На 22 май стадион Васил Левски отново ще бъде кървавочервено

На 22 май стадион " Васил Левски " още веднъж ще бъде кървавочервено море. Финалът за Купата на България сред ЦСКА и Лудогорец провокира нещо, което от дълго време не се беше случвало - билетите свършиха за два-три дни. Над 30 000 ще бъдат " армейци ". Футболна България ще бъде в плен на еуфорията. Но дано се запитаме: за какво сме там единствено тогава?

ЦСКА имаше тежък сезон. Криза, турбуленции, разтърсвания. Отборът се люшка сред неуверени мачове и скромна позиция в таблицата. И тъкмо когато вярата сякаш бе съвсем угаснала - избухна искрата. Финал. Купа. Възможност за нещо огромно. И... хората полудяха.

Александър Томаш ще е деликатен със състава до финала с Лудогорец

Ето детайлности

Стадионът ще е цялостен, както не е бил от години. Тези, които бяха там против Ботев (Пд), към 3000 души, ще се окажат паралелно до хора, които нормално " поддържат " тима през телефона си. А играчите на ЦСКА ще излязат пред 35 000 гласа, които ще чакат трофей. Очакват го със зъби и нокти. Очакват го, тъй като усещат, че този мач не е просто край - това може да бъде началото на края на една ера, в която различен командваше. И " алените " желаят да покажат, че краят е пристигнал.

Но тук идва и огромният въпрос: за какво сме тук единствено в този момент?

Българският почитател обича, когато си на върха. Или когато си на дъното. Няма среда. Няма неизменност. Винаги сме или в възторг, или в печал. Вижте даже Левски - когато клубът беше на ръба, публиката беше там. Сега, когато " сините " се добират до сребро за пръв път от десетилетие - трибуните отново оредяха. Странна е логиката - по-добре да си пети, в сравнение с втори. По-добре да си в неволя, в сравнение с да се бориш почтено. Само крайностите ни карат да усещаме със сърцето си.

Източник:

Само 4 дни преди финала, 18 май, отново стадион " Васил Левски ", и отново ще бъде цялостен. Но не за мач. За шоуто " Като две капки вода ". Може би Томаш би трябвало да заведе играчите си на това предаване, с цел да усетят какво е същинска футболна атмосфера. Защото на елементарните мачове - такава няма. Те играят пред 2000 души, а няколко дни по-късно ще би трябвало да се борят пред 35 000. Това е потрес. И това е тъжно.

Лудогорец? Те си знаят, че са сами. Те се хранят с ненавист, не с обич. Превърнаха се в клуб на успеваемостта. И да изгубят - няма кой да ги гони с бастуни по улиците на Разград. Те към този момент си привикнаха с тишината. Знаят, че не обичта ги бута напред, а... нещо друго. И единственото, което могат да реализират, е да скапват празника на другите, които да са те.

Източник:

Затова този край няма да бъде просто един мач. Той е тест. Тест за играчите - дали могат да устоят на напрежението. Но и тест за нас - дали можем да обичаме, без да чакаме специфичен мотив. Да поддържаме освен " когато би трябвало ". А всякога. Да не сме сезонни любовници на обичания си тим, а да сме до него в жегата, в студа, в калта, в скуката. Иначе ще се въртим в същия обаян кръг. Те не ни заслужават, ние не ги заслужаваме. И по този начин - постоянно.

Да, 22 май ще бъде " червен " ден. Но дано не е просто следващият момент от календара. Нека е повратна точка. Началото на една вярна, непрекъсната обич - такава, каквато клуб като ЦСКА несъмено заслужава.