На 22 април през далечната 1915 година, едва 42-годишен, умира

На 22 април през далечната 1915 година, едвам 42-годишен, умира Яне Сандански. Той е български бунтовник, деятел на Върховния комитет, дълготраен началник на Серския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и е измежду най-спорните фигури в освободителните битки на македонските българи.
Известен е като Пиринския орел, Пиринския цар, Сандан паша, Старика... Бил и български масон.
Паметник на войводата в Мелник
Яне Сандански е несъмнено един от най-интересните облици в историята на българското националноосвободително придвижване. Възхваляван и заклеймяван от своите съвременници, обект на разнообразни мнения от страна на историците, той е от тези хора, които през целия си умишлен живот демонстрират сложността на човешката персона, написа bulgarianhistory.org.
Изтъкнатият бунтовник и началник на ВМОРО Яне Сандански е роден на 9 юни 1872 година в село Влахи, Горноджумайска (Благоевградска) околия. След решението на Великите сили на Берлинския конгрес да раздерат Санстефанска България, българите от Македония подвигат Кресненско-Разложкото въстание през 1878 -1879 година
Бащата на Яне Сандански взема ефективно присъединяване в него. Преследван от турците, след разгрома на въстанието, той се преселва с цялото си семейство в Княжество България и се открива в град Дупница. Тук Яне приключва главно учебно заведение и по-късно е изпратен от своите родители да се учи за обущар.
След казармата става просбописец в Дупнишката община. Упорито се самообразова и в резултат на това, реализира забележителна обща просвета. Включва се в юношески социалистически кръжок, в който се сприятелява с Димо Хаджидимов – деятел на ВМОРО.
През 1899 година Яне се среща с идеолога на ВМОРО - Гоце Делчев и това изиграва решаваща роля в неговия живот. Става член на организацията.
Аферата " Мис Стоун "
През 1901 година става челник на чета, която се подвизава в Пиринския край. За да набави пари за закупуване на оръжие, провежда отвличането на американската протестантска мисионерка - мис Елен Стоун и нейната придружителка Катерина Цилка.
На 21 август 1901 година неговите комити задържат двете дами на пътя за Горна Джумая и ги водят в загадка квартира, до момента в който се уреди откупът от посолството на Съединени американски щати. След шест трагични месеца американското държавно управление превежда 14 500 турски лири, които се употребяват от революционната организация за закупуване на оръжие за бъдещото въстание. Аферата “Мис Стоун ” има голям агитационен резултат за битката на поробените българи в Македония и се следи с жив интерес от европейската преса.
През 1902 година по повеля на Гоце Делчев Яне Сандански отива в Мелнишкия край, където построява гъста мрежа от революционни комитети. Опитва се да се опълчи на четите на ВМОРО, които приготвят Горноджумайското въстание през септември същата година, само че на вятъра. Въстанието избухва в селата по долината на реките Места и Струма, само че е удавено с огън и кръв от аскера и башибозука. През януари 1903г. в Солунската мъжка гимназия се привиква конгрес на ВМОРО, който взема решение да се вдигне въоръжено въстание през същата година.
Яне Сандански взема ефективно присъединяване и в Илинденско-Преображенското въстание - 1903 година Като околийски челник в Серския революционен окръг подвига народа на 27 септември - Кръстовден, и води тежки боеве с аскера и башибозука до късната есен на 1903 година
След въстанието, дружно с Димо Хаджидимов и Христо Чернопеев, се утвърждава като лидер на левицата във ВМОРО и е срещу вмешателството на прилежащите балкански страни в делата на организацията.
Участието на Сандан паша в Младотурската гражданска война и влизането му в Цариград
След преврата през 1908 година на младотурския комитет “Единение и прогрес ” Яне Сандански със своята чета влиза в Цариград и дружно с младотурците взема присъединяване в завладяването на редица значими държавни институции в османската столица.
За помощта при осъществяването на държавния прелом получава признателност от младотурските ръководители, а народът го назовава Сандан паша. Той откровено има вяра, че възобновената султанска Конституция от 1876 година ще даде равни права и независимост на поробените християни. За задачата разоръжава четата си и дружно с други представители на левицата във ВМОРО основава политическа организация, наречена “Народно-федеративна партия ”, ратуваща за регионално самоуправление на македонските българи в границите на “вече реформираната Османска империя. ”
Много скоро обаче се разочарова от довчерашните си съдружници, младотурците, и откакто схваща за осъществените от тях репресии към разоръжените комити, захвърля легалния политически живот и още веднъж се връща към изпитаните способи на революционната битка.
Яне взе участие с чета в Балканската война. Тежко понася вестта за Първата национална злополука в Междусъюзническата война. С болежка в сърцето следи по какъв начин скъпата му Македония е поделена сред победителките във войната Гърция и Сърбия. Но доста скоро отчаянието му се замества с решителност и още веднъж се хвърля в огъня на битката.
Пада жертва на междуособиците и битката за власт сред обособените крила във ВМОРО. На 22 април 1915 година е прострелян от засада в местността Папаз чаир, в дебрите на Пирин.
Погребан е до Роженския манастир, край черквата, издигната от него. Присвояването на земите на Роженския манастир и раздаването им на бедните селяни от Мелнишка околия му печелят омразата на Неврокопския митрополит, който подрежда след гибелта му църквата да бъде затворена и спряно отслужването на църковни обреди. Тази възбрана стои и до ден-днешен.