Плевен отбелязва тържествено Деня на Независимостта
На 22-ри септември 1908 година е оповестена Независимостта на България, с коетостраната отхвърля васалната взаимозависимост от Османската империя, наложена й от Берлинския контракт.
В Плевен Денят на Независимостта на България ще бъде маркиран тържествено на пл. " СтефанСтамболов " пред Драматичния спектакъл в града. Церемонията ще стартира в 11:00 часа пред паметния знак, подложен пред театъра по случай 100-годишнината от Независимостта на България.
По време на ритуала слово ще произнесе кметът на Плевен Георг Спартански и ще бъдат поднесени венци и цветя на паметната плоча.
В него обичайно ще се включат представители на военните поделения в Плевен, както и Общински духов оркестър с диригент Пламен Марков и Общински хор „ Гена Димитрова “ с диригент Анелия Дечева.
В църквата „ Св. Четиридесет мъченици " в старопрестолния град Търново, княз Фердинанд прочита специфичен манифест, като приема и купата „ Цар на българите " и се учредява възпоменателен орден по този мотив.
Мястото за прочитане на царския манифест е алегорично. В Търново е прокламирано възобновяване на българската самостоятелност от Асеневци на 26 октомври 1185 година, като се допуска, че точно в църквата „ Св. Четиридесет мъченици " и тогава е прогласено възобновяване на независимостта на България. Символичното място на прочитане на манифеста от Фердинанд към българския народ цели до подчертае правоприемството на Третата с Втората и Първата българска страна.
С този акт страната отхвърля васалната си взаимозависимост от Османската империя, наложена й от Берлинския контракт. Документът от 1878 година дефинира Княжество България като трибутарно на Османската империя, което затормозява стопанското развиване на страната и лимитира опциите й в интернационалните връзки. Мирните съглашения задължават българското княжество да се преценява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който постанова преференциален импорт на европейските промишлени артикули и обрича развиването на българското вътрешно произвеждане.
Затова след постигането на съединението на Източна Румелия с Княжество България напъните на българския политически хайлайф се насочват към оповестяване на самостоятелност.
Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 година Тогава вниманието на Великите сили е ориентирано към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците правят прелом, а по жп линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов употребява момента и конфискува жп линията.
В нощта против 22 септември министър-председателят на България посреща българския княз на яхтата „ Хан Крум " край Русе. Оттам цялото българско държавно управление и Фердинанд I поемат към Търново, където ще разгласят Независимостта на България. Царският трен, в който пътуват държавниците, прави отмора по маршрута си на гара Две Могили. Там Александър Малинов написва текста на Манифеста и под него подписите си слагат българският княз и министрите от кабинета.
Последват закани от страна на Османската империя, България дава отговор с военна готовност и в същото време заявява подготвеност за спокойно споразумяване. Тъй като Берлинският контракт е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са подготвени за огромна война, напъните се насочват към дипломатическо признание на българската самостоятелност. С помощта на Русия е реализирано съглашение по зародилите тежки финансови проблеми.
С провъзгласяването независимостта на България се издига интернационалният престиж на страната и тя се трансформира в равноправна на другите европейски страни. България става царство и пълновръстен участник в интернационалните връзки.
В Плевен Денят на Независимостта на България ще бъде маркиран тържествено на пл. " СтефанСтамболов " пред Драматичния спектакъл в града. Церемонията ще стартира в 11:00 часа пред паметния знак, подложен пред театъра по случай 100-годишнината от Независимостта на България.
По време на ритуала слово ще произнесе кметът на Плевен Георг Спартански и ще бъдат поднесени венци и цветя на паметната плоча.
В него обичайно ще се включат представители на военните поделения в Плевен, както и Общински духов оркестър с диригент Пламен Марков и Общински хор „ Гена Димитрова “ с диригент Анелия Дечева.
В църквата „ Св. Четиридесет мъченици " в старопрестолния град Търново, княз Фердинанд прочита специфичен манифест, като приема и купата „ Цар на българите " и се учредява възпоменателен орден по този мотив.
Мястото за прочитане на царския манифест е алегорично. В Търново е прокламирано възобновяване на българската самостоятелност от Асеневци на 26 октомври 1185 година, като се допуска, че точно в църквата „ Св. Четиридесет мъченици " и тогава е прогласено възобновяване на независимостта на България. Символичното място на прочитане на манифеста от Фердинанд към българския народ цели до подчертае правоприемството на Третата с Втората и Първата българска страна.
С този акт страната отхвърля васалната си взаимозависимост от Османската империя, наложена й от Берлинския контракт. Документът от 1878 година дефинира Княжество България като трибутарно на Османската империя, което затормозява стопанското развиване на страната и лимитира опциите й в интернационалните връзки. Мирните съглашения задължават българското княжество да се преценява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който постанова преференциален импорт на европейските промишлени артикули и обрича развиването на българското вътрешно произвеждане.
Затова след постигането на съединението на Източна Румелия с Княжество България напъните на българския политически хайлайф се насочват към оповестяване на самостоятелност.
Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 година Тогава вниманието на Великите сили е ориентирано към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците правят прелом, а по жп линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов употребява момента и конфискува жп линията.
В нощта против 22 септември министър-председателят на България посреща българския княз на яхтата „ Хан Крум " край Русе. Оттам цялото българско държавно управление и Фердинанд I поемат към Търново, където ще разгласят Независимостта на България. Царският трен, в който пътуват държавниците, прави отмора по маршрута си на гара Две Могили. Там Александър Малинов написва текста на Манифеста и под него подписите си слагат българският княз и министрите от кабинета.
Последват закани от страна на Османската империя, България дава отговор с военна готовност и в същото време заявява подготвеност за спокойно споразумяване. Тъй като Берлинският контракт е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са подготвени за огромна война, напъните се насочват към дипломатическо признание на българската самостоятелност. С помощта на Русия е реализирано съглашение по зародилите тежки финансови проблеми.
С провъзгласяването независимостта на България се издига интернационалният престиж на страната и тя се трансформира в равноправна на другите европейски страни. България става царство и пълновръстен участник в интернационалните връзки.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ