Концерт и фотоизложба Енеску отблизо представят на 22 март в Добрич
На 22 март 2024 година в Огледална зала „ Нели Божкова “ от 18.00 часа при вход свободен заповядайте на концерт на баритона Щефан Игнат от Националната опера в Букурещ, пианиста Роман Манолеану и студенти от Националния музикален университет в Румъния, които ще ни поднесат част от творчеството на композитора Джордже Енеску. Ще чуем фрагменти от операта „ Едип “, Соната за пиано op. 24 № 1 във фа минор и „ Седемте песни “ по стихове на Клеман Маро. Ще бъде показана и фотодокументална галерия: „ История на един шедьовър: Операта „ Едип “ на Джордже Енеску “.
Проф. доктор Щефан Игнат е оперен артист и академични учител. Носител е на трета премия на интернационалния певчески конкурс „ VOCI VERDIANE “, Бузето, Италия (1997 г.), премия на японското държавно управление на Международния певчески конкурс „ VOCI VERDIANE “, премия Ohanesian на Румънския музикален конгрес (2002), премия ARTE за ролята на Едип – Международен фестивал „ Джордже Енеску “ (2003 г.), премия на списание „ Actualitatea muzicală “ за основната роля в операта „ Едип “ на Джордже Енеску, премия на списание VIP за най-хубав оперен солист на 2011 година в Румъния, Трофей „ Lya Hubic “ (2013 г.). Автор е на книгата „ OEDIPE, интерпретативна визия “, Музикално издателство, Букурещ, 2015 година
Този креативен план ще показа част от значимата фигура на румънския композитор, пианист, цигулар, диригент Джордже Енеску. Той не напуща Букурещ по време на две войни, композира, свири и развива румънската модерна музика. Заради него в Румъния гастролират имена като Давид Ойстрах, Йехуди Менухин, Лев Оборин. Роден е 19 август 1881 година в Ливен, окръг Ботошани. Още в детството си демонстрира извънреден интерес към музиката. Започва да свири на цигулка на 4-годишна възраст, а година по-късно изнася първия си концерт. В интервала 1888-1894 година следва във Виенската консерватория при Йозеф Хелмесбергер (цигулка) и Роберт Фукс (композиция). Енеску бързо навлиза в музикалния живот на Виена. Едва 12-годишен, той изнася концерти с произведения на Брамс, Сарасате, Менделсон, предизвиквайки екстаз у публиката и пресата. Завършва във Виена със сребърен орден, след което продължава образованието си в Парижката консерватория (1895-1899). Негови учители там са Мартин Пиер Марсик по цигулка, Андре Жедалж по естетика, като и Жул Масне и Габриел Форе по комбинация. През 1898 година е дебютът му като композитор в Париж с Румънска поема оп. 1 (Poema Română). През същата година стартира да дирижира концерти в Букурещ и да изнася цигулкови рецитали. Румънската кралица Елизабета, която му се възхищава, постоянно го кани за разнообразни изяви в двореца „ Пелеш “ в Синая. От началото на ХХ-ти век датират най-известните му творби, измежду които две Румънски рапсодии (1901-1902) и Сюита №1 за оркестър (1903). Музикалната си активност развива в Букурещ и Париж. Същевременно подхваща голям брой турнета из европейските страни. По време на Първата международна война Енеску остава в Букурещ, а през 1915 година се организира и първото издание на състезанието за комбинация „ Джордже Енеску “. След войната композиторът продължава активността си в Букурещ и Париж, пътува неведнъж и до Съединени американски щати, където дирижира оркестри във Филаделфия и Ню Йорк. Отдава огромна част от времето си и на педагогическа активност. Негови известни възпитаници са Артур Грумио, Кристиан Фера, Иври Гитлис, Уто Уги, и изключително Йехуди Менухин, който резервира в себе си същински фетиш към Енеску, смятайки го за собствен нравствен татко. По време на Втората международна война Енеску остава в Букурещ, развива богата диригентска активност и окуражава творчеството на редица румънски музиканти. След края на войната композиторът емигрира в Париж, където остава до края на живота си. Умира през май 1955 година и е заровен в гробището „ Пер Лашез “ във френската столица.
Проф. доктор Щефан Игнат е оперен артист и академични учител. Носител е на трета премия на интернационалния певчески конкурс „ VOCI VERDIANE “, Бузето, Италия (1997 г.), премия на японското държавно управление на Международния певчески конкурс „ VOCI VERDIANE “, премия Ohanesian на Румънския музикален конгрес (2002), премия ARTE за ролята на Едип – Международен фестивал „ Джордже Енеску “ (2003 г.), премия на списание „ Actualitatea muzicală “ за основната роля в операта „ Едип “ на Джордже Енеску, премия на списание VIP за най-хубав оперен солист на 2011 година в Румъния, Трофей „ Lya Hubic “ (2013 г.). Автор е на книгата „ OEDIPE, интерпретативна визия “, Музикално издателство, Букурещ, 2015 година
Този креативен план ще показа част от значимата фигура на румънския композитор, пианист, цигулар, диригент Джордже Енеску. Той не напуща Букурещ по време на две войни, композира, свири и развива румънската модерна музика. Заради него в Румъния гастролират имена като Давид Ойстрах, Йехуди Менухин, Лев Оборин. Роден е 19 август 1881 година в Ливен, окръг Ботошани. Още в детството си демонстрира извънреден интерес към музиката. Започва да свири на цигулка на 4-годишна възраст, а година по-късно изнася първия си концерт. В интервала 1888-1894 година следва във Виенската консерватория при Йозеф Хелмесбергер (цигулка) и Роберт Фукс (композиция). Енеску бързо навлиза в музикалния живот на Виена. Едва 12-годишен, той изнася концерти с произведения на Брамс, Сарасате, Менделсон, предизвиквайки екстаз у публиката и пресата. Завършва във Виена със сребърен орден, след което продължава образованието си в Парижката консерватория (1895-1899). Негови учители там са Мартин Пиер Марсик по цигулка, Андре Жедалж по естетика, като и Жул Масне и Габриел Форе по комбинация. През 1898 година е дебютът му като композитор в Париж с Румънска поема оп. 1 (Poema Română). През същата година стартира да дирижира концерти в Букурещ и да изнася цигулкови рецитали. Румънската кралица Елизабета, която му се възхищава, постоянно го кани за разнообразни изяви в двореца „ Пелеш “ в Синая. От началото на ХХ-ти век датират най-известните му творби, измежду които две Румънски рапсодии (1901-1902) и Сюита №1 за оркестър (1903). Музикалната си активност развива в Букурещ и Париж. Същевременно подхваща голям брой турнета из европейските страни. По време на Първата международна война Енеску остава в Букурещ, а през 1915 година се организира и първото издание на състезанието за комбинация „ Джордже Енеску “. След войната композиторът продължава активността си в Букурещ и Париж, пътува неведнъж и до Съединени американски щати, където дирижира оркестри във Филаделфия и Ню Йорк. Отдава огромна част от времето си и на педагогическа активност. Негови известни възпитаници са Артур Грумио, Кристиан Фера, Иври Гитлис, Уто Уги, и изключително Йехуди Менухин, който резервира в себе си същински фетиш към Енеску, смятайки го за собствен нравствен татко. По време на Втората международна война Енеску остава в Букурещ, развива богата диригентска активност и окуражава творчеството на редица румънски музиканти. След края на войната композиторът емигрира в Париж, където остава до края на живота си. Умира през май 1955 година и е заровен в гробището „ Пер Лашез “ във френската столица.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ