22 октомври 1721 г. Русия става империя
На 22 октомври 1721 година Русия става империя. Цар Петър I е разгласен за император. Минали са едвам девет години от 18 август 1682 година, когато Петър I, един от най-хубавите владетели на съветската страна, се възкачва на съветския трон. По време на своето ръководство той основава Руската империя и се прогласява за първия съветски император.
Петър I е първият император от династията Романови, а неговата политика способства за развиването на Русия през 18.век. Той уголемява териториите на съветската страна и стартира рационализация в страната. Петър I е повлиян от европейската просвета и прави редица промени в региона на държавното устройство.
Петър I е роден на 9 юни 1672 година. Той е най-малкият наследник на цар Алексей Романов, напомня уеб сайтът Русофили. Петър I е дете от втория брак на царя с Наталия Наришкина. Цар Алексей има 13 деца от първия си брак, само че единствено двама от синовете му съумяват да го надживеят. След гибелта на съветския цар, стартира битка за власт сред родовете на двете му съпруги. Накрая се стига до решение царската корона да се наследи от двама души. През 1682 година Петър I се възкачва на престола дружно със своя по-голям брат – Иван V. Той е наследник на цар Алексей от първата му брачна половинка. Двамата ръководят дружно до 1696 година, когато Иван V се отдръпва поради влошеното си здравословно положение. Тъй като Петър I е единствено на 10 години, когато наследява царската купа, по тази причина до навършване на пълноправие, негов регент става майка му – Наталия Наришкина. Младият съветски цар израства в предградие на Москва и получава обучение от известни европейски учени. Малко преди да навърши 18 години, по съвет на своята майка, подписва брак с болярката Евдокия Лопухина. Техните взаимоотношения още първоначално се утежняват и през 1699 година бракът им е разтрогнат.
След формалното встъпване в служба, Петър I насочва напъните си към продължителната война с Кримското ханство. През първите години от своето ръководство, той се стреми да разшири морските граници на Русия. Дотогава единствената морска граница на съветската страна е град Архангелск, който се намира покрай Бяло море. Петър I желае разгръщане на страната до Балтийско море и обезпечаване на изход до Азовско море. За да превземе териториите до Азовско море, съветският цар би трябвало да завладее крепостта Азов, която е под въздействие на Османската империя. През 1696 година той провежда близо 40-хилядна войска и флота, с цел да извърши блокада над крепостта. След продължителни бойни сражения, на 19 юли 1696 година войските в крепостта се предават и Русия се снабдява с територии до южните морета. Петър I осъзнава силата на флота и след обсадата на Азов, стартира построяването на нови кораби. Според съветския държател за построяването на флот и постигането на нова организация в армията са нужни препоръките на задгранични експерти. Това е повода той да изпрати на образование в Европа млади съветски дворяни.
Петър I е бил последовател на европейската просвета. Това е повода през 1697 година да замине дружно с част от своите съветници за Европа. В продължение на 15 месеца той обикаля разнообразни европейски страни и се среща с тяхната локална просвета. Основната цел на това пътешестване е да притегли съдружници в възможен конфликт против Османската империя. Междувременно съветският цар е впечатлен от развиването на технологиите и военното дело в европейските страни. През 1698 година Петър I е заставен да се върне в Москва поради разрастващите се безредици в града. Причината за експлоадирането на локалното въстание е скрит план на сестра му София. Тя се съюзява със стрелци от армията и цели свалянето на Петър I от престола. Руският цар научава проектите на сестра си и заповядва да бъде заточена в манастир. След като се прибира в Русия, той осъжда на гибел над 800 стрелци от своята войска. След потушаването на въстанието, Петър I взема решение да промени строгите съветски обичаи и да наложи западноевропейски традиции. Издава се заповед, която гласи, че неговите чиновници би трябвало да отстранен брадите си и да носят европейско облекло. Той сменя съветския календар, при който дните стартират да се броят от 1 септември, с Юлиански календар. Създава войска по западен пример, като военният чин към този момент не се предава от потомство на потомство, а се получава поради военни заслуги. Продължава построяването на флота, като се стреми да трансформира Русия в международна морска мощ.
През 1699 година, по концепция на Петър I, е основан по този начин нареченият Северен съюз. В него се включват Русия, Дания, Саксония и Полша. Северният съюз се сплотява против шведския крал Карл XII. Целта на Петър I е да обезпечи изход на Русия на Балтийско море. Тъй като съветската страна не може да си разреши да води война на два фронта, по тази причина през 1700 година съветският цар отива в Константинопол и подписва кротичък контракт с Османската империя. Споразумението за мир продължава 30 години. Първоначално съветската войска влиза несигурно в бойни сражения с шведския крал, само че в следствие съветските сили нарастват. През 1702 година, войските на Петър I завладяват крепостта Нотебург, а напролет на 1703 година превземат крепостта Ниеншанц, покрай река Нева. Руският държател е впечатлен от този регион и издава заповед да се построи нов град. Така стартира строителството на Санкт Петербург. По време на построяването на новия град, Петър I се среща с литовката Марта Скавронска. През 1707 година той подписва брак с нея и тя трансформира името си на Екатерина I. Междувременно съветската войска завладява Нарва и Дерпт, като по този начин си обезпечава достъп до регионите в Източна Прибалтика. Войната със Северния съюз завършва през 1721 година, когато е подписан кротичък контракт сред Русия и Швеция. Руската страна получава Ингрия, Естония, Ливония и огромна част от Карелия. Тогава Петър I прогласява Русия за империя, а самият той се дефинира като император.
След приключването на войната, съветският император продължава да прави редица промени в страната. Той прогласява за столица на съветската страна Санкт Петербург, вкарва нов шрифт на кирилица и отстранява длъжността патриарх. На негово място основава Светия синод, който се управлява от императора. В последните години от своя живот, Петър I прави една от най-големите промени в Русия. Той приема закон, който гласи, че монархът има право самичък да дефинира кой ще го наследи.
Руският император умира на 8 февруари 1725 година. След гибелта му, правоприемник на престола става неговата брачна половинка – Екатерина I. Петър I остава като един от най-великите императори в съветската история.
Петър I е първият император от династията Романови, а неговата политика способства за развиването на Русия през 18.век. Той уголемява териториите на съветската страна и стартира рационализация в страната. Петър I е повлиян от европейската просвета и прави редица промени в региона на държавното устройство.
Петър I е роден на 9 юни 1672 година. Той е най-малкият наследник на цар Алексей Романов, напомня уеб сайтът Русофили. Петър I е дете от втория брак на царя с Наталия Наришкина. Цар Алексей има 13 деца от първия си брак, само че единствено двама от синовете му съумяват да го надживеят. След гибелта на съветския цар, стартира битка за власт сред родовете на двете му съпруги. Накрая се стига до решение царската корона да се наследи от двама души. През 1682 година Петър I се възкачва на престола дружно със своя по-голям брат – Иван V. Той е наследник на цар Алексей от първата му брачна половинка. Двамата ръководят дружно до 1696 година, когато Иван V се отдръпва поради влошеното си здравословно положение. Тъй като Петър I е единствено на 10 години, когато наследява царската купа, по тази причина до навършване на пълноправие, негов регент става майка му – Наталия Наришкина. Младият съветски цар израства в предградие на Москва и получава обучение от известни европейски учени. Малко преди да навърши 18 години, по съвет на своята майка, подписва брак с болярката Евдокия Лопухина. Техните взаимоотношения още първоначално се утежняват и през 1699 година бракът им е разтрогнат.
След формалното встъпване в служба, Петър I насочва напъните си към продължителната война с Кримското ханство. През първите години от своето ръководство, той се стреми да разшири морските граници на Русия. Дотогава единствената морска граница на съветската страна е град Архангелск, който се намира покрай Бяло море. Петър I желае разгръщане на страната до Балтийско море и обезпечаване на изход до Азовско море. За да превземе териториите до Азовско море, съветският цар би трябвало да завладее крепостта Азов, която е под въздействие на Османската империя. През 1696 година той провежда близо 40-хилядна войска и флота, с цел да извърши блокада над крепостта. След продължителни бойни сражения, на 19 юли 1696 година войските в крепостта се предават и Русия се снабдява с територии до южните морета. Петър I осъзнава силата на флота и след обсадата на Азов, стартира построяването на нови кораби. Според съветския държател за построяването на флот и постигането на нова организация в армията са нужни препоръките на задгранични експерти. Това е повода той да изпрати на образование в Европа млади съветски дворяни.
Петър I е бил последовател на европейската просвета. Това е повода през 1697 година да замине дружно с част от своите съветници за Европа. В продължение на 15 месеца той обикаля разнообразни европейски страни и се среща с тяхната локална просвета. Основната цел на това пътешестване е да притегли съдружници в възможен конфликт против Османската империя. Междувременно съветският цар е впечатлен от развиването на технологиите и военното дело в европейските страни. През 1698 година Петър I е заставен да се върне в Москва поради разрастващите се безредици в града. Причината за експлоадирането на локалното въстание е скрит план на сестра му София. Тя се съюзява със стрелци от армията и цели свалянето на Петър I от престола. Руският цар научава проектите на сестра си и заповядва да бъде заточена в манастир. След като се прибира в Русия, той осъжда на гибел над 800 стрелци от своята войска. След потушаването на въстанието, Петър I взема решение да промени строгите съветски обичаи и да наложи западноевропейски традиции. Издава се заповед, която гласи, че неговите чиновници би трябвало да отстранен брадите си и да носят европейско облекло. Той сменя съветския календар, при който дните стартират да се броят от 1 септември, с Юлиански календар. Създава войска по западен пример, като военният чин към този момент не се предава от потомство на потомство, а се получава поради военни заслуги. Продължава построяването на флота, като се стреми да трансформира Русия в международна морска мощ.
През 1699 година, по концепция на Петър I, е основан по този начин нареченият Северен съюз. В него се включват Русия, Дания, Саксония и Полша. Северният съюз се сплотява против шведския крал Карл XII. Целта на Петър I е да обезпечи изход на Русия на Балтийско море. Тъй като съветската страна не може да си разреши да води война на два фронта, по тази причина през 1700 година съветският цар отива в Константинопол и подписва кротичък контракт с Османската империя. Споразумението за мир продължава 30 години. Първоначално съветската войска влиза несигурно в бойни сражения с шведския крал, само че в следствие съветските сили нарастват. През 1702 година, войските на Петър I завладяват крепостта Нотебург, а напролет на 1703 година превземат крепостта Ниеншанц, покрай река Нева. Руският държател е впечатлен от този регион и издава заповед да се построи нов град. Така стартира строителството на Санкт Петербург. По време на построяването на новия град, Петър I се среща с литовката Марта Скавронска. През 1707 година той подписва брак с нея и тя трансформира името си на Екатерина I. Междувременно съветската войска завладява Нарва и Дерпт, като по този начин си обезпечава достъп до регионите в Източна Прибалтика. Войната със Северния съюз завършва през 1721 година, когато е подписан кротичък контракт сред Русия и Швеция. Руската страна получава Ингрия, Естония, Ливония и огромна част от Карелия. Тогава Петър I прогласява Русия за империя, а самият той се дефинира като император.
След приключването на войната, съветският император продължава да прави редица промени в страната. Той прогласява за столица на съветската страна Санкт Петербург, вкарва нов шрифт на кирилица и отстранява длъжността патриарх. На негово място основава Светия синод, който се управлява от императора. В последните години от своя живот, Петър I прави една от най-големите промени в Русия. Той приема закон, който гласи, че монархът има право самичък да дефинира кой ще го наследи.
Руският император умира на 8 февруари 1725 година. След гибелта му, правоприемник на престола става неговата брачна половинка – Екатерина I. Петър I остава като един от най-великите императори в съветската история.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ