На 22 септември 1908 г. с манифест княз Фердинанд I

На 22 септември 1908 година с манифест княз Фердинанд I афишира Независимостта на България и по този начин слага началото на Третото българско царство. Този акт неслучайно е осъществен в църквата " Св. 40 мъченици " в остарялата ни столица Велико Търново: там и самият княз се прогласява за цар. Защо този акт от 22 септември 1908 година е толкоз значим? С него се отхвърлят и последните васални връзки с Османската империя. Освен това оповестяването на Независимостта е в директна връзка с други две доста значими събития, които го предшестват, а точно Освобождението през 1878 година и Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 година

Руско-турската война възвръща България на политическата карта на Европа, а Берлинският конгрес разпокъсва територията на страната и по този метод удостоверява нейния подвластен статут. Дори и след Съединението от 1885 година страната ни продължава да бъде васална на Османската империя и няма право да подписва търговски контракти и военно-политически съглашения с други страни, да вкарва митнически цени. Освен това е трябвало да поеме изплащането на огромния външен дълг на Османската империя и да заплаща годишен налог на султана. Не е могла да има дипломатическо посланичество в нито една друга страна, лична войска и още редица негативи за страната.

През този интервал пораждат удобни условия за оповестяване на Независимостта на младата страна. В началото на 1908 година княз Фердинанд слага на власт държавно управление отпред с Александър Малинов. Конкретни апели за оповестяване на Независимостта идват от самия министър-председател. Още на първата си визита при княза той декларира, че е настъпил удобен миг за дейности в такава тенденция.

И по този начин настава денят на Независимостта, в който основните настоящи лица са княз Фердинанд и неговият министър-председател. Не на последно място в този акт е значимо присъединяване и поддръжката на народа, който живо се интересува и посреща с неспокойствие всяко деяние на своя княз. Изминали са съвсем 30 години от Освобождението, а ориста на България още веднъж е в ръцете на Османската империя. Затова денят на Независимостта е предстоящ с огромно внимание и възторг, изключително от жителите на старопрестолната ни столица. " Обявявайки Независимостта, България става страна, юридически равна с всички останали и получава суверенитет. Макар че отчасти суверенитетът импровизирано е бил добит и преди този момент "  – споделя докторът на историческите науки Иван Църов, шеф на Регионалния исторически музей във Велико Търново, представен от БНР:

" Изразява се в това страната ни да има дипломатически представителства по света, да сече свои лични монети, да организира самостоятелна външна политика. Ставало е постоянно официално, откакто се случат събитията, които са били утвърждавани от султана, което е малко унизително за владетеля. Княз Фердинанд, въпреки към момента не толкоз съдбоносен, само че под въздействието на своите доближени, взема решение да разгласи Независимостта. До момента съгласно Берлинския контракт България е без значение васално на султана княжество, а купата на владетеля не е цар, което се равнява на император, а е княз, което е равно на престолонаследник. Това е юридическата страна на нещата. От икономическа позиция това не е положително деяние, тъй като България губи пазарите на Османската империя, която в същото време се популяризира и в Близкия Изток, и в Северна Африка. Т.е. те са недостъпни, или в случай че са налични, то би трябвало да се заплащат съответните мита, които изобщо не са дребни. Но за самочувствието на народа, за самочувствието на монарха и на политиците това е един доста значим акт. 

Можело е и по различен метод да се развият събитията, но Фердинанд, въпреки че е провинен за две национални произшествия, въпреки всичко е бил и добър общественик, най-малко аз по този начин го схващам. Искал е да се обединят всички земи, обитаеми с българи, в една страна. Така или другояче, след Междусъюзническата война България е унижена, отнети са ѝ територии, търпи и ред други наказания, по тази причина е неизбежно включването ѝ в Първата международна война на страната на централните сили, които са обещавали всички тези загуби да бъдат възобновени след успеха във войната. Това обаче не се случва, в противен случай – войната довежда до втора национална злополука. На фронта умират към 300 хиляди индивида, към 400 хиляди са ранени или остават инвалиди. Въобще, това е ужасно проваляне за националното стопанство на страната " – споделя Иван Църов.

Какви са настроенията в остарялата българска столица Велико Търново по време на провъзгласяването на Независимостта? Разказът на доктор Иван Църов е сладкодумен. Еуфорията и насладата трансформират този ден в празник за търновци и за това свидетелстват разкази на съвременници, достигнали до наши дни. Тъкмо на роман на очевидец се базира като историк и доктор Иван Църов в описанието си на деня 22 септември преди 117 години:

" Княз Фердинанд е във Виена по това време, оттова с княжеската фрегата се спуска към пристанището в Русчук, където хваща трена за Търново. Когато стопират на гара " Две могили ", той към този момент съвсем е склонил да одобри да извърши този акт на оповестяване на Независимостта. Той е дружно с премиер-министъра Малинов, който на процедура на ръка написва словата на манифеста за оповестяване на Независимостта. Все отново влакът идва от Търново, само че тъй като към този момент е привечер и съвсем се е мръкнало, с оглед сигурността го вкарват в единия от тунелите по пътя, а от двете страни на тунела пази войската от 18-ти Етърски полк. Гражданите знаят какво ще се случва в техния град, тъй като още предния ден е минал тръбач. 

Неясно за какво обаче влакът се връща обратно и стопира на гара " Трапезица ". Князът слиза и потегля с дребната си свита към църквата " Св. Димитър ", която по това време е в руини. Там стопира и се задържа 15 – 20 минути, може би в последния миг прехвърляйки в главата си всички вероятни отрицателни последици, които би имал един подобен акт. След това продължава, тъй като било оповестено, че Манифестът ще се прочете на хълма Хисар (днес – Царевец). 

В организационно отношение е имало една огромна бъркотия, само че да не пропуснем един значим миг: когато царят слиза на гара " Трапезица ", дори преди още да слезе, там го чака кметът на Търново с пишещата машина от кметството в ръце. Оттук излиза наяве, че това връщане на влака обратно не е инцидентно. Веднага Малинов му подава през прозореца манифеста, кметът Иван Вителов го написва в четири екземпляра и до музея на Търново доближава вторият образец от тези четири, в които е написан Манифестът за оповестяване на Независимостта. "