Президентът Румен Радев призова за независим главен прокурор във връзка с актуални съдебни казуси

На 22 май 2026 г. президентът Румен Радев призова за назначаване на независим главен прокурор в България, заявявайки, че това е ключово условие за разплитането на случаите, известни като „Еврото“ и „Нотариуса“. Изявлението беше направено по време на публична изява, където държавният глава коментира актуални събития, свързани със съдебната система и върховенството на закона в страната. ## Контекст на президентското изявление Президентът Радев подчерта, че ефективното разследване и разрешаване на тези казуси, които привлякоха значително обществено внимание и повдигнаха въпроси относно функционирането на правосъдието, изисква ръководител на прокуратурата, който да е свободен от външни влияния. Според държавния глава, липсата на такава независимост може да възпрепятства обективното правосъдие и да подкопае доверието в съдебната система. Случаите „Еврото“ и „Нотариуса“ са свързани с твърдения за корупция, търговия с влияние и нерегламентирани връзки между представители на съдебната власт и други среди. Тези разследвания предизвикаха широк обществен дебат относно необходимостта от реформи в прокуратурата и механизмите за контрол върху нейната дейност. ## Позицията на министър-председателя В контекста на дебата за съдебната система, министър-председателят също коментира ситуацията. Той заяви, че би поздравил Борислав Сарафов, ако последният реши да се оттегли от съдебната система. Това изявление може да бъде интерпретирано като индикация за напрежение или несъгласие относно ролята и действията на Сарафов в прокуратурата. Към момента на изявлението, Борислав Сарафов заема (или е заемал) ключова позиция в прокуратурата, като неговата фигура често е обект на дискусии относно независимостта и ефективността на държавното обвинение. ## Дебатът за съдебната реформа Призивите за независим главен прокурор не са нови в българския политически живот. Дългогодишни дебати се водят относно структурата и функционирането на прокуратурата, както и относно механизмите за избор и контрол на нейния ръководител. Критиците често посочват концентрацията на власт в ръцете на главния прокурор и липсата на ефективни механизми за неговата отчетност като основни проблеми, които възпрепятстват борбата с корупцията и организираната престъпност. Международни институции и експерти също многократно са препоръчвали реформи в българската прокуратура, включително преразглеждане на статута и правомощията на главния прокурор, с цел гарантиране на по-голяма независимост и ефективност на държавното обвинение. ## Очаквания и бъдещи стъпки Изявленията на президента и министър-председателя подчертават продължаващото напрежение и необходимостта от решителни действия в областта на съдебната реформа. Очаква се темата за независимостта на прокуратурата и избора на неин ръководител да остане централна в политическия дневен ред. Разплитането на случаи като „Еврото“ и „Нотариуса“ се възприема като тест за способността на държавните институции да гарантират справедливост и да възстановят общественото доверие в правосъдието. Бъдещите стъпки вероятно ще включват законодателни инициативи и дискусии в Народното събрание относно промени в Закона за съдебната власт, които да адресират повдигнатите въпроси за независимостта и отчетността на главния прокурор. Обществеността и международните партньори ще следят отблизо развитието по тези казуси и предприетите мерки за укрепване на върховенството на закона в страната.