На 22 март 2001 г. умира една от осемте осиновени

На 22 март 2001 година умира една от осемте осиновени дъщери на Мустафа Кемал Ататюрк – Сабиха Гьокчен.

Тя е известна като първата жена водач на изтребител, само че даже е взела участие и в бойни дейности. В професионалната си кариера в турските Военновъздушни сили Сабиха има над 8000 летателни часа, пилотирала е 22 разнообразни вида самолети, като 32 часа е изпълнявала бойни полети за бомбардиране.

Сабиха е щерка на етническите босненци Мустафа Изет бей и Хайрие ханъм, които умират по време на Първата международна война. През 1925 година при визитата на Ататюрк в Бурса, 12-годишната Сабиха желае позволение да приказва с Ататюрк и показва предпочитание да учи в пансион.

След като научава нейната история и за нейните мизерни условия на живот, Ататюрк на собствен ред желае позволение от нейния брат да я води в президентската резиденция в Чанкая в Анкара. Там той я осиновява и тя заживява с другите осиновени от президента дъщери Зехра, Афет и Рукие (Еркин).

Сабиха приключва началното си обучение в Анкара, след това продължава образованието си в известния девически лицей, ситуиран в квартала Ускюдар в Истанбул.

На 19 декември 1934 година Ататюрк съумява да вкара в турското законодателство наложителното прилагане на фамилни имена и Сабиха получава семейството Гьокчен (Gök - небе), само че тя към момента няма нищо общо с небето и с авиацията. Всъщност Ататюрк ѝ дава семейството на бореца против гръцката намеса Гьокчен Ефе, който умира и поверява двете си деца на Джелал Баяр, сподвижник на Ататюрк.

Ататюрк придава огромно значение на авиацията и за тази цел управлява основаването на турската Авиационна Асоциация още през 1925 година Той взема Сабиха със себе си на церемонията по откриването на Авиационното учебно заведение „ Тюрккушу ” (Турски птици) на 5 май 1935 година, като в авиошоуто вземат участие безмоторни самолети и парашутисти, поканени от чужбина.

Ататюрк вижда голямото неспокойствие, което провокират демонстрациите у Сабиха, и я пита желае ли да стане авиатор. Тя с подготвеност кимва с глава и споделя: „ Да, подготвена съм още в този момент. ”

Ататюрк подрежда на шефа на авиационното учебно заведение Фуад Булча да запише 22-годишната Гьокчен като първата жена-курсант и след интензивно образование тя скоро получава лиценз за водач.

Сабиха е изпратена в Съветския съюз дружно с още седмина младежи за образование в безмоторно хвърчене. Докато е в Москва, тя научава, че е умряла Зехра и неотложно се връща в Турция, краткотрайно отлагайки образованието си.

В началото на 1936 година Ататюрк я убеждава да постъпи в Академията на Военновъздушни сили, с цел да стане първата жена боен водач в Турция. Там тя усъвършенства своите летателни привички и стартира добре да пилотира бомбардировачи и изтребители в авиобазата в Ескишехир. Придобива опит и в ученията, провеждани в тракийските и егейски райони на Турция през 1937 година В същата година взема присъединяване във военната интервенция срещу разбунтувалите се дерсимски кюрди. В отчет на Генералния щаб се отбелязва нейно бомбардиране на „ бандити ”. Заради нейното присъединяване в тази интервенция тя е отличена от Авиационната Асоциация с орден със скъпоценни камъни.

През 1938 година Сабиха извършва петдневно турне из балканските страни, по време на което 25-годишната туркиня провокира същински възторг и доста усъвършенства облика на страна си в процеса на европеизация.

По-късно е назначена за основен учащ инструктор в авиационното Türkkuşu, където служи до 1955 година Тя персонално образова четири турски девойки като летци – Едибе Субаши, Йълдъз Учман, Сахавет Карапаз и Незин Вираниали. Става член на Изпълнителния съвет на Авиационната асоциация.

Сабиха Гьокчен за 28 година (до 1964 г.) обикаля целия свят като визитна картичка на страната си. Нейната книга „ Живот по пътя на Ататюрк ” е оповестена през 1981 година от турската Авиационна Асоциация в чест на 100-годишнината от рождението на Ататюрк.

Сега второто интернационално летище на Истанбул на азиатския бряг справедливо носи името „ Сабиха Гьокчен ”, напомня уеб сайтът Таралеж.

През 1996 година Военновъздушната академия на Съединени американски щати я отличава като единствената жена измежду „ 20-те най-велики летци в историята на военната авиация ”.