Пътят към независимостта
На 22 септември 1908 година княз Фердинанд прочита пред събраните хора в църквата " Св. 40 мъченици " в остарялата столица Велико Търново " Манифест към българския народ ", с който афишира България за самостоятелна страна.
Пътят обаче към това знаменателно събитие е дълъг и тежък, и изпълнен с голям брой опити за прокламиране на независимостта, които не остават скрити за взора на дипломати в Княжество България и околни страни.
Още мастилото, с което са написани решенията на Берлинския конгрес, не е сухо, и в писмо от 15 януари 1879 година от Солун съветският посланик М. Улянов осведоми княз Ал. Лобанов-Ростовски за популяризираните възвания: " Към братята българи и славяни " и " Какво би трябвало да се прави ", призоваващи българите да упорстват за Санстефанския контракт и да се разгласят срещу Берлинския етюд (Централен държавен списък (ЦДА), Колекция микрофилми (КМФ) 09. Оригиналът се съхранява в АВПРИ - Русия).
Берлинският контракт от 1878 година дава на България една мощно засегната независимост, подлага на тежки тествания българската националност и българската държавност. Макар и в друга степен, Македония, Беломорска и Одринска Тракия, Източна Румелия и Княжеството се намират в икономическа и политическа взаимозависимост от Турция и великите сили.
Клаузите, които дефинират подвластното състояние на Княжество България от турския султан, в продължение на 30 години спъват икономическото и политическото развиване. Княжеството не е прието за суверенна страна. То се задължава да заплаща годишен трибут на Турция, както и да взе участие в изплащането на турските държавни задължения, с което попада във финансова взаимозависимост от кредиторите на Турската империя.
С член 8 и член 20 режимът на капитулации, открит в Османската империя, се вкарва и в Княжеството и в Източна Румелия. Той обезпечава огромни митнически, юридически и други привилегии на поданиците на страните, подписали контракта, основава сложни условия за конкуренция за българските производители и търговци и предпоставки за надменно отношение към законите и към популацията на страната.
Накърнен е външнополитическият авторитет на България. По силата на член 10 и член 21 върху територията на Княжеството и Източна Румелия се резервират правата на Компанията за Източните железници, която е благосъстоятелност основно на австрийски и немски банки.
Всички тези ограничавания задържат, само че не стопират развиването на българската страна. Усещането за относителна независимост е мощен тласък за придобиване на цялостна държавна автономия.
Скоро страната заема в културно и икономическо отношение авторитетно място измежду балканските страни. Стъпка по стъпка тя преодолява някои от рестриктивните мерки на Берлинския контракт с откритото и безмълвно единодушие на великите сили.
Най-важен е актът на Съединението на Княжеството с Източна Румелия през 1885 година У актуалните политици се построява мнението, че България е надраснала рестриктивните мерки на Берлинския контракт. Психологически те са готови за една смяна на статуквото на страната, само че на първо място се грижат да обезпечат ползите на своите страни при една възможна смяна. Затова извоюването на цялостната държавна автономия на България минава през комплицирани връзки, събития и договаряния.
За това свидетелства и отчетът от австроунгарския консул и дипломатически сътрудник в Пловдив, Щайнбах, до граф Калноки, министър на външните работи на Австро-Унгария за състоял се протест в гр. Пловдив за основаване на политически съюз със задачата реализиране независимостта на България. Избран е комитет с ръководител доктор Чомаков (Пловдив, 22 март 1887 година ЦДА, КМФ 03. Оригиналът се съхранява в Държавния списък - Австрия).
Подкрепя го и различен отчет - от Карл декор Квятковски, резидент на австроунгарския консул в Русе до граф Калноки, за водената от българското държавно управление агитация измежду обществеността в изгода реализиране на " цялостна самостоятелност на обединена България под управлението на княз Александър I ". Този план е подкрепян и от Англия (Русе, 27 март 1887 година ЦДА, КМФ 03. Оригиналът се съхранява в Държавния списък - Австрия).
За идващия опит за извоюването на суверенитет на България научаваме от депеша от министър-председателя К. Стоилов до Д. Марков, български дипломатически сътрудник в Цариград, с указания да договаря със султана за признание независимостта на България и основаване на самостоятелна област Македония, след което България да бъде подготвена да подписа защитителен съюз с Турция (София, 11 април 1897 година ЦДА, Ф. 600К).
Малко по-късно София обръща своя поглед, както излиза наяве от депеша от Аното, министър на външните работи на Франция, до Рибо, френски пълномощен министър в Цариград за желанието на Д. Станчов да направи действия пред съветското императорско държавно управление за оповестяване независимостта на България (Париж, 24 април 1897 година ЦДА, КМФ 12. Оригиналът се съхранява в Дипломатическия списък на Министерство на външните работи - Франция).
Изглежда, че цялата тази дипломатическа интензивност на София не остава незабелязана. Това личи ясно от отчет от М. Георгиев, български дипломатически сътрудник в Белград, до К. Стоилов, за мненията измежду политическите среди в Сърбия, по отношение на приготовление провъзгласяването на независимостта на България (Белград, 15-18 юни 1897 година ЦДА, Ф. 600К).
За пробива свидетелства и писмо от Зазе, краткотрайно ръководещ френската легация във Виена до Аното за пътешестване на княз Фердинанд до Цариград на посещаване при султана, което ще се състои тъкмо преди честванията на годишнината от възкачването му на българския трон, както и преди да реализира желанията си в Русе да разгласи България за без значение царство. Дипломатическите среди във Виена смятат, че Фердинанд не би направил тази решителна стъпка преди да е спечелил благоразположението на султана и великите сили (Виена, 10 август 1897 година ЦДА, КМФ 12. Оригиналът се съхранява в Дипломатическия списък на Министерство на външните работи - Франция).
Активизирането на балканската политика на великите сили през 1908 година и експлоадирането на младотурската гражданска война на 11 юли същата година основават предпоставки за стопански и политически промени на Балканите.
С оповестяването на Конституцията младотурското държавно управление възпира дейностите на българската страна в поддръжка на българското население в Македония. Дипломатическият сътрудник в Цариград Ив. Ст. Гешов написа на 19 юли до външния министър ген. Ст. Паприков, че младотурската гражданска война отмества на назад във времето македонския въпрос и като отплата за това той предлага да се позволи другия стратегически въпрос за България - оповестяването на нейната самостоятелност.
Идеята не е нова. След интензивна замяна на отзиви българското държавно управление стига до извода, че е настъпил подобаващия миг за нейното осъществяване.
Дипломатическият сътрудник в Париж Д. Станчов взима мнението на съветския външен министър А. Изволски, който поучава България да не бърза. Всеобща загадка е подготовката на Австро-Унгария да анексира Босна и Херцеговина, в които по силата на Берлинския контракт има свои войски. Поради това Изволски поучава България да не нарушава първа Берлинския контракт, а да остави Австро-Унгария да го направи преди нея. Русия дава обещание да спомага на България да придобие независимостта си при различен комфортен случай.
Българското държавно управление взема решение, че не трябва да пропусне основаната обстановка и че би трябвало България сама да извоюва своя суверенитет.
Министър-председателят посещава на 21 август княз Фердинанд във вилата му в Унгария, където вземат решение да се стартират дейности.
Предстои да се направи последната, решителна стъпка по пътя към реализиране на независимостта на България...
Източник:
Пътят обаче към това знаменателно събитие е дълъг и тежък, и изпълнен с голям брой опити за прокламиране на независимостта, които не остават скрити за взора на дипломати в Княжество България и околни страни.
Още мастилото, с което са написани решенията на Берлинския конгрес, не е сухо, и в писмо от 15 януари 1879 година от Солун съветският посланик М. Улянов осведоми княз Ал. Лобанов-Ростовски за популяризираните възвания: " Към братята българи и славяни " и " Какво би трябвало да се прави ", призоваващи българите да упорстват за Санстефанския контракт и да се разгласят срещу Берлинския етюд (Централен държавен списък (ЦДА), Колекция микрофилми (КМФ) 09. Оригиналът се съхранява в АВПРИ - Русия).
Берлинският контракт от 1878 година дава на България една мощно засегната независимост, подлага на тежки тествания българската националност и българската държавност. Макар и в друга степен, Македония, Беломорска и Одринска Тракия, Източна Румелия и Княжеството се намират в икономическа и политическа взаимозависимост от Турция и великите сили.
Клаузите, които дефинират подвластното състояние на Княжество България от турския султан, в продължение на 30 години спъват икономическото и политическото развиване. Княжеството не е прието за суверенна страна. То се задължава да заплаща годишен трибут на Турция, както и да взе участие в изплащането на турските държавни задължения, с което попада във финансова взаимозависимост от кредиторите на Турската империя.
С член 8 и член 20 режимът на капитулации, открит в Османската империя, се вкарва и в Княжеството и в Източна Румелия. Той обезпечава огромни митнически, юридически и други привилегии на поданиците на страните, подписали контракта, основава сложни условия за конкуренция за българските производители и търговци и предпоставки за надменно отношение към законите и към популацията на страната.
Накърнен е външнополитическият авторитет на България. По силата на член 10 и член 21 върху територията на Княжеството и Източна Румелия се резервират правата на Компанията за Източните железници, която е благосъстоятелност основно на австрийски и немски банки.
Всички тези ограничавания задържат, само че не стопират развиването на българската страна. Усещането за относителна независимост е мощен тласък за придобиване на цялостна държавна автономия.
Скоро страната заема в културно и икономическо отношение авторитетно място измежду балканските страни. Стъпка по стъпка тя преодолява някои от рестриктивните мерки на Берлинския контракт с откритото и безмълвно единодушие на великите сили.
Най-важен е актът на Съединението на Княжеството с Източна Румелия през 1885 година У актуалните политици се построява мнението, че България е надраснала рестриктивните мерки на Берлинския контракт. Психологически те са готови за една смяна на статуквото на страната, само че на първо място се грижат да обезпечат ползите на своите страни при една възможна смяна. Затова извоюването на цялостната държавна автономия на България минава през комплицирани връзки, събития и договаряния.
За това свидетелства и отчетът от австроунгарския консул и дипломатически сътрудник в Пловдив, Щайнбах, до граф Калноки, министър на външните работи на Австро-Унгария за състоял се протест в гр. Пловдив за основаване на политически съюз със задачата реализиране независимостта на България. Избран е комитет с ръководител доктор Чомаков (Пловдив, 22 март 1887 година ЦДА, КМФ 03. Оригиналът се съхранява в Държавния списък - Австрия).
Подкрепя го и различен отчет - от Карл декор Квятковски, резидент на австроунгарския консул в Русе до граф Калноки, за водената от българското държавно управление агитация измежду обществеността в изгода реализиране на " цялостна самостоятелност на обединена България под управлението на княз Александър I ". Този план е подкрепян и от Англия (Русе, 27 март 1887 година ЦДА, КМФ 03. Оригиналът се съхранява в Държавния списък - Австрия).
За идващия опит за извоюването на суверенитет на България научаваме от депеша от министър-председателя К. Стоилов до Д. Марков, български дипломатически сътрудник в Цариград, с указания да договаря със султана за признание независимостта на България и основаване на самостоятелна област Македония, след което България да бъде подготвена да подписа защитителен съюз с Турция (София, 11 април 1897 година ЦДА, Ф. 600К).
Малко по-късно София обръща своя поглед, както излиза наяве от депеша от Аното, министър на външните работи на Франция, до Рибо, френски пълномощен министър в Цариград за желанието на Д. Станчов да направи действия пред съветското императорско държавно управление за оповестяване независимостта на България (Париж, 24 април 1897 година ЦДА, КМФ 12. Оригиналът се съхранява в Дипломатическия списък на Министерство на външните работи - Франция).
Изглежда, че цялата тази дипломатическа интензивност на София не остава незабелязана. Това личи ясно от отчет от М. Георгиев, български дипломатически сътрудник в Белград, до К. Стоилов, за мненията измежду политическите среди в Сърбия, по отношение на приготовление провъзгласяването на независимостта на България (Белград, 15-18 юни 1897 година ЦДА, Ф. 600К).
За пробива свидетелства и писмо от Зазе, краткотрайно ръководещ френската легация във Виена до Аното за пътешестване на княз Фердинанд до Цариград на посещаване при султана, което ще се състои тъкмо преди честванията на годишнината от възкачването му на българския трон, както и преди да реализира желанията си в Русе да разгласи България за без значение царство. Дипломатическите среди във Виена смятат, че Фердинанд не би направил тази решителна стъпка преди да е спечелил благоразположението на султана и великите сили (Виена, 10 август 1897 година ЦДА, КМФ 12. Оригиналът се съхранява в Дипломатическия списък на Министерство на външните работи - Франция).
Активизирането на балканската политика на великите сили през 1908 година и експлоадирането на младотурската гражданска война на 11 юли същата година основават предпоставки за стопански и политически промени на Балканите.
С оповестяването на Конституцията младотурското държавно управление възпира дейностите на българската страна в поддръжка на българското население в Македония. Дипломатическият сътрудник в Цариград Ив. Ст. Гешов написа на 19 юли до външния министър ген. Ст. Паприков, че младотурската гражданска война отмества на назад във времето македонския въпрос и като отплата за това той предлага да се позволи другия стратегически въпрос за България - оповестяването на нейната самостоятелност.
Идеята не е нова. След интензивна замяна на отзиви българското държавно управление стига до извода, че е настъпил подобаващия миг за нейното осъществяване.
Дипломатическият сътрудник в Париж Д. Станчов взима мнението на съветския външен министър А. Изволски, който поучава България да не бърза. Всеобща загадка е подготовката на Австро-Унгария да анексира Босна и Херцеговина, в които по силата на Берлинския контракт има свои войски. Поради това Изволски поучава България да не нарушава първа Берлинския контракт, а да остави Австро-Унгария да го направи преди нея. Русия дава обещание да спомага на България да придобие независимостта си при различен комфортен случай.
Българското държавно управление взема решение, че не трябва да пропусне основаната обстановка и че би трябвало България сама да извоюва своя суверенитет.
Министър-председателят посещава на 21 август княз Фердинанд във вилата му в Унгария, където вземат решение да се стартират дейности.
Предстои да се направи последната, решителна стъпка по пътя към реализиране на независимостта на България...
Източник:
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ