На 22 септември 1908 г. в старата българска столица Велико

На 22 септември 1908 година в остарялата българска столица Велико Търново се състои „ Тържественото прокламиране на Северна и Южна България в без значение Царство “. С този акт България освен става самостоятелна страна, само че публично се приключва процесът на Съединението от 1885 година на Княжество България с Източна Румелия.
Независимостта на България е оповестена в църквата „ Св. Четиридесет мъченици “ в старопрестолната столица. Княз Фердинанд I, в наличието на членовете на държавното управление и други публични фигури, прочита манифеста към българския народ.
Обявяването на Независимостта точно в този храм е алегоричен акт на продължение на Второто българско царство. С оглед на историческата традиция българската страна е провъзгласена за царство, а княз Фердинанд получава купата цар.
Така българската страна отхвърля васалната си взаимозависимост от Османската империя, незаслужено наложена от Берлинския конгрес и се завръща в фамилията на самостоятелните европейски страни.
Освен политически, страната ни получава и стопански изгоди, защото до тогава митническият режим се е определял не от българската страна, а от европейските сили. Повдига се и статутът на българските дипломатически задачи.
Независима България трансформира Конституцията и герба си през 1911 година и към този момент има право да подписва съюзи, в това число политически, военни и икономически.
Вече публично приета Обединена и Независима България се приготвя за идната стъпка – войните за освобождението на поробените братя от Македония и Тракия.