На 22 април 2026 г. Клисурски, чиято позиция не е конкретизирана в предоставената информация, заяви, че изведените от Българската банка за развитие (ББР) 1.4 милиарда евро могат да бъдат насочени към финансиране на проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Тези средства се връщат в държавния бюджет след публични критики от страна на властите, които ги определиха като „замразен капитал“, което налага преосмисляне на тяхното предназначение и ефективно използване в полза на икономиката.
Контекст на освободените средства и критиките
Сумата от 1.4 милиарда евро, която е била управлявана от Българската банка за развитие, е обект на решение за връщане в държавния бюджет. Това действие е предприето след период на засилени критики от страна на правителствени и обществени среди. Основният аргумент срещу задържането на тези средства в ББР е бил, че те представляват „замразен капитал“, който не е бил активно използван за стимулиране на икономиката или за подкрепа на стратегически проекти. Вместо това, според критиците, капиталът е оставал неактивен, което е довело до пропуснати ползи за държавата и бизнеса. Пренасочването на тези средства към бюджета се разглежда като стъпка към оптимизиране на управлението на публичните финансови ресурси и осигуряване на по-голяма прозрачност и отчетност в тяхното разходване. Този ход отразява и усилията за преструктуриране на дейността на държавните финансови институции с цел повишаване на тяхната ефективност и принос към националната икономика.
Предложението за използване в Плана за възстановяване
Предложението на Клисурски акцентира върху потенциала на тези 1.4 милиарда евро да бъдат интегрирани в изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост. ПВУ е стратегически документ, който очертава реформите и инвестициите, които България трябва да предприеме, за да получи средства от Механизма за възстановяване и устойчивост на Европейския съюз. Този механизъм е създаден в отговор на икономическите и социални последици от пандемията от COVID-19 и цели да подпомогне държавите членки в прехода към по-зелена, по-цифрова и по-устойчива икономика. Интегрирането на освободените средства от ББР би могло да осигури допълнителен финансов ресурс за проекти в ключови области като енергийна ефективност, възобновяеми източници, дигитализация на администрацията и бизнеса, модернизация на образованието и здравеопазването, както и развитие на транспортна и социална инфраструктура. Това би могло да ускори изпълнението на заложените в плана цели и да увеличи общия обем на инвестициите.
Потенциални ползи и предизвикателства
Насочването на значителна сума като 1.4 милиарда евро към ПВУ може да има няколко положителни ефекта. Първо, то би могло да намали нуждата от външно финансиране или да освободи други бюджетни средства за различни приоритети. Второ, би могло да осигури по-голяма гъвкавост при финансирането на проекти, които изискват национално съфинансиране или които срещат затруднения при осигуряването на средства. Трето, това би могло да ускори процеса на усвояване на европейски фондове, като се гарантира наличието на необходимия собствен принос. Въпреки потенциалните ползи, реализацията на подобно предложение би изисквала внимателен анализ и планиране. Необходимо е да се определи кои конкретни проекти в рамките на ПВУ биха могли да се възползват най-ефективно от тези средства, както и да се осигури прозрачен механизъм за тяхното разпределение и контрол. Ефективното управление на тези средства е от съществено значение за постигане на максимална икономическа и социална възвръщаемост.
