конституцията и герба си през 1911 година и към този момент има право да подписва съюзи, в това число политически, военни и икономически.
След окончателното обединение на Северна и Южна България с признаването на българската самостоятелност през 1908-1909 година, има заплаха от експлоадирането на война, само че Великите сили не са подготвени за огромен спор. Вместо това, те залагат на дипломатическо споразумяване на следващата “Източна рецесия ”. Противоречията на София с Високата врата се вземат решение с намесата на Русия и сключването на три междудържавни спогодби през април 1909 година
Според договореностите Русия опрощава османските отговорности от войната през 1877-1878 година От своя страна Османската империя се отхвърля от всевъзможни финансови искания към доскорошното трибутарно Княжество България, а страната ни се задължава да изплати 82 милиона франка на Русия в период от 75 години. През същия месец Османската империя признава независимостта на България, последвана от Великите сили.
Вече публично приетата самостоятелна България се приготвя за идната стъпка по пътя към Националния блян - войни за избавление на Македония и Тракия и присъединението им към Отечеството.
Документ

Манифестът, прочетен от Фердинанд

По волята на незабавния цар-освободител, великият приятелски съветски народ, подкрепят от положителните ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) пречупиха робските вериги, що през епохи сковаваха България, в миналото така велика и славна. Оттогава до през днешния ден, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо правилен към паметта на националните дейци за своята независимост и въодушевяван от техните завещания, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и сътвори от нея под мое управление и това на о’бозе почившия княз Александър страна, почтена да бъде пълноправен член в фамилията на цивилизованите нации. Винаги миролюбив, моят народ през днешния ден копнее за културен и стопански напредък; в това отношение нищо не трябва да спъва България; нищо не би трябвало да пречи за преуспяването й.
Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде съгласно както той желае.
Българският народ и държавният му глава не могат с изключение на еднообразно да мислят и еднообразно да желаят.
Фактически самостоятелната ми страна се спъва в своя естествен и спокоен процес от едни узи (вериги – бел. ред), с формалното скъсване на които ще се в профил и настаналото изстудяване сред България и Турция.
Аз и народът ми откровено се радваме на политическото възобновление на Турция; тя и България – свободни и изцяло самостоятелни една от друга, ще имат всички условия да основат и уякчат другарските си връзки и да се предадат на спокойно вътрешно развиване.
Въодушевен от това ярко дело и да отговоря на държавните потребности и национално предпочитание, с благословението на Всевишния възвестявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за без значение Българско царство и дружно с народа си надълбоко имам вяра, че този ни акт ще откри утвърждението на великите сили и съчувствието на целия образован свят.
Да живее свободна и самостоятелна България!
Да живее българският народ!