Ден на независимостта на България
На 22-и септември България празнува едно от най-значимите събития от новата си история.
На тази дата през 1908 година българската страна, една от най-старите в Европа, афишира своята самостоятелност. Това става 30 години след Руско-турска война от 1877-78 година, която завършва с подписания на 3 март 1878 година Санстефански кротичък контракт. Така България още веднъж се появява на картата на Европа след петвековно османско господство.
На 22-и септември 1908 година във гр. Велико Търново, с манифест, българският княз Фердинанд афишира независимостта на България. С този акт на процедура се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става самостоятелна страна отпред с коронования цар Фердинанд. Високата врата, а по-късно и Великите сили признават публично българската самостоятелност. Денят е разгласен за формален празник с решение на Българското национално заседание от 10 септември 1998 година
Българското държавно управление взема решение да разгласи Независимостта на България да стане на 22 септември 1908 година в черквата «Св. 40 мъченици» в остарялата българска столица Велико Търново – алегоричен акт на продължение на Второто българско царство. Княз Фердинанд прочита манифеста за оповестяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската страна. След това министър-председателят Александър Малинов прочита още веднъж манифеста на историческия рид Царевец пред събралото се хилядно голям брой.
Трудната обстановка, която настава след нарушаването на Берлинския контракт, e сполучливо позволена. Първо била извоювана Британската империя, която слага изискването – да стартират договаряния сред българското държавно управление и Турция. Преговорите стартират незабавно и българската делегация е водена от министър на търговията Андрей Ляпчев. По време на тях, Високата врата желае България да заплаща огромен налог – 125 милиона златни франка (около 2,4 милиарда модерни лева). В качеството си на министър-председател Малинов декларира, че самостоятелност не се изплаща, даже се стига до частична готовност на българската войска.
Руската империя не желае боен спор на Балканите и се заема да посредничи в договарянията. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 година, в подмяна на което Високата врата се отхвърля да желае обезщетение от България и признава независимостта й. Oфициално това става на 6 април 1909 година, след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за самостоятелна страна.
По случай празника ви предлагаме да гледате историческото предаване «Часът на истината» на телевизия 365 дни – «България. Извоюване на независимост» (60 мин., 2012 г.). Гости в студиото на Борис Костенко са Людмила Горина, лекар на историческите науки, професор на Московския държавен университет и почетен лекар на Софийския университет и Игор Калиганов, лекар на философските науки, водещ теоретичен помощник в Института по славянознание на Руската академия на науките.
На тази дата през 1908 година българската страна, една от най-старите в Европа, афишира своята самостоятелност. Това става 30 години след Руско-турска война от 1877-78 година, която завършва с подписания на 3 март 1878 година Санстефански кротичък контракт. Така България още веднъж се появява на картата на Европа след петвековно османско господство.
На 22-и септември 1908 година във гр. Велико Търново, с манифест, българският княз Фердинанд афишира независимостта на България. С този акт на процедура се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става самостоятелна страна отпред с коронования цар Фердинанд. Високата врата, а по-късно и Великите сили признават публично българската самостоятелност. Денят е разгласен за формален празник с решение на Българското национално заседание от 10 септември 1998 година
Българското държавно управление взема решение да разгласи Независимостта на България да стане на 22 септември 1908 година в черквата «Св. 40 мъченици» в остарялата българска столица Велико Търново – алегоричен акт на продължение на Второто българско царство. Княз Фердинанд прочита манифеста за оповестяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската страна. След това министър-председателят Александър Малинов прочита още веднъж манифеста на историческия рид Царевец пред събралото се хилядно голям брой.
Трудната обстановка, която настава след нарушаването на Берлинския контракт, e сполучливо позволена. Първо била извоювана Британската империя, която слага изискването – да стартират договаряния сред българското държавно управление и Турция. Преговорите стартират незабавно и българската делегация е водена от министър на търговията Андрей Ляпчев. По време на тях, Високата врата желае България да заплаща огромен налог – 125 милиона златни франка (около 2,4 милиарда модерни лева). В качеството си на министър-председател Малинов декларира, че самостоятелност не се изплаща, даже се стига до частична готовност на българската войска.
Руската империя не желае боен спор на Балканите и се заема да посредничи в договарянията. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 година, в подмяна на което Високата врата се отхвърля да желае обезщетение от България и признава независимостта й. Oфициално това става на 6 април 1909 година, след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за самостоятелна страна.
По случай празника ви предлагаме да гледате историческото предаване «Часът на истината» на телевизия 365 дни – «България. Извоюване на независимост» (60 мин., 2012 г.). Гости в студиото на Борис Костенко са Людмила Горина, лекар на историческите науки, професор на Московския държавен университет и почетен лекар на Софийския университет и Игор Калиганов, лекар на философските науки, водещ теоретичен помощник в Института по славянознание на Руската академия на науките.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ