Бленуваната Независимост на един народ
На 22 септември 1908 година в черквата “Св. Четиридесет мъченици ” в Търново със специфичен манифест е провъзгласена независимостта на България, а княз Фердинанд I приема купата цар на България. На идващия ден Австро-Унгария афишира анексирането на Босна и Херцеговина. Тъй като клаузите на Берлинския контракт (1878 г.) са нарушени, поражда остра Балканска рецесия (1908–1909 г.).
Повечето от Великите сили отхвърлят да признаят независимостта на България, утежняват се и българо-турските връзки. Турция упорства България да й изплати 125 млн. франка обезщетение, с цел да признае българската самостоятелност. С помощта на Русия е реализирано съглашение по зародилите тежки финансови проблеми. Подписани са Руско-турски протокол (1909 г.), Българо-турски протокол (1909 г.) и Руско-български протокол (1909 г.). Според тях Русия опрощава на Турция военните и отговорности, останали още от войната (1877–1878 г.), против което Турция се отхвърля от всевъзможни искания към България. От своя страна България би трябвало да изплати на Русия в период от 75 година 82 млн. франка. Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България.
Цар Фердинанд, Христо Славейков, Андрей Ляпчев, Иван Салабашев, Александър Малинов, Михаил Такев, военачалник Петър Марков и други, Триумфалната арка на хълма Царевец в Търново по случай прокламиране на Независимостта на България, 22 септември 1908 г.
Цар Фердинанд с държавното управление на Александър Малинов след оповестяването на Независимостта, от ляво на дясно: Михаил Такев - министър на вътрешните работи, Иван Салабашев - министър на финансите, Александър Малинов, военачалник Стефан Паприков - министър на външните работи, Цар Фердинанд (в македонска носия), Никола Мушанов - министър на Народното Просвещение, Данаил Николаев - боен министър, Андрей Ляпчев - министър на търговията и земеделието, доктор Тодор Кръстев - министър на правораздаването, Чамкория, двореца Ситняково 1908 година
Триумфалната арка на площада пред Офицерския клуб в Пловдив, издигната за посрещането на техни величества Цар Фердинанд и Царица Елеонора след оповестяването на Независимостта на Царство България, 27 септември 1908 година
Портрет на министър-председателя Александър Малинов от времето на държавното управление, оповестило Независимостта на Царство България, 1908 г.
Н. В. Цар Фердинанд облечен в македонска носия от Дебърско (фотография от интервала на оповестяването на Независимостта на Царство България), Рила над Царска Бистрица, септември 1908 година
Правителството на Александър Малинов, оповестило Независимостта на България на 22 септември 1908 година От ляво на дясно: Андрей Ляпчев, военачалник Данаил Николаев, Никола Мушанов, Александър Малинов, доктор Тодор Кръстев, военачалник Стефан Паприков, Иван Салабашев и Михаил Такев
Велико Търново, Цар Фердинанд и държавното управление на Александър Малинов след оповестяването на Независимостта на Царство България, хълма Царевец, 22 септември 1908 година
Посрещането на техни величества Цар Фердинанд и Царица Елеонора в двора на църквата “Св. Четирдесет мъченици ” в Търново за честването на една година от оповестяването на самостоятелност на Царство България. Зад Царя е военачалник Янко Драганов, 22 септември 1909 година
В манастира “Св. Преображение ” - Велико Търново, 22 септември 1909 година, Цар Фердинанд, държавното управление на Александър Малинов и генералитета след церемониален обяд във връзка една година от оповестяването на Независимостта на Царство България. От дясно на ляво, първи ред: Цар Фердинанд, Царица Елеонора, Принц Кирил, Княз Борис, ген. Стефан Паприков; от ляво на дясно, втори ред: Михаил Такев, Александър Малинов, Андрей Ляпчев, Никола Мушанов; трети ред от ляво - Димитър Станчов.
Посрещането на Н.В. Цар Фердинанд I в София при завръщането му от Търново след оповестяването на Независимостта на България, 30 септември 1908 година *Снимките са оразмерени по отношение на уеб стандартите.
Инфо: www.lostbulgaria.com




