22 август 1485 г. Крал Ричард III загива в битка
На 22 август 1485г. крал Ричард III умира в борбата до Лестър. Той е заровен в близкия манастир.
Неговият гроб беше открит през 2013 година Смъртта на монарха, чийто тъмен облик е останал в историята с помощта на гениалния Шекспир, поставя завършек на Стогодишната война.
Той е бил на 32 години, когато умира в борбата при Босуърт през 1485 година. След това е заровен в основата на олтара на църквата към близкия францискански манастир.
Новият монарх Хенри Тюдор обаче подрежда да бъде опустошен гроба на Ричард III, а тялото му да бъде хвърлено в течащата през Лестър река Сор.
Според преданието монасите подменят кралските тленни остатъци и изхвърлят във водата натрупа на починал скитник. През XVI в. манастирът запада и дружно с него се изгубва споменът за гроба на Ричард III.
На 27 март 2015 година в катедралата на английския град Лестър с извънредно тържествена гала беше заровен крал Ричард III.
Монархът беше положен в гробница на стойност $5 млн.
Ричард III Глостър се ражда на 2 октомври 1452 година. Той е единадесетото от общо дванадесетте деца на Ричард от Йорк и Сесили Невил.
Той е слаб, даже дръглив, куца и поради физическите си недостатъци по рождение стартират да го назовават Гърбав. Въпреки това има неизчерпаема сила и взе участие в доста военни акции. Признат е за отличен пълководец, а се отличава и с мъжеството и доблестта си. Ричард правдиво служи на краля на Англия - най-големия от братята му Едуард IV, като демонстрира освен умения да води борби, само че и да се оправя с не по-малко комплицираните административни провокации. И все пак у него бушуват високомерието, честолюбието и завистта. Не желае да остане второстепенна фигура измежду династията на Плантагенетите.
След гибелта на брат му, за крал е приет 12-годишният му наследник Едуард. Ричард се заклева във честност на Едуард V, само че в това време стартира да се разправя брутално с роднините на малолетния монарх. Тайният съвет на кралството афишира Ричард за лорд протектор на Англия и регент на краля. В деня на коронацията на младия крал, Ричард съумява да убеди и Народното събрание, и народа, че бракът на Едуард IV и Елизабет е противозаконен, а затова и децата им не могат да наследяват короната.
На 25 юни 1483 година Народното събрание детронира Едуард V и афишира за крал Ричард III. След това Едуард и по-малкият му брат са затворени в Тауър, а малко по-късно безусловно изчезват. Смята се, че са убити. Варварският акт се приписва, естествено, на чичо им Ричард III, което освен, че не го прави по-популярен, само че му печели и нови врагове, а доста от дотогавашните му съдружници го изоставят.
През 1485 година Хенри Тюдор, граф Ричмънд събира във Франция не доста огромна войска - 1500 наемници и 500 англичани, избягали по-рано при възкачването на трона на новия крал. Хенри се трансферира с тази войска на Острова и среща в съдбоносна борба Ричард. Сражението се организира на 22 август 1485 година край Босуърт. Предвожданите от Ричард войски имат числено предимство, само че ненадейно кралят е предаден от един от васалите си – лорд Стенли, който в последния миг минава на страната на метежниците.
Короната на Англия още на бойното поле е положена на главата на Хенри Тюдор. С това се поставя завършек на траялата десетилетия Война на Розите, в която родовете Йорк и Ланкастър оспорват властта над Англия. Мъжката линия на Плантагенетите прекъсва след гибелта на Ричард III, а Хенри VII поставя основите на новата династия на Тюдорите.
